Когато не можеш да наложиш контрола си върху една държава, унищожаваш обществото. Този принцип ясно се прилага за Сирия, където вече 19 месеца продължава "гражданският" конфликт.
Сирийската Арабска Република, която влиза в състава на така наречения "златен пояс" (в него също влизат Ирак, Афганистан и Иран) е поредната жертва в политиката на Запада и предпоследнo препятствие (след Сирия следва Ислямската република) до скритата цел - съюзници на Запада до границите на Русия.
Може да се нарече "новият" договор"Сайкс-Пико" между западните страни за Близкия Изток в съвременен стил.
Не трябва да се забравя фактът, че "Арабската пролет" доведе до политически промeни в държави, където руското влияние се стопи, а бе осезаемо с десетилетия.
Неслучайно Москва няколко пъти използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН да блокира резолюции за Сирия, тъй като ясно разбира скритите ходове на Запада, а и още повече се опари от позицията си на въздържал се за Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН.
Все още Русия поддържа единствената си военна база в Средиземно море - Тартус, която предимно се използва за поддръжка на корабите и попълване на провизии.
Въпреки това, като вземем под внимание и че САЩ са въвлечени в Афганистан, Вашингтон умело използва някои съюзници и движения за прокарване на истинските си намерения - за промяна на режима в Сирия и налагането на "демократичен ред", когато не успееш с други методи.
Тук е нужно да се подчертае, че силните връзки между Иран и Сирия от 1979 година насам, както и подкрепата на Сирия за ливанската групировка "Хизбула" и палестинската "Хамас" не съвпадат с плана на американската администрация от Ислямската революция насам.
Не е тайна, че съюзниците на САЩ - Турция, Катар и Саудитска Арабия, особено последните две държави, в които по-най брутален начин се нарушават човешките права, може би като цяло в света, имат огромно участие в милитаризирането на сирийската "опозиция" и по-точно на Свободната Сирийска армия.
За разлика от Катар и Саудитска Арабия, Сирия е много по-светска държава и толерантна към религиозната свобода - особено като се има предвид мозайката от религии и етноси в страната.
Но нека се върнем към въоръжаването на сирийската "опозиция", което според някои публикации става чрез сирийското крило от "Мюсюлмански братя", което има връзки с по-горе посочените държави и се ползва като свързваща брънка във веригата, въпреки информациите, че се е отделило от Сирийската Свободна армия.
Сирийското крило бе възродено от успеха на организацията в Египет, където тя спечели парламентарните и президентските избори. "Арабската пролет" даде тласък на сунитската ислямистка организация "Мюсюлмански братя" да оглави политическия живот в Египет и Тунис и да оказва съществено влияние в други северноафрикански и близкоизточни държави.
САЩ няколко пъти официално обещаха политическа и финансова подкрепа за тези държави.
Преди няколко месеца Ройтерс публикува информация, че президентът Барак Обама е подписал секретен документ за спонсориране на не кого да е, а точно на "Мюсюлмански братя" за сваляне на Башар Асад.
Асад търсеше контакти със САЩ за споразумение, докато посланик Робърт Форд бе все още в страната, но исканията на Вашингтон се разминават с тези на сирийския лидер - промяна политиката на страната и по-конкретно разграничаване от Иран.
Към сирийското крило на ислямистката организация влиза „Въоръжени мъже на Мюсюлмански братя", които играят важна роля за ислямизиране и промяна на облика на Сирия. Има данни, че от "Мюсюлмански братя" са убивали християни, друзи, алауити (нусайрити) и лидери от други общности в държавата, макар че когато спечелят властта в дадена страна ислямизацията става по плавен начин.
Само да вметна, че най-голямата религиозна група в страната е от сунити, но кръгът от управляващи е от алауити.
Формированието има присъствие в горещи точки като Дамаск, Хомс и Идлиб.
Не е случайно, че "Мюсюлмански братя" са замесени при положение, че има близка ислямистка идеология с двете сунитски държави Катар и Саудитска Арабия, които спонсорират Свободната Сирийска армия.
А в същото време командният център на бунтовническата армия е позициониран в Турция, която все повече се ислямизира чрез политиката на премиера Ердоган, който също е сунит.
По отношение на Свободната Сирийска армия, която не може да води настъпателни операции, ако не е подпомагана с оръжия от чужди държави, тя не е една организация, а по-скоро асортимент от милиция, съставена от наборници, които са дезертирали от сирийската армия, ислямски бойци от Сирия, от съседните страни, също членове на терористичната организация "Ал-Кайда" и екстремисти, участвали във войните в Ливан, Либия, Афганистан и Ирак, търсещи нови сблъсъци.
Терористичните елементи в бунтовническата армия се доказват от честите бомбени и самоубийствени атаки в Сирия, тъй като Сирийската Свободна армия много пъти е поемала отговорност за такива удари.
Това навежда на мисълта, че конфликтът по-скоро не е граждански, а шахматна партия между Великите сили на гърба на сирийския народ, който в голямата си част все още подкрепя Асад - една ненужна фигура от играта.
На Държавния департамент на САЩ му е до болка познат макиевелизма, що се отнася до геополитическата промяна на картата.
Макар че в Сирия Вашингтон участва индиректно в разбиване на обществото, то САЩ доказаха това с действията си в Ирак и Афганистан, които са част от пояса.
