С решение, взето на извънредно заседание на Управителния си съвет Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поиска незабавното оттегляне на "Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен Депозитар". Зад това засукано заглавие се крие нещо, което в момента журналистите наричат нежно "Концепция за събуждане на спящите акции от масовата приватизация".

Лично аз предпочитам названието "Концепция за грабеж на така наречените спящи акции". Названието заимствам от мой добър приятел, който е юрист с репутация и знае какво приказва. Бихме могли да започнем с популярното обяснение за разликата между кражба и грабеж. В първия случай примерно някой джебчия с бързи пръсти, фино Ви измъква портфейла. Във втория случай, двама души Ви държат, а трети ви взима портфейла, като на изпроводяк Ви рита в слабините. "Концепцията за личните сметки на физически и юридически лица, водени от Централен Депозитар", поне според мен попада във втората хипотеза.

Човек би попитал, защо трябва да се използват толкова силни изрази. Според мен, тепърва в този текст ще се използват и още по-силни изрази, още повече, че в официалния текст на АИКБ, съдържанието на "Концепцията" и незнайните й автори са пожалени в голяма степен. Езикът на искането за оттегляне на "Концепцията" е даже прекалено сдържан и възпитан. Това напомня на вица за разликата между германците и англичаните. Едните били прекалено искрени и непосредствени, за да бъдат учтиви, а другите били прекалено учтиви за да бъдат искрени и непосредствени ...

Ако не дай си боже, "Концепцията" успее да стане реалност, последиците ще засегнат и реално ще ощетят близо 3 милиона българи - собственици на акции, придобити по време на приватизацията. Това съждение съвсем не е индивидуално прозрение на автора на тези редове. То е оценка на АИКБ, а тя е точно работодателската организация, която е основен изразител на интересите на емитентите, тоест на публичните дружества, чиито акции се листват и търгуват на Фондовата борса. Иначе казано, става дума за деяние с особено обществено опасен характер, за което и обществото, и правителството са вече предупредени, така че когато във въздуха се разнесат първите писъци на ограбени, никой няма да има правото да каже - "ама ние не знаехме, ама ние не съобразихме."

Във въпросната "Концепция за грабеж" се предвижда въвеждане на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО прехвърляне на акциите от така наречения "Регистър А" на Централния депозитар в "Регистър Б" към инвестиционни посредници. Всеки собственик на акции от масовата приватизация ще бъде принуден в период от 1 година да ги прехвърли на инвестиционни посредници. Ако през тази една година собственикът на акциите не ги прехвърли доброволно, те ще се прехвърлят БЕЗ собственикът им да бъде питан и БЕЗ той дори да бъде изрично уведомяван, изцяло против неговата воля, по насилствен начин в някакъв напълно имагинерен, специално създаден за случая инвестиционен фонд. Срещу акциите от масовата приватизация (в подавляващата част от случаите, това са си старославните "бонови книжки"), съответният гражданин на Република България ще се сдобие с дялове от инвестиционния фонд.

Излишно е да казваме, че за новоизмисления инвестиционен фонд, Илф и Петров биха използвали определението "фиолетовый". Той е роден изпод някое индиго, останало от национализацията от 1947 година. Но разпореждането с чуждо имущество не спира до тук. От тук нататък започва истинският грабеж. След изтичане на нов срок (от пет години, ако се не лъжа) и при липса на действие от страна на притежателите на дялове, дяловете им ще бъдат отнети и внесени в Сребърния фонд.

Може отговорно да се каже, че тези акции от масовата приватизация и дялове от приватизационни фондове, респективно от наследилите ги холдингови дружества, дори не могат да бъдат наречени "национализирани", защото при национализация, поне от кумова срама, на собствениците, чието имущество е национализирано се дава компенсация. Става дума за експроприация, а не за национализация - собствеността върху въпросните "спящи акции" ще бъде принудително отнета, без право на обжалване.

Тук всеки с елементарна обща култура ще попита, дали въпросната "Концепция", която в момента грее като тиква на плет, предложена и изложена за обществено обсъждане връз тарабата на българската законност, не е в противоречие с Конституцията на Република България, която защитава неприкосновеността на частната собственост. Отговорът е: да, Вие познахте - "Концепцията" е във флагрантно противоречие с Конституцията на Република България и гази като свиня - бостан, гарантираната от същата тази Конституция неприкосновеност на правото на собственост.

