Тръмп е господар на времето, а Путин - господар на огъня

В началото на войната в Украйна европейците, макар и разединени, все още се държаха за дипломатическите лостове. Еманюел Макрон проведе множество телефонни разговори с Владимир Путин и Володимир Зеленски. Великобритания беше единна с Украйна и се сближи с Европа. В Италия Джорджия Мелони направи рязък проукраински завой. Контактите с Америка на Джо Байдън бяха редовни.

Почти четири години по-късно европейците са маргинализирани в криза, която пряко заплашва сигурността на техния континент. Това пише политическият анализатор Изабел Ласер в статия за френския ежедневник Le Figaro.

Подобно на украинците, те не бяха информирани за 28-точковия руско-американски план, "Планът от Маями", който предлага Украйна като подарък на Русия на Владимир Путин. Не бяха поканени на преговорите в Женева на 23 ноември между американците и украинците.

След като заявиха присъствието си, те се метнаха бързо на влака за Швейцария и се опитаха да повлияят на текста, като измениха най-скандалните му точки. Но оттогава те остават изключени от усилията на Белия дом за прекратяване на най-голямата сухопътна война, която континентът е виждал от Втората световна война насам. Те са сведени до ролята на пожарникари, призовавани всяка седмица да потушават нов пожар, с единствената цел да ограничат щетите.

Споразумението, изготвяно от специалните пратеници на Русия и Съединените щати, двамата бивши заклети врагове от Студената война, рискува да запечата съдбата на Украйна и да промени съдбата на Европа. Обещанията за подобрения, получени от европейците в Женева, по-специално уверението, че въпроси, пряко засягащи ги - замразените руски активи, присъединяването на Украйна към ЕС, гаранциите за сигурност - вече няма да бъдат обсъждани в текущите дискусии, убедиха големите европейски столици, че са избегнали най-лошото.

"Ясно е за всички, включително и за американците, че не може да има мирно споразумение или прекратяване на огъня без гаранции, че Русия вече няма да може да нахлуе в Украйна", заяви източник от Елисейския дворец. Но в действителност европейците и техните украински съюзници намират за изключително трудно да се противопоставят на силата на американско-руската ножица, която се стреми да раздели територията на жертвата и да я отслаби политически. "Женева се превърна в точка, от която няма връщане. На крачка от бойното поле", коментира европейски дипломат.

Хванати неподготвени от инициативата, европейците решиха да не се противопоставят на руско-американския план, за да "не разгневят Тръмп", според един дипломат.

САЩ и Европа: идеологически противници и (все още) съюзници

Новата Стратегия за национална сигурност на САЩ определя странна роля на ЕС - и противник, и съюзник

Те избраха да го използват като отправна точка за преговори, възнамерявайки да го променят значително. Но оттогава те се затрудняват да получат достъп до плана в неговата цялост. А съобщенията, че Тръмп се готви да предложи на Владимир Путин де факто признаване на завладените украински територии в замяна на подписа му под мирен план, не вещаят нищо добро.

За украинците и европейците лошите новини валят. Първите се сблъскват с военни и политически трудности. На фронтовата линия, където човешката сила е оскъдна, руската армия продължава да напредва, макар и скромно. В тила ударите с дронове и недостигът на вода и електричество подкопават морала. А в Киев корупционният скандал обезглави вътрешния кръг на Володимир Зеленски. Загубвайки дясната си ръка Андрий Ермак, украинският президент, чиито преговарящи трябваше да се срещнат с американците в Маями в неделя (без европейците), допълнително отслаби позицията си спрямо руснаците, които отказват да подпишат мирен договор с него, и спрямо Доналд Тръмп, който не го харесва.

Според информация, получена от Le Figaro, американците използват корупционния скандал, за да принудят Зеленски да избира между подписването на лошо мирно споразумение, което би дало на него и Путин амнистия и възможността да напусне поста си с високо вдигната глава на следващите избори, или повторение на съдбата на Ермак, с добавен бонус - пълно спиране на американската помощ, което би запечатало съдбата на страната му. Сякаш бъдещето на следващото украинско правителство ще бъде оформено от американците и руснаците...

