Измина една седмица, в която сякаш всички се оказаха изненадани от появата на т.нар. феномен на резултатите от гласуването на българина. Второто място на партията "Има такъв народ", сформирана около фигурата на шоумена Слави Трифонов, се оказа труден за преглъщане залък не само за социолозите, но и за останалите партии. А и дори и да се приеме, че част от социологическите проучвания се правят по поръчка и в услуга на властта с цел обработка на обществените нагласи, то по тази логика би трябвало да има едни необработени проучвания, с които същите поръчители да са се запознали. Ако няма такива, то се отива на един логичен въпрос - защо вотът за Слави Трифонов не беше засечен и дали не е бил всъщност прикрит вот, непрестижен и затова и необявен? Това е въпрос и към социологическите агенции, които все още не са отговорили обаче на един по преден въпрос, отпреди изборите - къде се изпари от техните проучвания протестният вот от есента на 2020 година, когато обявяваха над 60% и дори над 65% българи, които смятат, че правителството на Борисов трябва да си ходи. Неубедително звучаха онези, които обясняваха тогава, че с развихрянето на епидемията българинът се е завърнал послушно под опеката на силния и загрижен бащица.

Е, след миналата неделя се видя, че такъв вот не се изпарява всъщност, а пък хората на Слави Трифонов трябва да се замислят върху това защо евентуално техни избиратели биха се крили в храстите.

Иначе да обявяваш Слави Трифонов и резултатите на ИТН за феномен показва преди всичко непознаване на собствения народ и откъсване от действителността. Говоря за тази, реалната действителност, българската, а не телевизионно-студийната и дори жълтопаветната.

Дотук със социологиите. Какво последва - преминахме от "шок и ужас" сред партиите и анализаторите, които в първите дни започнаха да чертаят апокалипсиса, до трескаво принасяне на дарове вече към края на седмицата. Показателно беше, че в изборната нощ почти никой не се осмели да каже и дума за Слави Трифонов, анализите се отклоняваха с удоволствие към другите два "феномена" - "Възраждане" и листите на БНО, предоставени на бизнесмена с обвинения, но живеещ свободен в Дубай Васил Божков. Дори жлъчта на премиера във видеото от двора в Банкя в изборната нощ беше сякаш насочена повече към успеха не на Слави Трифонов, а на "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!", разпознавани като последователни, а и системни опоненти. Христо Иванов също беше праволинеен и спази линията на противопоставянето с Борисов. От останалите партийни централи не се чу ни звук, ни стон. Така беше и в следващите дни с известно разсейване на тишината от исканията на оставката на Корнелия Нинова. Но и това засега остава вътрешно партиен проблем. Дори и анализите, които слушахме напоително до сряда, предпочитаха да се спират на резултатите на системните играчи - ГЕРБ, БСП, ДБ и дори ДПС, но не и на вота за Слави Трифонов.

И така до сряда - до подхвърлените десет дежурни депутати от ГЕРБ в подкрепа на правителство на Слави Трифонов. (Не че не сме били свидетели на подобни заявки и преди доста години, а по-паметливите помнят и резултата.)

Но от сряда започна едно принасяне на дарове на олтара на успешното преминаване през кризата - здравна и икономическа, стабилността и държавността. Има ли някой още, който да не е заявил даровете си под формата на подкрепа на правителство на Слави Трифонов. Да не говорим, че това стана още преди да са огласени имената на депутатите, които биха подкрепяли законово и логистично същото това правителство.

И ако публичното пространство в началото на седмицата беше като от приказката за Нероден Петко, където мъжът се скита по света, за да види има ли по-глупави жени от неговите, но най-накрая се връща при своите, убедил се, че те не само не са най-глупавите, ами са и поносимо глупави, то утре ще се озовем в една друга приказка, в която Неродената мома, избрана, търсена през девет планини в десета и пожелана, но неопазена, преродила се няколко пъти, най-накрая промълвява и разказва своята история и... три дена яли, пили и се веселили. Не помня точния край на приказката, но по традиция те така завършват.

Такава поне е позицията, която ИТН и Слави Трифонов заеха през седмицата. Къде заради коронавируса, от който шоуменът се оказа заразен, къде и с мотив нестартирала още конституционна процедура. Този аргумент беше изказан от самия Слави Трифонов като отговор на първия дар "десет депутати от ГЕРБ". Това беше първото включване/изказване на Трифонов след изборната нощ, а знаково е, че то последва думите на Борисов. Така конфликтът беше изтеглен на плоскостта на личностите, героите, юнаците - едно представление, което и двамата - и Борисов, и Трифонов - владеят добре. Доказано е.

Реакция на Трифонов, а и дори на някой друг, представляващ ИТН, на следващите дарове не последва.

Нима подкрепата на ДПС, а и дори на БСП е за пренебрегване?

Втората изява на Слави Трифонов беше насочена към това, което в ИТН наричат "суверена" - благодарност за полученото доверие и подадените гласове:

"Искам да избегна всички клишета и затова ще бъда напълно откровен. От името на моите колеги и от мое име искрено благодаря на всички, които гласуваха за нас. Това е смисълът на доверието, а доверието е висшата форма на човешкото общуване. Благодаря ви, ние оценяваме вашето доверие."

С втория си пост Слави Трифонов всъщност затвори вратата, върна се към избраната предизборна стратегия на изява само по определени и добре контролирани канали. И не даде отговор на въпроса какво следва. Нито приема, нито отхвърля даровете. Напротив, открехнал леко вратата за някакъв тип разговор, дори и това да е заявка за битка, я затръшна отново.

И тук ще се върна на момента на "отварянето" - някак си свикнахме лидерските битки в последните години да бъдат генералски, между Борисов и Радев, между Дондуков 1 и 2. Това противопоставяне беше толкова изострено междуличностно, че никой друг не можеше да преодолее звуковата бариера, а синята каска на Каракачанов функционираше по-скоро като лично предпазно средство, а не като мироопазваща единица.

И в този двубой не се допускаше намеса на трети. Какво ли меле би се получило, макар и тук да е изкушаващо да се приплъзнем към аналогия с гладиаторските битки. Слави Трифонов обаче затвори вратата, затова едва ли може да се очаква да се включи в този двубой.

Има обаче една реплика от края на миналата седмица, която не бива да се подминава. Президентският съветник Иванка Иванова заяви:

"Има непосредствени задачи и отговорности, напълно осъзнавани от държавния глава, като сформирането на 45-то Народно събрание, посредничеството за сформиране и на правителство", за да се изнася в момента проектът на нова Конституция." И макар след това Иванова да поясни, че под думата "посредничи" трябва да се разбира "домакинството" на консултациите за сформиране на правителство, "това е много отговорна задача, изострена в момента от здравната и икономическата криза". Категорично според президентството обаче страната не се намира в политическа такава. Иванова категорично отказа да осветли дори и отчасти проекта за нова Конституция, който отлежава в шкафовете на президентството.

А платформата на ИТН и цялата кампания на Слави Трифонов се крепи на референдума, проведен през 2016 г. и прицелен именно към Конституцията.

От друга страна обаче стои и думата на Борисов от същата година ГЕРБ да подкрепят идеите от референдума и макар и неизпълнено и до днес, заявките за ВНС не са им чужди.

В края на приказката за Неродената мома героите са: царят, скитницата измамница и Бабиното момиче, чийто думи се нижат като маргаритни зърна и увличат всички.

Въпросът е значи кой ще бъде царят и кой скитницата измамница, и кой Бабиното момиче. И дали не е по-добре да се върнем по-задълбочено приказката за Нероден Петко.