Ако припомним, че САЩ нападнаха Ирак заради опасения от ядрени оръжия, мобилни лаборатории и т.н., а такива не бяха намерени, нападнаха Афганистан под претекст изкореняване на тероризма - същите терористи бяха партньори на САЩ преди 15-20 години, то по логиката на водената от САЩ политика е неизбежно бъдещето стълкновение с Иран.
Ясно е, че Русия няма да отстъпи за Иран и Сирия, тъй като геостратегическото им разположение е ключово за сигурността на страната. Особено като се има предвид, че НАТО сериозно работят по разгръщането на противоракетния щит (ПРО) в Европа и се опитват да примамят Грузия да се присъедини, и Алиансът да влезе в "кухнята" на Русия.
Не трябва да се изключват и консултациите между САЩ и съюзниците от Персийския залив за изграждането на ПРО в региона.
Едно е сигурно, развръзката тепърва предстои.
europe
на 28.10.2012 в 08:16:31 #12Едно е сигурно, развръзката тепърва предстои. Едно е сигурно Асад си заминава, въпроса е кога? Едва ли някой може да си представи диктатора да управлява след всичките масови убийства. Сега въпроса е Сирия дали ще се разпадне и на колко части? Според мен това е целта на великите сили, слаба и разпокъсана Сирия.
batkoRadko
на 25.10.2012 в 15:19:08 #11нито за Пакистан.....
batkoRadko
на 25.10.2012 в 15:17:12 #10в статиятане не видях да се споменава нищо за китай ..
Taralez
на 12.10.2012 в 20:12:53 #9автора е прав за много неща но и пропуска нещо много важно в тая партия шах: ПАРИТЕ според някой независими западни анализатори катарците и саудитците и турците покрай тях искат да прекарат през Сирия директна газова връзка но Асад е против
Трезвият глас
на 12.10.2012 в 00:25:08 #8Румбата, ако ти като прогимназист си знаел и можел поне 10% от това, което демонстрира авторът на статията, шапка ти свалям (бих свалил). Има и нещо друго - интелектуалецът винаги е бил трън в очите на "просто"людието. Статията е съдържателна, тезите са добре подредени и доказани, браво на автора.
Трезвият глас
на 12.10.2012 в 00:12:24 #7Делфин, и статията е много добра, и заглавието пасващо. Явно ти липсват капацитети да усвоиш съдържанието, та като лисицата и киселото грозде, че е най-лесно.
be_free
на 10.10.2012 в 19:25:05 #6Във филма Цайтгайст 2 (Zeitgeist 2) един пич, наричащ се Икономически убиец описваше точно такъв сценарий. Ако САЩ искат да сложат ръка на някоя държава първо се пробват с икономически средства да я подчинят - насаждат там офиси на американски корпорации, които малко по малко превземат държавата отвътре (както стана с България). Ако не стане, минават на сценария с "всенародните въстания". Потиснатия народ ужким се опитва да свали диктаторския режим (както стана с Египет и Йемен). Тук вкарват медийна пропаганда, на която сме свидетели вече повече от година. Ако и това не стане - пращат военните вече (каквото се случва в момента). Следва марионетно правителство. Държавата (иначе с големи богатства) внезапно ще се окаже с огромни дългове. Тогава се намесва МВФ, Световната банка, ООН. Те предлагат щедри заеми. Но момент! Сирия е опустошена от война и няма подготвени кадри, които да усвоят заемите и да ги разпределят справедливо. Спокойно - ще ви изпратим наши специалисти. Те ще поканят чуждите корпорации да си основат офиси и да започнат делото по възобновяването на страната и демокрацията. Обаче настана време да връщаме щедрите заеми от МВФ и Световната банка. Ама пари пак няма, защото за потънали в джобовете на чуждите компании. Тогава какво? Продаваме инфраструктурата на същите тези корпорации на безценица. На теб - нефтопровода, на теб - електроразпределителните дружества, на теб - пенсионните фондове. И в крайна сметка обикновените хорица ще платят цялата сметка, а някъде по света ще се появят още няколко нови милионера и милиардера.
качамака
на 08.10.2012 в 21:03:37 #5Едно е сигурно, развръзката тепърва предстои. ========================= развръзката е...трета световна война...
milen_gm
на 08.10.2012 в 18:57:53 #4Егати, можело и да се казват някой неща. Не мога да повярвам... как изтървахте такава статия. Сега СЕМ ще се самосезира Браво, хубава статия. Все пак даже и платените "писари" в този и други форуми, вече проумяха тези неща. Но парите са си пари, трябва да серат и мажат.
балкандо
на 08.10.2012 в 18:25:53 #3Парите управляват НАТО. Парите са в арабите чрез множество банки и фирми в САЩ, Великобритания и Франция. Турция пък има силно влияние в Германия и други държави от ЕС. Бившите вече водачи на Атлантическия клуб изобщо не усетиха как икономите им взеха властта. Ходжите се оказаха по-хикри от кардиналите.
nikola345
на 08.10.2012 в 18:16:02 #2Напротив, много си е точна статията, за разлика от останалата манипулаторска помия, която се бълва по всички медии.
rumbata
на 08.10.2012 в 18:07:43 #1Тази статия да не би да е написана от някой ученик от прогимназията? На такова ниво е.