Когато не можеш да наложиш контрола си върху една държава, унищожаваш обществото. Този принцип ясно се прилага за Сирия, където вече 19 месеца продължава "гражданският" конфликт.

Сирийската Арабска Република, която влиза в състава на така наречения "златен пояс" (в него също влизат Ирак, Афганистан и Иран) е поредната жертва в политиката на Запада и предпоследнo препятствие (след Сирия следва Ислямската република) до скритата цел - съюзници на Запада до границите на Русия.

Може да се нарече "новият" договор"Сайкс-Пико" между западните страни за Близкия Изток в съвременен стил.

Не трябва да се забравя фактът, че "Арабската пролет" доведе до политически промeни в държави, където руското влияние се стопи, а бе осезаемо с десетилетия.

Неслучайно Москва няколко пъти използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН да блокира резолюции за Сирия, тъй като ясно разбира скритите ходове на Запада, а и още повече се опари от позицията си на въздържал се за Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН.

Все още Русия поддържа единствената си военна база в Средиземно море - Тартус, която предимно се използва за поддръжка на корабите и попълване на провизии.

Въпреки това, като вземем под внимание и че САЩ са въвлечени в Афганистан, Вашингтон умело използва някои съюзници и движения за прокарване на истинските си намерения - за промяна на режима в Сирия и налагането на "демократичен ред", когато не успееш с други методи.

Тук е нужно да се подчертае, че силните връзки между Иран и Сирия от 1979 година насам, както и подкрепата на Сирия за ливанската групировка "Хизбула" и палестинската "Хамас" не съвпадат с плана на американската администрация от Ислямската революция насам.

Не е тайна, че съюзниците на САЩ - Турция, Катар и Саудитска Арабия, особено последните две държави, в които по-най брутален начин се нарушават човешките права, може би като цяло в света, имат огромно участие в милитаризирането на сирийската "опозиция" и по-точно на Свободната Сирийска армия.

За разлика от Катар и Саудитска Арабия, Сирия е много по-светска държава и толерантна към религиозната свобода - особено като се има предвид мозайката от религии и етноси в страната.

Но нека се върнем към въоръжаването на сирийската "опозиция", което според някои публикации става чрез сирийското крило от "Мюсюлмански братя", което има връзки с по-горе посочените държави и се ползва като свързваща брънка във веригата, въпреки информациите, че се е отделило от Сирийската Свободна армия.

Сирийското крило бе възродено от успеха на организацията в Египет, където тя спечели парламентарните и президентските избори. "Арабската пролет" даде тласък на сунитската ислямистка организация "Мюсюлмански братя" да оглави политическия живот в Египет и Тунис и да оказва съществено влияние в други северноафрикански и близкоизточни държави.

САЩ няколко пъти официално обещаха политическа и финансова подкрепа за тези държави.

Преди няколко месеца Ройтерс публикува информация, че президентът Барак Обама е подписал секретен документ за спонсориране на не кого да е, а точно на "Мюсюлмански братя" за сваляне на Башар Асад.

Асад търсеше контакти със САЩ за споразумение, докато посланик Робърт Форд бе все още в страната, но исканията на Вашингтон се разминават с тези на сирийския лидер - промяна политиката на страната и по-конкретно разграничаване от Иран.

Към сирийското крило на ислямистката организация влиза „Въоръжени мъже на Мюсюлмански братя", които играят важна роля за ислямизиране и промяна на облика на Сирия. Има данни, че от "Мюсюлмански братя" са убивали християни, друзи, алауити (нусайрити) и лидери от други общности в държавата, макар че когато спечелят властта в дадена страна ислямизацията става по плавен начин.

Само да вметна, че най-голямата религиозна група в страната е от сунити, но кръгът от управляващи е от алауити.

Формированието има присъствие в горещи точки като Дамаск, Хомс и Идлиб.

Не е случайно, че "Мюсюлмански братя" са замесени при положение, че има близка ислямистка идеология с двете сунитски държави Катар и Саудитска Арабия, които спонсорират Свободната Сирийска армия.

А в същото време командният център на бунтовническата армия е позициониран в Турция, която все повече се ислямизира чрез политиката на премиера Ердоган, който също е сунит.

По отношение на Свободната Сирийска армия, която не може да води настъпателни операции, ако не е подпомагана с оръжия от чужди държави, тя не е една организация, а по-скоро асортимент от милиция, съставена от наборници, които са дезертирали от сирийската армия, ислямски бойци от Сирия, от съседните страни, също членове на терористичната организация "Ал-Кайда" и екстремисти, участвали във войните в Ливан, Либия, Афганистан и Ирак, търсещи нови сблъсъци.

Терористичните елементи в бунтовническата армия се доказват от честите бомбени и самоубийствени атаки в Сирия, тъй като Сирийската Свободна армия много пъти е поемала отговорност за такива удари.

Това навежда на мисълта, че конфликтът по-скоро не е граждански, а шахматна партия между Великите сили на гърба на сирийския народ, който в голямата си част все още подкрепя Асад - една ненужна фигура от играта.

На Държавния департамент на САЩ му е до болка познат макиевелизма, що се отнася до геополитическата промяна на картата.

Макар че в Сирия Вашингтон участва индиректно в разбиване на обществото, то САЩ доказаха това с действията си в Ирак и Афганистан, които са част от пояса.

Ако припомним, че САЩ нападнаха Ирак заради опасения от ядрени оръжия, мобилни лаборатории и т.н., а такива не бяха намерени, нападнаха Афганистан под претекст изкореняване на тероризма - същите терористи бяха партньори на САЩ преди 15-20 години, то по логиката на водената от САЩ политика е неизбежно бъдещето стълкновение с Иран.

Ясно е, че Русия няма да отстъпи за Иран и Сирия, тъй като геостратегическото им разположение е ключово за сигурността на страната. Особено като се има предвид, че НАТО сериозно работят по разгръщането на противоракетния щит (ПРО) в Европа и се опитват да примамят Грузия да се присъедини, и Алиансът да влезе в "кухнята" на Русия.

Не трябва да се изключват и консултациите между САЩ и съюзниците от Персийския залив за изграждането на ПРО в региона.

Едно е сигурно, развръзката тепърва предстои.