За тези, които отдавна са претръпнали и знаят, че Конституцията е основен закон, а щом е закон, значи е "врата у поле", ще поясним, че "Концепцията" е също така и в тежка колизия с Договора за функциониране на Европейския съюз. Знаем, че определени влиятелни среди у нас се боят само от Брюксел, затова поставям особено ударение на последните две изречения.

Човек би попитал, поради каква необходимост на някого му е притрябвало да "събужда" "спящите акции"? Има достатъчно примери на инвеститорски стратегии, при които определена сума се влага в акции и след това с тях не се извършват никакви операции, освен разбира се получаването на дивидент, ако има такъв. Чака се продължителен период, с презумпцията че през този период въпросните акции ще поскъпнат. Не всичко са спекуланти на борсата, има и достатъчно на брой дългосрочни инвеститори.

Тук не може да не се цитира един старчески дом във Финландия, който по подобен начин забравил за подарения му в края на 19-ти - началото на 20-и век пакет акции от една фабрика за гумени цървули, калцуни и галоши. Когато се сетили за този пакет след доста десетилетия, старческият дом разбрал, че финансовите му проблеми са решени, защото фирмата за галоши се казвала "NOKIA". Какво ли щеше да стане, ако някой беше накарал администрацията на дома да "събуди" тези акции през 1929 или през 1946 година ?

Тук е мястото да се отбележи, че сега притежателите на акции (спящи, будни или сънуващи) не заплащат такси на Централния депозитар. Предприятията, на които са акциите, търгуващи се на Фондовата борса, иначе казано - емитентите, плащат на Централния депозитар, за да поддържа Регистър А. Когато собствениците на акции бъдат принудени по най-неделикатен начин да ги прехвърлят към инвестиционен посредник, тези плащания ще са за сметка на акционерите.

Колко мило - акционерите ще бъдат принудени сами да прехвърлят акциите си от безплатния за тях "Регистър А" на Централния депозитар към някой инвестиционен посредник, на когото от тук нататък те ще трябва да заплащат всички дължими такси. Последното може да се окаже твърде нерентабилно. С тази доброволна маневра от "Регистър А" в чудния свят на "Регистър Б", дребните акционери ще имат възможността да изберат между това да загубят акциите си по този начин в дългосрочен план, плащайки всякакви такси, сравними със стойността на акциите им, или да не предприемат нищо и да загубят акциите си в краткосрочен план, оставяйки ги да изтекат в Сребърния фонд след пребиваване в "индиговия" Инвестиционен фонд.

Тук трябва да се кажат две думи и за особено наглата заблуда, която се тиражира в последно време, свързана в твърдението, че българският проекто грабеж вече е осъществен в Румъния и там хората са изключително доволни от станалото. Твърди се, че в Румъния имало такъв инвестиционен фонд за "спящи акции" като нашия и всичко си било много добре. Дали?

От известно време у нас стана страшно модерно да се гледа към северната ни съседка и да се въздиша със завист - ах, каква борба с корупцията се води там, ах, колко обществено ангажирани са румънците. Сигурно е така, но едва ли трябва да им вменяваме грехове като изобретяването на нашия имагинерен, трансцедентален и почти окултен инвестиционен фонд, където трябва да се трупат "спящите акции" от масовата приватизация.

В Румъния, реституцията е извършена чрез овъзмездяване на собствениците на индустриални предприятия и техните наследници с дялове в инвестиционен фонд, който управлява определени румънски предприятия. Никой ничии акции не е експроприирал поради "заспалост" в наше време. Просто става дума за начин, по който се осъществява реституцията, а не за експроприация "а ла бюлгар".

Не е лошо да се замислим и за някои други важни ефекти от голямото "пробуждане", което са ни подготвили от Централния депозитар, под благия поглед на чиновниците от Министерството на финансите. Ако намеренията на "будителите" се изпълнят, то ако не акциите, поне част от собствениците им без друго ще се събудят. Когато осъзнаят какъв "дървен Господ" им е подготвен, те ще запретнат ръкави да си оправят нещата. И тогава мнозина от акционерите направо ще преминат към продажба на акциите си, особено в случаите, когато те струват някакви по-прилични пари.

