Събитията в Украйна заплашват да се превърнат в най-сериозната криза, пред която светът се изправя от години. Сблъсъците между  силите на реда на президента Виктор Янукович и разрастващите се протести, които започнаха в края на ноември, преминаха през бурни епизоди на насилие, примирие, преговори и опити за посредничество. Обстановката изглеждаше напрегната, на моменти извън контрол, но въпреки това изглеждаше възможно всичко да приключи с някакъв мъгляв компромис или споразумение с Европейския съюз, с което Янукович да озапти политическите си противници.

Проблемът днес е, че първопричината за протестите, която бе спирането на преговорите за асоцииране към ЕС, остана на заден план. Исканията за  възобновяване на преговорите с ЕС и отхвърляне предложенията за още по-тесни връзки с Русия, които властите предприеха, бяха изтласкани от призивите за оставка на президента и неговото обкръжение, както и от отхвърлянето на корумпираната квазинаказателна система, чрез която те управляват.

Смъртта на толкова много хора в Киев, репресиите срещу така наречените терористи в цялата страна и твърденията, че предстои преврат, почти със сигурност поставят  украинското правителство, официалната опозиция и протестиращите в ситуация, от която връщане назад няма.

Може би по препоръка на руския президент Владимир Путин, Янукович, който прибегна до непоследователна и неефективна, но повсеместна употреба на сила, реши да вземе още по-крути мерки.

Резултатът от това бе задълбочаване на кризата, която ще се отрази не само на съдбата на Украйна, но и тази на Русия, Европейския съюз и САЩ. Залогът за Украйна са нейните шансовете за достойно политическо бъдеще. За да остане сегашното правителство на власт, то ще трябва да използва все повече и повече сила, и да криминализира всички протести, както вече направи. Предсрочните избори биха могли да представляват изход, но е трудно да си представим, че режим, който е избрал пътя на репресиите, ще се реши на подобна отстъпка.

Залогът за Русия е доверието в Путин, чиято система не е много по-различна в някои отношения от тази на Янукович. Въпреки че руският президент се радва на голяма обществена подкрепа по отношение на политиката спрямо Украйна, всичко може да се промени, ако ситуацията там прерасне в нещо подобно на гражданска война. Украйна не е Грузия, където всичко свърши за един уикенд.

Ако Янукович бъде свален от власт, това ще е много по-голямо поражение, отколкото подписването на споразумение с ЕС. В същото време залогът за ЕС става все по-малък - заради кризата на еврото, вътрешното противопоставяне между страните членки и международните интереси на общността.

Дали ЕС не претърпя провал при преговорите  с Украйна, тъй като не успя да предложи спасителен финансов пакет на Янукович?
Или това просто бе прекалено обвързващо, тъй като по-тесни отношения с Брюксел изключват близки отношения с Москва? Може би ЕС трябваше да  вземе по-насериозно мнението по въпроса на Полша, която взема Украйна най-присърце. Поляците по начало твърдяха, че ситуацията заслужава по-голямо внимание от това, което й се отделя.  

Видно е, че трябва да бъдат наложени санкции срещу президента Янукович, който се ангажира да не използва сила срещу протестиращите и след това го направи. Може би санкциите няма да променят много обстановката, но каквито и да са правилните, или неправилните действия при създалите се обстоятелства, ЕС не съумя да запази репутацията си и именно тази загуба на престиж може да се окаже постоянна.

За Съединените щати от изхода на кризата зависят бездруго изострените отношенията с Русия. Сътрудничеството между Вашингтон и Москва претърпя сериозни сътресения, но въпреки това остава нуждата от един подреден свят.
В този контекст Украйна се превърна в една отдалечена бъркотия от проблеми, заплашваща дълбоко да засегне бъдещето на целия свят.