„Мощното оръжие“, както се изрази директорът на „Информационни и комуникационни технологии“ в НЗОК Гергана Ненчовска, трябва да бъде въведено най-късно до 1 октомври във всички болници. Целта, както всички отдавна разбрахме, е да се спре източването на средства, чрез фиктивно реализирани клинични пътеки. Финансовият ефект от ползването на пръстовия идентификатор, според различни източници, ще спести между 5 и 10 % сумите, които Касата изплаща на болниците.

Как работи споменатото „оръжие“ става все по-ясно, макар че опитите да ни объркат бяха много. Какво точно се случва – поставяйки пръста си върху електронния четец ние задействаме скенер, който генерира уникален идентификационен номер УИН (иначе казано – здравното ни ЕГН). Този код веднага се регистрира в системата на НЗОК, където е създаден също толкова уникален, защитен и скъп софтуер и остава там завинаги. При всеки следващ път, когато сложим пръста върху четеца УИН-ът ще удостоверява, че това наистина сме ние.

Така още с първата пръстова идентификация, без никакви други усилия, ние вече сме поверили поредните си лични данни на поредната система – този път здравната. Не трябва да се притесняваме какво може да стане с тази конфиденциална информация, защото според Комисията за защита на личните данни правото ни на неприкосновеност изобщо не е застрашено. Неоснователни били и страховете, че чрез този номер могат да се възпроизведат пръстовите ни отпечатъци, защото системата била така изградена, че да няма възможност за обратно протичане на процеса.

Трябва да сме сигурни, че всичко казано ще се случи точно така, защото консорциумът „Стемо – Гама Консулт“ надви конкуренцията „Контракс“ спечелвайки обществената поръчка за изграждането на системата за пръстово идентифициране с в пъти по-високи цени в офертата си. Следва да вярваме, че от НЗОК са се водили от убеждението, че победителят предлага по-качествена и по-защитена услуга, иначе защо да е предпочетена финансово неизгодната за държавата оферта?

А колкото до финансовия ефект за някого, той несъмнено ще е сериозен, защото софтуерът е на стойност 476 000 лева, а цената на едно устройство е 329 лв. без ДДС. Като имаме предвид, че с идентификатори ще трябва да се снабдят над 300 болници (предполага се, че четец ще има във всяко отделение), близо 5000 лични лекари, над 3000 аптеки, без да конкретизираме бройката на лекарите специалисти, стоматолозите, лабораториите, които също ще трябва да работят с въпросната техника (рано или късно) сумата нараства значително.

Затова не е чудно, че и тази стъпка от здравната реформа, като всяка друга досега, е дадена на съд. От Центъра за защита на правата в здравеопазването и Сдружението на частните болници вече обявиха въвеждането на пръстовото идентифициране за противозаконно. Те оспорват и мотивите към наредбата, според които за прилагането на системата не са необходими допълнителни финансови средства. Според тях общият разход ще надхвърли 4 милиона лева, освен вече обявените с обществената поръчка от Касата почти 500 хиляди лева.

Но да оставим финансовият аспект и да поразсъждаваме колко видими стават медицинските услуги с въвеждането на идентификатора. От НЗОК посочиха изключенията, при които идентифицирането ще става с ЕГН и лична карта. Ясно е, че не могат да бъдат предвидени предварително всички случаи, затова работата на системата се тества първоначално в пет болници, после в още 20 и така до обхващането на всички здравни заведения, сключили договор с Касата.

Срокът до 1 октомври е твърде оптимистичен, за да се въведе и утвърди начин на работа, който е нов за българската система на здравеопазване и е посрещнат с явно неодобрение от съсловието. Атаките към пръстовото идентифициране ще продължат, възможно е да се включат и личните лекари, които отдавна се обявиха против. Това в никакъв случай не улеснява процеса на въвеждането му.

Според НЗОК в преходния период ще се допуска и регистрация по ЕГН или лична карта, каквато беше практиката досега и можем да сме сигурни, че „смесената система“ на регистрация ще се проточи възможно най-дълго, защото опитът с българския преход показва, че това е най-благоприятното време за злоупотреби.

Какво е положението с пациента, в името на когото започнаха тези новаторски процеси? Той, както винаги, е буфер между здравното министерство и звената на системата. Скоро ще бъде „въоръжен“ с бутон „Докладвай проблем“ чрез мобилно приложение, което го свързва директно с Касата и с едно натискане ще може да сигнализира, че примерно дадена болница не е извършила дейност, за която иска да й бъде платено.

Тези технически нововъведения обаче не решават моралните казуси в здравеопазването. Пациентът няма компетентността да прецени дали наистина манипулациите, които са му извършени са били действително необходими. Помним бума на извадените сливици, отстранените апендикси и последният хит - поставянето на стендове, които понякога могат да стигнат до 5-6 на пациент. Това е проблем, който нито един софтуер, колкото и да е скъп, не може да реши, защото става дума за човешки фактор.