Бенямин Нетаняху, който все още е начело на израелското правителство, се e обадил на Владимир Путин, за да поздрави Русия с годишнината от победата на 9 май 1945 г. над хитлеристка Германия. Честването на края на "Великата отечествена война" се превърна в основния официален празник в Русия. Израел е единствената държава, която наскоро построи паметник в чест на войниците от Червената армия. Еврейската държава не забравя, че те освободиха Аушвиц през януари 1945 година, пише в материал за френския ежедневник Le Figaro военният кореспондент и международен анализатор Рено Жирар.

Но двамата лидери, които се познават отдавна, не просто са говорили за миналото в Европа. Те са обсъдили и бъдещето в Леванта. Израел прие победата на Башар Асад в гражданската война в Сирия като свършен факт. Еврейската държава не вижда проблем с руското военно, военноморско и въздушно присъствие в Сирия. Но за нея няма начин да приеме иранско присъствие по границите си. Теократичният режим на Техеран официално не се е отказал от целта си да види ционистката държава "заличена от картата". Иранската образована младеж не се чувства враждебна към Израел. Тя дори е склонна да му се възхищава за напредъка във високите технологии и за успеха на неотдавнашната ваксинационна кампания. Но пасдараните, пазители на ислямската революция на Хомейни, продължават механично да крещят "Смърт на Израел", защото смятат, че това е последният им шанс да обединят зад шиитски Иран мюсюлманите сунити по целия свят.

По иранския въпрос в Израел цари единодушие. Независимо дали бъдещият премиер ще е бизнесменът Нафтали Бенет, журналистът Яир Лапид, военният Бени Ганц или отново Нетаняху, политиката за ограничаване на Иран ще продължи.

Израелската стратегия е да получи подкрепата на руснаците, за да изгони иранците от Сирия, като същевременно остави Башар Асад на власт. Почти всяка вечер израелски бомбардировачи нахлуват над сирийска територия, унищожавайки ирански цели. Няма нито един убит руски военнослужещ при тези бомбардировки, тъй като има изразена военна координация между израелците и руските сили, разположени в Сирия.

Израел не иска публично да унижава пасдараните в Сирия. Те могат да организират голям парад на победата в Дамаск. ЦАХАЛ няма да ги притеснява, стига да си съберат багажа и да се върнат в Иран. От стратегическа гледна точка Израел се стреми да прекъсне пътя за доставка на военни материали за Хизбула, който минава през Сирия. Ливанското шиитско опълчение от своите крепости на юг от река Литани вече не се задоволява да заплашва кибуците на Галилея или пристанището в Хайфа. То е складирало ракети със среден обсег, доставени от Иран, способни да достигнат Тел Авив или Йерусалим.

Дори и да не го признаят публично, тази израелска стратегия напълно пасва на американците и французите. Те също разбраха, че Башар няма да бъде изместен скоро и че възстановяването в Сирия ще бъде финансирано от двама от техните съюзници в Близкия изток, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия (която се готви да поднови дипломатически връзки с Дамаск) . Те също така имат за цел да затворят шиитската ос Техеран-Бейрут, така че Хизбула да изгуби своята вирулентност и накрая да приеме съставянето на едно технократско и реформистко правителство в Ливан.

Самата Русия има интерес да остане сама в Сирия. Тя има военноморската си база в Тартус, която й осигурява пряк излаз към Средиземно море, за което мечтае от времето на Екатерина Велика. Освен това разполага с авиобаза недалеч от Латакия, в сърцето на алауитската държава (малцинство, към което принадлежи фамилията Асад). Тези две бази й позволяват да успокои експанзионистичния плам на Турция на Ердоган, която отново се превърна в стратегически съперник.

По иранския ядрен въпрос еврейската държава, която е фактически съюзник на Египет и Емирствата, е по-взискателна от Америка. Последната е склонна да приеме, че Иран се задоволява да бъде "държава на ядрения праг" без производството на атомни оръжия, докато Израел отказва всяко иранско обогатяване на уран. Когато Израел (ядрена сила от 60-те години) се почувства реално застрашен, той ще действа срещу Иран, без да иска разрешение от никого.

Палестинският въпрос е единственият, по който еврейската държава греши стратегически. Както показват сблъсъците от 8 до 10 май 2021 г. в стария град на Йерусалим, статуквото вече е нетърпимо. Но разделена по този въпрос, израелската демокрация непрекъснато отлага деня за смело и окончателно решение.