От друга страна, Русия е в силна позиция. Военната ѝ икономика и демографските ѝ резерви за фронта ѝ позволяват да издържи във войната.

А перспективата за търговско сътрудничество със Съединените щати на Доналд Тръмп би могла, в случай на мирно споразумение, да ѝ позволи да сложи край на икономическата си изолация. Както обяснява Wall Street Journal, за Доналд Тръмп "Русия не е военна заплаха, а земя с изобилие от възможности".

Бъдещите споразумения между Москва и Вашингтон, отдавна обсъждани между специалните пратеници на двете страни, се отнасят до редкоземни елементи, арктически ресурси и може би дори някои от замразените активи на Русия, от които американските компании напълно очакват да се възползват, включително при възстановяването на Украйна.

Подкупен от Кремъл, Тръмп превърна смесицата от геополитика и бизнес в движеща сила зад бъдещия си мир за региона, предпоставка за който е вдигането на санкциите срещу Русия. "Доналд Тръмп е господар на времето, а Владимир Путин е господар на огъня", обобщава европейски дипломат. Той продължава: "Днес само американците могат да постигнат мир. Следователно е очевидно, че той няма да бъде перфектен. И те могат да го направят само с Русия, страната, която контролира финансовите потоци."

Пред лицето на тази нова американско-руска военна машина, Европа остава пасивна.

Страните от Европа се борят да увеличат армиите си - какъв е планът?

Европейските лидери предупредиха за руската заплаха за континента

След четири години на нарушени обещания към Киев, забавяне на доставките на оръжие, плахост и празни думи, тя продължава да се колебае и да се разделя, като все още не успява да осигури на украинците средствата за спечелване на войната. Някои държави все още се придържат към илюзията за американска подкрепа, която въпреки това се разпада ден след ден, неспособни да си представят бъдеще без защитата на Вашингтон. Белгия блокира използването на замразени руски активи. На международната сцена Европа, която вярваше, че може да изолира Владимир Путин, се оказва маргинализирана пред лицето на един руски президент, който разшири кръга си от приятели в "Глобалния юг".

Относно "коалицията на желаещите", която се срещна отново миналата седмица, бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен ѝ даде прякора: "коалицията на чакащите". Парализирани от съюза Тръмп-Путин, европейците продължават да се подготвят за бъдещето на Украйна, като обещават изтребители и я уверяват, че ще направят всичко, както се изрази източник от Елисейския дворец, "да разработят гаранции за сигурност след прекратяването на огъня" и да "изземат контрола от американците".

Но какви лостове имат в момента, за да осуетят най-проблемните точки от временното мирно споразумение? Сред тях е въпросът за териториите, които Украйна би могла да отстъпи на Русия, като последната дори изисква частта от Донбас, която все още не е завладяла. Но съществува и въпросът за гаранциите за сигурност, който ще бъде обсъден едва след подписването на мирното споразумение, с риск те да се окажат недостатъчни, за да попречат на Русия да получи политически или военен контрол над Украйна. Това напомня случилото се с Будапещенския меморандум през 1994 г., при който подписалите го страни се отказаха от обещанието си да защитават суверенитета и границите на Украйна, когато един от гарантите, Русия, нахлу в страната.

Много въпроси остават без отговор.

Ще се съгласи ли Владимир Путин, чиито цели се простират далеч отвъд Украйна и който е посветил цялата икономика на страната си на военните усилия, да подпише плана? Ако е така, ще го използва ли, както направи с предишни споразумения - които използваше като тактика, за да спечели време и да умилостиви Запада - за да продължи войната по друг начин или на друго място?

След като се бориха героично срещу руснаците, украинците ще приемат ли план, който ги оставя на милостта на агресора, без да им осигурява достатъчни гаранции за сигурност?

Ще положат ли европейците необходимите усилия, включително да се противопоставят на американците, за да предотвратят принуждаването на украинците към несправедлив мир, който е в полза на агресора?

Европа се изправя пред немислимото - бъдеще без САЩ като гарант за сигурност

Старият континент трябва да организира собствената си отбрана много по-рано, отколкото някой си е представял