Ако лъвът пред сградата на МВР ви се струва омърлушен, това е заради поредния гадничък политически удар по институцията, обитаваща споменатата постройка. Още по-омърлушен е последният на амбразурата, който самопожертвователно дава всичко от себе си, за да защити офицерската чест в иначе девоенизираното ведомство - Калин Георгиев. Главен комисар. Чудно как за този човек честта на пагона все още не се е обезценила като македонски денàр всред люде, за които морал и чест са понятия, избутани в мазето от квадратните метри на апартаментите, харизани от тъщата...

Скандалът с нерегламентираното подслушване достигна своята точка на замръзване. Очаквано прокуратурата се измъкна по терлици от неудобната ситуация, в която Станишев предизборно ги накисна. Цацаров и неговите дванайсет прокурори (не апостоли, слава богу!) набързо разплетоха аферата с възможното незаконно слухтене и нагласиха заключенията така, че хем Цветанов да е целият в бяло, хем да остане впечатление, че някаква работа все пак е свършена.

За да угоди на втория доскоро човек в държавата, държавното обвинение разлисти пътните листове на мистериозните автомобили с „уши" и установи - с помощта на всевиждащите очи на столичната полиция - че някой е разхождал едни возила из града, когато по документи те би трябвало кротко да си домуват в двора на „6-и септември" 29. Ама кого са слушали, защо са слушали, какво са чули, кой е поръчал слушането и кому е донасяно чутото - прокуратурата мълчи като комунист на разпит.

Разследващите обвинители стигнаха сал до премъдрото заключение, че са „създадени предпоставки" за нерегламентирано използване на високотехнологичните джаджи, с които са оборудвани въпросните автомобили. „Създават се условия за предпоставки" не е виц, а реална фраза от милиционерската терминология, която може да се срещне във вътрешноведомствени документи. Също като „открадната 1 бр. кобила (женска)...". Но речниковото многообразие на личния състав на МВР е друга тема.

За създаването на гореспоменатите предпоставки досъдебно производство е образувано срещу четирима служители на най-секретната дирекция във ведомството СДОТО (ДОТИ някога). Забелязвате ли разликата в последните букви. Промяната в абревиатурата има свой смисъл - „оперативно-техническа информация" преди, „оперативно-технически операции" сега.

За да очистим поне малко калта, която политици, започнали кариерното си израстване от ВИФ „Георги Димитров" (и Висшата специална школа на МВР носеше името на вожда и учителя, но там поне подготвяха съответните професионалисти) се постараха да метнат по тази дирекция, под черта ще уточним, че в нея не работят само „ушеви", но и висококвалифицирани експерти по всичко, що е свързано с техника.

Сред тях и безименните за обществото „бомбаджии". За които няма събота и неделя, делник и празник, рожден ден на тъщата или първи учебен на детето - те са 24/7 винаги в готовност да са там, където избухне взрив или има опасност от такъв. И животът им е незабележим за околните постоянен риск. Всички им дължим поне мъничко мълчаливо признание. Дори бившите им министри.

От изложението на прокурорите се оказва, че едни професионалисти в една служба (дирекция поновому), където ходенето по нужда става едва ли не с писмено разрешение на началника, някой си е позволил да разхожда един автомобил със спецтехника из столицата. И да върши едни незаконни неща. Без никой да разбере. Подобно заключение води до обосновано предположение, че въпросните проверяващи са ограничили старанията си в една-единствена посока. Да се намери изкупителна жертва с минимални щети. Въпросът - дали натам ги е водил прокурорският инстинкт, или из лабиринтите на бастиона на вътрешните дела им е пътеводствал конкретен вътрешноведомствен Вергилий, остава открит.

Но от прокурорското око (ухо) очевидно е убегнало, че говорим за учреждение със строга йерархия и традиции в чинопочитанието. И още по-устойчиви навици да се наднича в паничката на другарчето. Така че версията, че някой си е позволил нещо, без да информира (или получи пряка заповед) онзи над него, без да попълни надлежно неизбежните купища хартиена или електронна документация, и това да остане незабелязано и недокладвано на часа от бдителните му доброжелателни колеги, е съшита с удивително за въпросната долнопробна комбинация бели конци.

