Агенцията за национална сигурност може да публикува в Twitter телефонните разговори на канцлера Ангела Меркел и със същия успех да пусне видео клипове в YouTube как премиерът на Япония Шиндзо Абе пее под душа.

Безпилотните самолети на Пентагона могат да прелетят над луксозните ресторанти в Париж и да пуснат сандвичи БигМак. И всичко това може да бъде направено само и само, за да покажем, че ние можем.

Американското правителство е ядосано от вредите, които са нанесени върху американската сигурност от разкритията на Едуард Сноудън и Челси Манинг. Това е напълно приемливо. Но последният скандал с шпионажа на Агенцията за национална сигурност напомня за това как висши американски служители застрашават стратегическите интереси на САЩ с прекомерните си действия само за да покажат, че САЩ може.

Националната политика за сигурност излезе извън релси от 9/11. За последното десетилетие националната сигурност на страната се превърна в мания, която рядко се ограничава до преценяване на компромисите. Използването на тактическото предимство, както и подслушването на чуждестранните съюзници доведе до стратегически загуби.

Ние удвоихме разходите за разузнаване на повече от 70 милиарда щатски долара годишно. Броят на хората, които имат " Строго секретно" досие, са повече от жителите на окръг Колумбия и е неизбежен фактът, че сред тях има и мошеници. В момента, когато всичко се определя като класифицирана информация системата започва да губи доверието, прозрачността и отчетността.

Войната срещу терора ни накара да водим войни в Ирак и Афганистан, чрез които се постигат очевидни печалби, но цената е загуба на хиляди американски живота. За всеки убит джихадист бяха създадени няколко нови.
В една китайската поговорка се казва: Ние вдигнахме един камък и го изпуснахме върху собствените си крака.

Когато встъпи в длъжност, президентът Обама изглеждаше много вероятно да преориентира политиката за сигурност. Той наистина направи това, изтегляйки войските от Ирак и ограничавайки нашето присъствие в Афганистан.

Неговата политика е изненадващо подобна на тази на президента Буш: Гуантанамо продължава да бъде обида за нашите ценности и на света, програмите за наблюдение на Агенцията за национална сигурност продължават да бъдат в сила, ударите на безпилотните самолети са все повече и Белият дом се опитва да укроти сериозните дебати, свързани с безпилотните самолети, шпионажът и кибер войната.

Администрацията на Обама е осъдила повече разобличители по закона за шпионаж, отколкото всички предишни администрации взети заедно.
Последният скандал, свързан с шпионирането на европейските лидери е показателен пример за голямото късогледство относно стратегическите интереси на САЩ.

Бившият външен министър на Франция Бернар Кушнер безцеремонно отбелязва в интервю: "Нека бъдем честни. Ние подслушваме също. Всеки слуша всички останали. Но ние нямаме същите средства, като Съединените щати, което ни кара да ревнуваме".
Чрез подслушването на АНС изглежда, че сме нарушили германското право, както и първото правило в шпионажа: „Да не ни хванат".

Ако президентът Обама наистина не е знаел, че 35 световни лидери се подслушват, нещо не е наред с контрола върху разузнаването. Бивш висш служител на ЦРУ заяви, че преди 9/11 този вид наблюдение на световните лидери винаги е било разрешено от Белия дом.
"Всичко свързано с висши държавни служители или държавни глави се проверява доста внимателно най-малко със съветника по националната сигурност, ако не и с президента", заяви той.

След 11/9 политиката по сигурността работи на автопилот. Ако можем да шпионираме Меркел, защо да не го правим? Ако можем да използваме безпилотни самолети, за да убиваме заподозрени терористи, тази опция се използва. Ако можем да задържаме заподозрени за неопределено време в Гуантанамо, защо не?

Високомерието на Америка подбива най-голямото предимство на чуждестранната политика - политиката на мека сила. В Пакистан акциите на безпилотни самолети отстраниха някои опасни екстремисти. Но тези удари доведоха до антагонизъм от страна на пакистанския народ, което намали влиянието на САЩ в тази страна от първостепенно значение. Тези атаки нанесоха щети върху влиянието в Пакистан повече от талибаните.

Както отбеляза Дейвид Род от Ройтерс: "Манията на САЩ с Ал Кайда нанася повече щети на нацията от самата терористична група."

Ричард Хаас, председател на Съвета за външни отношения, отбелязва, че мнозинството от европейците днес нямат спомен от времето на Студената война и че в резултат на това имаме по-малко свобода на действие днес да се противопоставим на нашите съюзници. „Това е различна геополитическа епоха", казва той - "Ние не можем да приемем, че хората са за нас."

Да, все още има място за безпилотни самолети, за шпиониране на съюзници, за АНС. Но те трябва да бъдат подложени на контрол и анализ, както преди 9/11.

Бизнес авиацията ще е по-безопасна, ако всички бяхме длъжни да летим голи. Но ние приемаме компромиси като този свързан с облеклото и по този начин поемаме и някакъв малък риск. По същия начин е време за пауза и глътка въздух в областта на сигурността и да започнем да обсъждаме възможните компромиси, а не просто да предприемаме действия, защото можем.