БСП начегърта необходимите депутатски подписи за касиране на президентските избори. За първи път в демократичната история народният вот за държавен глава ще се решава от конституционните магистрати.

Това обаче е доста спорна червена точка за сега действащия - и като че ли с претенции за дълговечност на поста - лидер на социалистическата партия в трепетно очаквания и неуморно подклаждания на „Позитано" 20 двубой Станишев vs. Първанов. Но дали хвърлената от младия соцводач ръкавица не предизвиква прекалено много опоненти?

Основания за касиране на вота и има, и няма. Че станахме свидетели на най-безобразните избори от 1989 насам няма спор. Сред медиен комфорт, чрез натиск, манипулации, тормоз и фалшификации управляващото малцинство мъдро ръководено от шефа на предизборния-на-вътрешните-работи-щаб и още по-мъдро ръконаправлявано от царстващия премиер успя да гушне цялата власт в държавата.

Но и БСП като единствената качествена парламентарна опозиция не успя да направи и малкото необходимо, за да консолидира гласовете на непопадналите в партийните таргет групи недоволни от герберското всевластие. Недоволни, които липсата на качествени послания и адекватно участие в дебати отляво в хода на кампанията, оставиха по домовете им на втория тур. Лозунгът Всички срещу ГЕРБ, издигнат именно от Станишев, комбинацията Калфин-Данаилов, а не обратното, вероятно са сред причините, довели до второто място на президентския и неподлежащото на коментар представяне на местния вот. И сега нещата трябва да се поправят. Това се очаква от лидера.

И докато дърлянето (културно наричано касиране) на местно ниво едва ли е изненада за някого, то оспорването на президентските избори си е направо бомба със закъснител. Защото несъвършения основен закон на републиката не е отчел подобни прецеденти. Ако конституционните съдии се произнесат по казуса преди двойката Плевнелиев-Попова да прекрачи прага на „Дондуков" 2, това по всяка вероятност би проточило мандата на Георги Първанов за неопределено време. Което едва ли неговите противници, че и самият той, бленуват.

Още откакто хвърли в пространството пробния камък АБВ държавният глава явно нетърпеливо очаква мига, в който ще свие от бул. „Дондуков" наляво, ще прекоси площад „Св. Неделя" и ще кривне надясно по познатите павета на „Позитано". Дали сам или придружен от верни съпартийци, в първата редица или най-отзад - бъдещето ще покаже. Но уверено устремен към своето бъдеще.

Вторият сценарий е доста по-кошмарен: двойката на Борисов влиза в президентството, но преди да успее да си разопакова багажа трябва да поизлезе. С една дума - тежка политическа криза, от която в дадения момент никой няма нужда.

Но Станишев пое риска. Така, освен че стана най-дълго оглавявалия столетната партия след Тодор Живков лидер, той се окичи с лаврите на първенеца, осмелил се да атакува избора за най-висшата длъжност в държавата, избирана директно от суверена. Младият социалист си гарантира мястото в историята, но дали това ще му помогне да запази и занапред първенството в партията си? Поведението му през последните години дава сериозни основания за съмнение. Особено след заявката на сегашния президент за завръщане. Който пък има в актива си два сравнително успешни мандата начело на държавата, дейно участие в съдбовните събития от зимата на 1996/97 и в очите на мнозина в ляво остава човекът, осигурил възраждането на БСП на политическата сцена след фиаското на управлението на Жан Виденов. Неща не за подценяване.

В същото време едва ли някой сред членовете и симпатизантите на БСП е в състояние да си затвори очите за факта, че с леката ръка на автора на „Защото сме социалисти" партията губи втори поред избори. Независимо че последните президентски такива се отчитат като успех на левите, а тъжните им резултати по места - като прилични (ако се съди по всички следизборни самоанализи и всеобщото възкисело самодоволство на всички участници, на избори '2011 губещи няма). И до днес мнозина трудно се примиряват с активната роля на Станишев в т.нар. тройна коалиция, макар че за неин акушер се смята неговият бъдещ опонент за партиен пост №1. А ходът му за касиране на президентските избори отново го поставя пред почти стогодишната дилема за соцпартията - за съюзниците.

Сега освен ДПС - поведението, на чийто лидер за доста от левите е причина за отлива на гласоподаватели от партията, към поддръжниците на инициативата на социалист №1 се прибавя и генетично чуждата „Атака". Независимо, че самият Станишев открито заяви, че БСП може да седне на една маса с партии, които споделят демократични ценности, а нито Доган, нито Сидеров могат да се причислят към отявлените демократи на прехода.

Но в играта „касиране на изборите" Сергей Дмитриевич няма печеливша карта. В това Народно събрание БСП няма исторически предпоставени и идеологически обусловени съюзници. Единственият и вече случил се ход е да се търси подкрепа на конюнктурни и безпринципни начала. Което звучи като незаглъхнало ехо от Станишевия неуспял предизборен вопъл „Всички против ГЕРБ", копира триумвирата Станишев-Сакскобургготски-Доган, но в още по-кофти вариант. Минус за младия претендент за запазване на лидерството. Който още веднъж увеличава шансовете на вътрешнопартийната опозиция да търси пътища към промяната.

А всъщност промяна ли е връщането на Георги Първанов на върха в партията? Като носител на нови идеи и нова енергия, с неговия неоспорим авторитет и държавническо чувство. Или за друга част от червеномислещите той винаги ще остане олицетворение на статуквото, на клиентелизма и обслужването на олигархичните интереси, баща на непростимата коалиция на родната партия със символа на политическата корупция и бившия монарх.

Неотдавна Румен Петков стигна до откровението, че БСП има нужда от ясен отговор как да се отвори към обществото и да бъде чута от обществото. Но и в подранилата злобно кулоарна дискусия столетницата отново проявява своята стеснителна скованост в тяснопартийните рамки. И въображението й не стига по-далеч от евентуалната интрига в сблъсъка Станишев-Първанов.

Докато истината, която обществото или поне лявата му половина иска да чуе, са нови послания и нови идеи, които да заменят отживялото „Който не е с нас е против нас" или „Всички срещу...". Които да се впишат адекватно в трудната и тревожна делничност, да излязат от рамките на очевидните обвинения, а да предложат аргументирано истинска алтернатива на сегашното сбъркано управление. Да излязат извън рамките на собствените редици и да се опитат да достигнат до разума на демократично мислещите хора, които в изборите не повярваха на антипартийните и надпартийните внушения на едни и на тясно партийните заклинания на други. Но оставащи дълбока резерва на всеки, който има сериозните политически амбиции да промени все по-тягостния климат в тази страна.

Битката за „Позитано" 20 не е предрешена. Но в интерес на БСП е това да не е битка на „титани", а битка на идеи. Не сблъсък на лобита, а стълкновение между платформи. Съревнование не за председателския стол, а за умовете и сърцата на хората. Дори да греши, тази партия не е застрашена да повтори злочестината на десните бутикови формации или позора на разцеплението на някои националисти или радетели за ред и справедливост. Но ако не изживее най-подир своите детски болести - несмъртоносни, но досадни - рискува да остане вечния втори в политиката. Едва ли това е целта. И на Станишев, и на Първанов.