Сред тези неумели тегели особено бие на очи един крайно нескопосан. Кой би си помислил, че Цв.Цв. сутрин си мие зъбите, без за това да е получил височайше разрешение от своя патрон Б.Б. На когото още в битността на последния като генерал и главсек на МВР бе оперативен помощник - преведено от милиционерски на човешки: момче за всичко.

Но прокуратурата не откри в себе си достатъчно мъжество (испанците са по-откровени - сojones) да стигне по-далеч от таблото с бушоните. И си имат оправдание - идат избори, а след тях... Знае ли се.

Че от почти четири години вътрешното министерство - особено някои негови служби - е ударен юмрук на партията (дали пък не е време да започнем да я пишем с главна буква в духа на добрите традиции), не е тайна за никого. С негова помощ ГЕРБ борù политически и икономически конкуренти, с негово съдействие печелù избори, с негова поддръжка гради имидж - повече навън, отколкото вътре.

Смущаващо е, че дори когато Цветанов вече би трябвало да влиза в министерството като редови гражданин, а не като министър, неговите експодчинени продължават да се държат сякаш той още топли министерското кресло. Това важи не само за шефовете на дирекции в сградата с тъжния лъв отпред, а за всички малко или много овластени фигури в структурите на ведомството до ниво полицейски участък в село Курт бунар („Вълчи извор" на майчин език), община Болярово.

А какъв инструмент за политическа репресия е МВР в ръцете на нечистоплътни политици бе демонстрирано през изминалите четири години от продуцентската къща на Цветанов. И най-вече по време на президентските избори 2011. Дотолкова очевидно, че Гочоолу и Дочоолу, воглаве с бай си Ганя, вече изглеждат добродушно наивни аматьори на фона на техните последователи от ГЕБР.

Скандалът с подслушването има един особено досаден ефект - той насажда допълнителен страх у и без това подплашения средностатистически гласоподавател. „Внимавай, те слушат!" е позивната, хвърлена в общественото пространство. Освен че слушат, нищо не може да ги спре. Дори когато си тръгнат от властта, властта върви след тях като пудел на каишка. Страхотно послание. Преди избори.

При едно сутрешно притичване до един телевизор Цветанов се бе зарекъл, че ако тая работа с подслушването се окаже вярна, то той ще се оттегли от политиката. Ако някой е повярвал - да се сърди на собствения си интелект. Нека си седи в политиката. Там има и по-кофти образци.

Но не е лошо веднъж завинаги да излезе от Министерството на вътрешните работи. Да престане да го използва като маша за политически поръчки. Да престане да досъсипва и без това тежко накърнения престиж на честните и почтените служители от системата. Да престане да дава поводи на доброжелатели и зло такива да се упражняват по темата коя дирекция на МВР трябва да се извади от ведомството, кому да се подчини, пред кого да козирува и къде да се отчита, кой да подписва разрешенията за СРС и кой да му наднича зад рамото.

Нека това министерство най-после да започне спокойно да работи за това, за което е създадено само година след Освобождението с - забележете! - Указ № 1 на княз Александър І. Или както казват отвъдокеанските ни приятели - „Тo serve and protect". Нека мъжете и жените, за които честта на пагона не е куха фраза, изпълняват своя дълг, без над главите им да висят партийци, които да дърпат конците. Конци, омотани около вратовете.

По волята на суверена политиците идват и си отиват - или остават - на всеки четири години. На всеки четири години клетвено лъжат народа за своите добри намерения. Хората на честта в това министерство се кълнат във вярност само веднъж. И клетвата им остава. Като лъва пред сградата на „6-и септември" 29.

На кацата с мед й стига лъжица катран, за да се осере работата. За да се оправи от четиригодишната болест, на МВР един Калин Георгиев не стига. Лечението е да си отиде Цветанов. Завинаги. Не като физическо присъствие. Като дух. Да остави ведомството да пази и да служи. Не на партията - на хората.

Тогава омърлушеният лъв ще вдигне гордо глава и ще оправдае своите гранитни сojones.