Основният фактор, който стои зад победата на Ерсин Татар на президентските избори в Северен Кипър, е подкрепата, която той получи от турския президент Реджеп Ердоган. Последният направи всичко възможно, така че да изблъска от поста досегашния държавен глава на Севернокипърската турска република (СКТР) Мустафа Акънджъ.

Победата на Ерсин Татар в СКТР ще има три ефекта.

Първият. Тотално подчиняване на политиката на турската прокси-държава на тази на Турция. Анкара, разбира се, винаги е била основна референция, когато СКТР е формирала политиката си, но сега просто всички различни референции ще бъдат зачеркнати.

Вторият. Допълнително напрежение на острова между Република Кипър и турската прокси-държава. Нещо повече, с Ерсин Татар като президент на СКТР, отношенията между Северна и Южна Никозия ще бъдат огледални на влошените турско-гръцки такива. Нещо, което, доколкото изобщо бе във възможностите му, бе избягвано като ефект от загубилия изборите досегашен президент на СКТР Мустафа Акънджъ. Третият. Разговорите за обединение между различните власти на острова - и без това вече мъртви - ще бъдат формално погребани. След като гръцките кипърци перманентно отказваха създаването на федерация от две държави на територията на Кипър, включително и чрез отхвърлянето с референдум на "Плана Анан" на ООН, избирането на Ерсин Татар като реакция на турските им съжители е втората стъпка към окончателното разпадане на всякакви разговори.

Победата на Ерсин Татар е приемана като успех на самия Ердоган. Но, погледнато стратегически, допълнителното влошаване на отношенията между властите в Република Кипър и администрацията в северната част на острова няма да донесе активи на Турция. Даже напротив, ще отнеме такива. Има поне две причини за това.

Едната е, че СКТР - под формата на евентуална федерация с Република Кипър - всъщност бе най-широко отворената врата на Турция за достъп до ЕС. Имайки предвид, че разговорите за членство в ЕС между Брюксел и Анкара правят по две крачки назад за всяка стъпка напред, то турската прокси-държава в Кипър можеше да бъде важна трансмисия на турските стоки и услуги за единния пазар на ЕС. Евентуалното официализиране на СКТР като част от шапката на федеративна Република Кипър щеше да предостави такива оперативни възможности на Турция, каквито страната няма да получи дори и да предоговори митническия си съюз с ЕС.

Втората е, че евентуалното включване на СКТР към федеративен Кипър щеше да легитимира законово претенциите на Северна Никозия към откритите залежи на природен газ във водите на Република Кипър, които ресурси щяха да станат общи за целия остров по силата на федералното устройство на държавата. Със запазване на съществуващото статукво на парцелирана от Република Кипър прокси-държава, СКТР всъщност няма легитимни аргументи, с които да поиска споделянето на намиращите се във водите на Република Кипър природните ресурси.

Затова радостта в Анкара от победата на Ерсин Татар на изборите в Северен Кипър е като пиянска еуфория, чието логично следствие ще бъде махмурлукът на другия ден. Тактическото напиване ще бъде придружено със стратегически дискомфорт.

ЕС и властите в Република Кипър, въпреки че не признават СКТР, загубиха в лицето на Мустафа Акънджъ човек, с който те можеха да разговарят. Поради различията между Акънджъ и Ердоган - от идеологически до касаещи визията им за СКТР - досега имаше луфт между Северна Никозия и Анкара. Това вече няма да е случаят с Ерсин Татар като президент на СКТР. Самият Татар иска признаването на отделна кипърска (турска) държава, която да има или слаба (конфедеративна) връзка с Република Кипър, или изобщо да няма такава (предпочитаният от него вариант).

А това е музика за ушите за властите на Република Кипър и тези в Гърция. Сега вече те ще могат да свалят от себе си обвиненията, че именно Южна Никозия е виновна за липсата на какъвто и да е прогрес в разговорите със Северна Никозия. И оттук насетне ще се позовават на поведението на новия президент на турската прокси-държава.

Победата на президентските избори на СКТР от страна на Ерсин Татар, кандидатът на Ердоган, ще се отпразнува не само в Анкара, но и в Атина, макар и тайно.

Защото в Северен Кипър турският президент Ердоган, без да иска, заигра сиртаки.