Добре е да се знае, че има 17 приватизационни фонда, трансформирали се в холдингови компании, които са публични дружества, акциите им се листват на фондовата борса и са поскъпнали в рамките на целия исторически период от издаването им до днес. Ако изходната цена на една бонова книжка е 25 днешни нови български лева, то цената на една бонова книжка в тези фондове варира от 26 лева и 32 стотинки до 1905 лева. Всъщност при два фонда, цената на боновата книжка в момента е 1000 лева и нагоре; при шест фонда цената на боновата книжка е между 100 и 452 лева; при осем фонда цената е между 46 лева и 50 стотинки и 88 лева и 50 стотинки и само при един фонд цената е 26 лева и 32 стотинки. Можем да сме сигурни, че ако не друг, то собствениците на бонови книжки поне в тези 17 фонда, без значение дали са наблюдавали внимателно движението на цената на собствеността си или са били "събудени" от героичния напън на Централния депозитар, ще вземат незабавни мерки, за да не допуснат да бъдат обрани по такъв пладнешки начин. Най-близкото до ума действие е продажбата на тези акции.

И точно тук е един от напълно пренебрегнатите рискове, за които никой не обелва дума. Масовото предлагане на акции за продажба, може да доведе единствено до падане на цената на акциите на фондовия пазар като цяло. Това събитие няма алтернатива. Колкото повече акции бъдат хвърлени залпово за продан, толкова повече ще паднат борсовите индекси. И тогава ще се сетим, че някой е претърпял тежък удар и че този някой не са "едрите капиталисти експлоататори". Големият губещ ще бъдат пенсионните фондове от втория и третия стълб на пенсионно осигурителната система. Иначе казано, крайният получател на удара ще бъдат пак осигурените лица във втория и третия стълб. Цената на акциите ще падне, доходността на пенсионните фондове също ще ги последва надолу и големият губещ ще бъде отново средностатистическият българин.

И тук възниква въпросът, кой би могъл да има някакъв мотив, за да забърка тази каша. В позицията на АИКБ се припомня, че представената "Концепция" не се разглежда за пръв път. Цитирам дословно: "Предходна такава вече е била отхвърлена от предшественика на Съвета за развитие на капиталовите пазари, а работната група, създадена от Министерство на финансите, не стигна до резултат след категоричните възражения от Министерство на правосъдието, Асоциация на индустриалния капитал в България, Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите и др.".

С една дума - по въпроса се "копае" не от вчера, но здравият разум и в държавната администрация и в обществото като цяло оказва упорита съпротива. Кой по дяволите има толкова голям интерес да инициира толкова мащабен грабеж, който на всичкото отгоре ще има и вторичен токсичен ефект върху пенсионната система?

Обичайните заподозрени са инвестиционните посредници. Човек би си помислил, че и те по подобие на одиторите са решили да си създадат бизнес по нормативен път. Не е невъзможно, но във въздуха остава да виси въпросът, дава ли си някой сметка, че в областите с административен център Видин, Кърджали и Сливен няма нито един офис (централен или клонов) на нито един инвестиционен посредник. В тези области не живеят ли хора, получили на времето си бонови книжки? Живеят и още как. Излиза, че хората с акции от масовата приватизация от тези три области ще бъдат подложени на особено извратено издевателство. Ще им се обясни, че трябва да си прехвърлят акциите при инвестиционен посредник, ама по техните географски ширини ... няма на кого.

Когато Господ иска да накаже някого - взима му ума. Явно някой от архитектите на "Концепцията" сериозно е разгневил Всевишния.

Ако във Видинско, Кърджалийско и Сливенско няма счупен инвестиционен посредник, то в други области има толкова "много", че там ще трябва да се извият опашки като за ръчен хляб в тоталитарно време, за да изпълнят хората предначертанията на "Концепцията за грабеж". Всъщност, добре ще е самите инвестиционни посредници да се огледат и да отговорят обективно, смятат ли, че ще могат да обслужат цялата "инвестиционна истерия", която ще последва, след като премине информационната кампания, предвидена в "Концепцията".

