Днес в подбалконието на властта гневът си изляха стотици инвеститори в зелена енергия, чийто приходи бяха орязани от такса, която въведе Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с аргумента, че така ще спечели обществото, като бъде намален ценовият натиск върху тока през следващите години.

Това изкара близо 300 измамени (по думите им) инвеститори, които окупираха първоначално сградата на енергийния регулатор за втора поредна седмица, след това се придвижиха и до Министерския съвет в опит да бъдат чути от неговия стопанин, който да им помогне срещу законодателния и административния произвол в страната.

Между двата протеста се случи и друго ключово събитие в енергийния сектор - в парламента бяха посрещнати инвеститори, от чиято уста се лееше мед и масло по отношение на доскоро пратения да събира ръжда проект АЕЦ Белене. Чу се как Глобал Пауър Консорциум щял да го изгради със собствени средства, как не искали никакви гаранции от държавата, как нямало да настояват за дългосрочно изкупуване на електроенергията, произведена от ядрените блокове.

Думи, изречени няколко пъти и от консултанта по проекта Богомил Манчев, който ги каза и на специална пресконференция, да не би някой да не е разбрал какви намерения има бъдещият инвеститор.

И на целия този фон е нормално да зададем въпроса, готови ли са компаниите и фондовете, които се гласят да инвестират 8 млрд. евро в два гигаватови енергоблока, като посрещнат евентуални промени в законодателната и административна рамка на страната.

„Тъпи инвеститори..." или - грешката е вярна

Тази сутрин, когато отразявах протеста на зеления енергиен отрасъл, при комуникацията ми с редакцията се случи така, че вместо да напишем в текста „Скъпи инвеститори, добре дошли", както гласеше един от ироничните плакати на протестиращите, върху който беше изобразен шефът на енергийния регулатор Ангел Семерджиев с брадва в ръка, материалът излезе със заглавие „Тъпи инвеститори, добре дошли".

Може би така ни се е искало да го напишем, ако приемем теорията за генезиса на грешките.

Защо може да ни се е искало така да напишем? В случая въпросът трябва да се зададе и по друг начин: „Защо в България наблюдаваме такъв отлив на инвестиции при положение, че у нас корпоративният данък е сред най-ниските в Европа, а доходите на всички се облагат с примамливите 10%.

Отговорът за ползата сме го чували много пъти от устата на бизнеса, икономическите анализатори и стопанските обединения. Никой обаче не иска да признае, че в България всеки може във всяко време да промени даден закон или административна регулация, стига да разполага с достатъчно добър контакт (и портфейл) при разговорите си със силните на деня. И това е една от основните причини инвестициите от чужбина да намаляват.

Лутането при закона за народното здраве в частта му за тютюнопушенето също доказват това негласно вече правило. След като преди четири месеца беше въведена тотална забрана, сега на дневен ред е законопроект, които има за цел да върне старото положение, защото ресторантският бизнес губи от тази мярка. Първо ги накараха сложат плътни заграждения между помещенията за пушачи и за непушачи в салоните и мощни климатици, а след това законът ги принуждава да ги махнат.

Примерите за такъв произвол са много и става съвсем логичен въпросът: Какво прави човек в държава, която прави каквото си иска и преобръща политиката си по много ключови въпроси през няколко месеца. И още един логичен въпрос: Какъв кураж ти трябва, за да стартираш бизнес у нас?

Откъде идва куражът за АЕЦ Белене?

Защо тези, които имат намерение да строят АЕЦ Белене, гледайки протестите на колегите им от зелената енергетика, смятат, че с тях няма да се случи същото?

Откъде идва убедеността им, че например утрешният финансовият министър, чисто популистки няма да реши да създаде данък „атомен реактор", с който да обложи капиталовложител с нещо, което той не е бил готов да поеме при стартирането на процеса за изграждане на втората АЕЦ. И такъв данък би бил справедлив в очите на хиляди, които ще кажат: има добавка зелена енергия, има квоти за въглероден диоксид, защо атомната енергетика да е привилегирована...

В същото време, каква е и гаранцията, че кметът и общинският съвет на Белене, отново с популистка цел, да не решат да пълнят общинската каса с нов местен данък, според който атомни обекти на територията на общината да плащат 100 пъти по-висок данък сгради, по-скъпа такса смет и каквото още си поискате местна такса.

И тук, за да бъда разбран правилно, смятам, че тежестта на 8-те милиарда евро, каквато била цената на АЕЦ „Белене" според консултанта Богомил Манчев, ще е несравнимо по-голяма от тази в соларни панели, които някой прави, като залага апартамента на родителите си, например.

В тази връзка декларираната готовност на инвеститора за АЕЦ Белене да стартира проекта без държавни гаранции изглежда по-скоро в рамките на добрите пожелания. Защото може гаранциите да не са под формата на пари, които държавата дава в залог, а да са под формата на средства, които държавниците получават под масата, а заложници в крайна сметка ставаме всички ние, пратени още отсега за зелен хайвер.