Войната в Украйна не успява да разстрои стандартно добрите руско-индийски отношения, каквито са налице между Москва и Ню Делхи още от времето на Съветския съюз. В основата на добрия диалог и ползотворната двустранна дипломация между въпросните столици стои една сериозна формула.

Тя се изразява, един път, в руската подкрепа за Индия спрямо Кашмир (срещу Пакистан). И, втори път, в това, че Москва продължава да бъде основен доставчик на военно оборудване и технологии - от закупуването на руския зенитно-ракетен комплекс С-400, през наличието на изтребителя Сухой 30, до съвместното разработване на крилата ракета "БрахМос" - за хиндуистката държава.

В исторически план пък индийците помнят добре, че влошаването на отношенията между СССР и комунистически Китай често е било свързвано с паралелен процес на допълнително утвърждаване на тези между Москва и Ню Делхи. Включително и когато американците, в лицето на Ричърд Никсън, водят политиката на "китайската карта" срещу Съветския съюз.

Това, доказано във времето сътрудничество между Индия и Русия, се вижда и в начина, по който двете държави функционират в ООН. Русия подкрепя желанието на Индия - като държава, имаща ядрено оръжие - да стане член на Съвета за сигурност на организацията, а Ню Делхи, включително покрай войната в Украйна, отказва да подкрепя съответните резолюции, насочени срещу Русия. Нещо повече, правителството на Нарендра Моди заяви, че е готово да купува допълнителен руски петрол, ако санкциите на Запада спрямо Москва направят така, че такъв остане непродаден.

Това разбира се не означава, че между двете държави няма разногласия. Най-голямото такова е участието на Индия в Четиристранния диалог по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, или просто The Quad), в който Ню Делхи членува успоредно с Токио, Канбера и Вашингтон. Този формат, който има и свой военен вектор, свързан с ежегодишните милитаристични обучения, е етикиран от Москва като "антикитайски", а самият Пекин го определя като "азиатско НАТО".

Друг повод за притеснение у властимащите в южноазиатската страна е това, че Русия последователно подобрява отношенията си с Пакистан. Така например, министър-председателят на ислямската република Имран Хан бе първият чуждестранен ръководител, посетил Москва, непосредствено след инвазията на последната в Украйна. Междувременно Русия подкрепя идеята за "ислямофобия", лансирана и налагана от Исламабад и Анкара в рамките на Организацията на ислямското сътрудничество. Москва и Исламабад подновиха и споразумението си за построяването от руска страна на Пакистански поток, свързващ Карачи с Касур. Не на последно място, нарастващата зависимост на Москва от Пекин също провокира съображения в правителството на Нарендра Моди.

Именно в The Quad, в контекста на войната в Украйна, си пролича как, ако Австралия и Япония, успоредно на САЩ, наложиха съответните санкции на Русия, то това не бе случаят на Индия. Но така както Украйна не може да скара Нарендра Моди и Владимир Путин, така и индийският министър-председател далеч не разчита само на сътрудничеството си с руския президент. Основно поради намекнатото вече положение: не само зад Исламабад, но и зад Пекин все повече наднична най-големият съперник на Ню Делхи - Китай.

Оттук и активната индийска дипломация, която, само в рамките на няколко последователни дни, успя да приеме като домакин японския министър-председател Фумио Кишида и да осъществи виртуална среща с австрийския премиер Скот Морисън.

От първата визита излезе новината, че Токио ще предостави 42 млрд долара инвестиции за Ню Делхи през следващите пет години (това е продължение на политиката на по-предишния японски премиер Шиндзо Абе като част от Партньорството за качествена инфраструктура, което е геополитическият конкурентен проект на китайския "Един пояс, един път" в Азия, и който трябва да се свърже с идентичния американски план за Build Back Better World, B3W).

От разговора със Скот Морисън пък стана ясно, че договарянето на свободно търговско споразумение между Канбера и Ню Делхи е близо до своето финализиране (ако това се случи наистина, ще е изключителен компромис спрямо стандартните резерви, които индийската страна има срещу участието си в такива търговски съюзи). От друга страна, Индия трябва да използва всяка икономическа възможност, която не е свързана с Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership, RCEP), в което Ню Делхи не участва, а Пекин е доминантна сила.

Онзи ден и вчера пък индийските дипломати приеха Заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, както и гръцкия външен министър Никос Дендиас. И колкото американският пратеник да потропва по масата за необходимостта демокрациите да се обединят срещу авторитаризма на Русия, същият този авторитаризъм никога няма да бъде сам по себе си причина, поради която Ню Делхи да ревизира отношенията си с Москва. Да не говорим, че самата Индия, макар да се води на теория за "най-голямата демокрация" в света, на практика е нещо по-различно, което трудно може да покрие критериите на либералната демокрация от западен вид (става дума за нарастващия хинду-национализъм, който се претворява в политическата система на страната като лидерски мажоритаризъм).

Тази разнопосочна външна политика на Ню Делхи е в съзвучие с основните принципи на индийската дипломация, сред които са "балансиращото действие" и "суверенната самостоятелност", в основата на които стои концепцията за стратегическа автономност. И конфликтът в Украйна, иначе спомогнал за допълнителното "раздробяване" на света на отделни геополитически фракции, няма да промени това международно ситуиране на Индия.