Зачестилите напоследък случаи, свързани със семейства от ромската общност и отвличането на деца, насочиха фокуса върху отношението на Европа и третирането на ромите, и това, което някои определят като "лов на вещици" срещу едно от най-големите етнически малцинства в Европа.

Миналата седмица русокосо синеоко момиче бе намерено в ромски лагер близо до град Лариса, Гърция. По време на акция за търсене на доказателства за наркотици и оръжие бе открита четиригодишната Мария, чийто външен вид не съответстваше на този на нейните родители. ДНК тест показа, че момичето не е биологичното им дете. 39 -годишният Христос Салис и 40 -годишната Елефтерия Димопуло бяха задържани в понеделник в очакване на процес по обвинение в отвличане.

Междувременно гръцката благотворителна организация „Усмивка на дете" се грижи за Мария и получи хиляди обаждания след призива да бъдат намерени биологичните родители.

Директорът на благотворителната организация Костас Янаполос коментира пред Ню Йорк Таймс, че случаят с Мария отваря кутията на Пандора за случващото се с ромите и експлоатацията на деца не само в Гърция, но и в Европа.

В понеделник подобен случай се появи и в друга страна на континента, при който седемгодишно русокосо и синеоко момиче бе взето от семейството си, което е от ромски произход. Подобно на случая с Мария полицията е подозрителна като се има предвид разликата между външния вид на момичето и нейното семейство.

Някои изразиха безпокойство във връзка с начина, по който двете истории привлякоха значително световното внимание чрез медиите. Етел Брукс, експерт по ромските общности и професор по проблемите на жените и равенството в Rutgers University, коментира, че представянето на случая на Мария по BBC и от жълтата преса като Daily Mail са „допринесли за сензацията" и очерняне на ромската общност. Тя подчерта начина, по който вестниците публикуваха снимки на лицата на момичетата с предположения, че са били малтретирани. Брукс обяснява, че това се корени във вековния стереотип за ромите като хора, които отвличат русокоси деца. Това произтича от отколешната идея, че ромите, които са склонни да бъдат с тъмна кожа за разлика от европейците, не могат да имат русокоси или синеоки деца, казва Брукс.

Желко Йованович, директор на офиса за инициативи за ромското малцинство към Фондация „Отворено общество" в Унгария изказа подобни опасения относно начина, по който въпросът се представя. Той заяви, че представянето на ромската общност в тези истории подчертава "омразата" към ромите в Европа, която е "тревожна и се усилва".

Йованович сподели, че последиците от изкупителната жертва и стереотипите могат да бъдат "тежки" защото "цялата общност се обвинява за тези ситуации".

По думите му вече има информация за скинари, които са атакували ромско семейство в Сърбия, защото детето е било с по-бяла кожа от родителите. "Това е идеалното извинение за много хора да хвърлят колективната вина върху ромите".

В Европа живеят приблизително между 10 и 12 милиони роми, чиито корени са от Индия, но са били в Европа още през 13-ти век. Най-значимите цигански общности са в страните от Източна Европа като България и Румъния, но и във Франция, Гърция и Великобритания.

Общността от години е подложена на гнет и насилие и продължава да се сблъсква с трудности при достъпа до основно образование, здравни услуги, както и изграждане на политически глас в родните им страни.

Брукс обяснява, че това отношение често е под въздействието на създаденото измамно предположение, че ромите не искат да се интегрират или да бъдат европейци.

Случаят наскоро във Франция, при който 15-годишната ученичка Леонарда Дибрани бе депортирана в Косово заедно със семейството си през септември е ясен пример за дискриминация. Макар че президентът Франсоа Оланд направи предложение, широко осмивано, момичето да бъде върнато във Франция, за да продължи образованието си, министърът на вътрешните работи Мануел Вал направи коментар по френското радио, заявявайки, че „ромите не искат да се интегрират в нашата страна и те са в ръцете на мрежите на престъпността и проституцията".

Тази характеристика на цялата общност позволява да се замаже реалността, че ромите са често жертви на престъпления, казва Брукс. Тя и Йованович посочват факта, че има много покрити случаи, като този с изчезването на 502 от 661 деца на албански роми, които според сведенията са изчезнали между 1998-2002 г. от държавната институция Агиа Вервара в Атина.

Имало е неколкократни призиви за разследване, включително и от органите на ООН, но архивен доклад на гръцкия омбудсман от 2004 г. показва, че тези деца може да се жертва на трафика на хора. Това е част от по-широката, пренебрегвана история на ромските деца, които са далеч от семействата си, казва Брукс.

Йованович твърди, че делото „Мария" в Гърция е възможно да е престъпление, но начинът, по който историята се съобщава от световните медии, показва, че „има лов на вещици срещу ромите".

Той изрази опасения, че отрицателното отношение ще нараства. „Ние не трябва да използваме докладите за възможни престъпления, за да очерним 12 милиона".