Паниката ще е достойна за някое библейско бедствие, като се има предвид, че телефоните в АИКБ, в Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите (АДВИБ) и в самите публични дружества вече загряха от обаждания. Вопълът "кажете какво да правим" вече се носи във въздуха. Не ми се мисли какво ще стане, когато започне информационна кампания под правителствена егида.

Затова, призовавам изпълнителната власт незабавно да свъси вежди и с гръм и трясък да оттегли "Концепцията за грабеж", да я анулира и да обяви, че повече няма да се занимава с подобни сеизмично опасни дейности. Ако трябва, за целите на пи ар-а, би могло и екземпляр от "Концепцията" да бъде публично унищожен в машина за нарязване на документи. Актът би могъл да бъде извършен от г-жа Цецка Цачева - честта й се пада до някъде, защото за чест на Министерството на правосъдието, то отново възропта силно срещу полета на мисълта на неизвестните автори.

Бих казал, че политиците и политическите кабинети са извън подозрение за авторството на въпросното безобразие. Не че са ваксинирани срещу глупост или срещу посягане към чуждото, но просто политиците никога не правят такива неща в година на избори. А 2019 година е година на две изборни кампании. Не, не, не - политиците не са инициатори на това нещо, това е ясно. Но точно те трябва и да "забършат с парцала" калта, която навлякоха в публичното пространство с предлагането за обществено обсъждане на "Концепцията за грабеж". Може би дори г-жа Цачева трябва да отстъпи правото си на екзекуция на зловредното парче хартия на министър-председателя, за да са наясно всички, че работата е сериозна.

А работата наистина е сериозна. Безотговорни политици и попаднали по недоразумение в Народното събрание депутати винаги ще има. Но държавни служители, които работят в толкова ключови институции, които са представили СV-та по-дълги от Манасиевата хроника, придружени с дипломи големи, колкото вратата, за да постъпят на работа, нямат право на такива експерименти.

Такива тестове за бдителността на обществото са заплаха за националната сигурност. Последното не е хипербола, не е преувеличение. Подобен полет на фантазията наистина може да предизвика дестабилизация в обществото. Представете си, синергичното действие на гнева на близо 3 милиона ограбени. С такива неща не бива никой да си прави шега, най-малко пък високо образованите чиновници от Централния депозитар и елитът на администрацията, събран в Министерството на финансите.

Г-жа Цачева си е свършила работата, сега трябва и г-н Горанов, а най-вероятно и г-н Борисов да ликвидират последствията от разюзданото въображение на членовете на някаква неосъзната диверсионна група, която се готви да подпали чергата на царщината, пардон на републиката. Трябва да го направят най-малкото заради собствения си егоистичен политически интерес. Ето един чудесен пример, който показва, че следването на политическите интереси на партиите може да бъде и в пълен синхрон с обществения интерес.

За нашата славна парламентарна опозиция тук няма да отваряме дума. Няма да ми стигнат изразните средства, за да изразя недоумението си от мълчанието, което идва от редовете на опозицията. Ясно е, че дори хора като г-н Таско Ерменков не биха могли да се съгласят с подобна лудост, като "Концепцията за грабеж", особено след като тя идва някъде от коридорите на държавните институции. Но вместо да надигне вой до небесата, опозицията мълчи. Поради съгласие със ставащото? Не, в никой случай. Поради толерантност към политическите опоненти, които са "накиснати" от някакви свръх инициативни чиновници - още по-голям абсурд. Кьорав карти не играе, така че най-малко опозицията ще съчувства на управляващите, че са проспали експеримента на "Централен депозитар и приятели". Остава единственото обяснение, че опозицията просто не е разбрала, какво става. Тя е заета с редене на предизборните си листи и с вътрешно партийни интриги.

Да завършим с още един много хубав цитат от иначе умереното, възпитано и направо деликатно становище на АИКБ: "ефектът от предлаганото по същество конфискационно решение, обосновано с незаинтересоваността на собствениците на "спящи" акции, не се различава от конфискация на банков влог, по който няма движение, или на автомобил който не се управлява, или на недвижим имот, който не се използва". Няма какво да добавя точно към тази констатация - осигурявайте си движение по сметките и си карайте колите, за да не ги видите след пет години в Сребърния фонд.

И за да се сложи край на тази откровена глупост, нека просто "Концепцията за грабеж" бъде оттеглена и да се сложи край на надигащата се паника.