Среднощните пленуми с фатален за някого финал вече не са патент на столетницата от „Позитано" 20. Най-младата партия в родната политика взе на въоръжение и този изпробван във времето атрибут на конспиративното тоталитарно мислене и управление. Както и редица други практики, познати от преди двайсетина години.

Вчера по мръкнало политбюро на ГЕРБ посочи вратата на двама свои министри. На здравния - напълно очаквано, и на енергийно-икономическия - като бонус за зрителя, изтърпял проточилата се тягостна сага „Когато изгърмяваха бушоните".

И отново в духа на най-демократичните политически практики никому не стана докрай ясно, защо точно д-р Константинов и Трайков трябваше да станат изкупителни жертви на все по-некомпетентното и бездарно управление.

Не че премиерът и вицето му на ранина не се опитаха да навестят най гледаните телевизии и да се престорят, че обясняват на драгия зрител министерските „червени картони". Но дали защото и двамата са чужди на изящната словесност, или защото в повечето случаи думите им служат да прикрият същинската мисъл (или отсъствието на такава), ексклузивите и на Борисов, и на Цветанов останаха недоразбрани.

Нещо повече - от недоспиване или заради несъгласуване, двамата се объркаха във версиите си за неочакваното отстраняване на смятаният до снощи за един от успешните министри Трайков. Според премиера - в икономиката отбелязваме сериозно изоставане, за енергийна независимост можем само да си мечтаем. Цветанов се отчете с лаконичното, неангажиращо: оставката е подадена „по лични причини".

„Трайчо в оставка" обаче не бе достатъчно деликатен да си трае и обясни на прощаване, че не е подал оставка, а вторият човек в партията снощи му я е поискал. И ако това не е достатъчно основателна „лична причина"...

Д-р Константинов пък индиректно прехвърли горещия картоф „здравеопазване" обратно към управляващото малцинство, като в мотивите за своето оттегляне недвусмислено посочи, че желанието му да работи за държавата и интереса на гражданите е неизпълнимо „без ясна политическа подкрепа". Хайде да се сещаме, от кого не я е получил.

И двете уволнения, наречени евфемистично „подаване на оставки" обаче имат пред, а очевидно ще имат и следистория. Борисов бе прав, като изтъкна сред аргументите за махането на доктора-гинеколог, че той е успял да се скара с всички. Независимо че не си изкриви душата и призна, че Константинов е „честен човек".

Но с кого и как честният министърът на здравето успя да се изпокара? Зад скандалите във ведомството му обикновено стояха пари. Парите за лекарства, парите от бонусите, таванът на парите във фонда за лечение на деца в странство. Може би това е предисторията. И не би било учудващо, ако в борбата за преразпределение на едни банкноти към едни хора, а от тях към едни каси, за които премиерът неотдавна се кле, че няма такава работа, Константинов да е сритал нечии финансови и корпоративни интереси. Това обаче ще стане ясно от следисторията.

Съвсем за друг обем интереси, но пак към банкноти вероятно стоят и зад преждевременното au revoir на Трайков. Този път те имат не само хартиено-монетно, но и нецифрово изражение в геополитическо и стратегическо влияние и контрол в ключовия за международните интереси регион, който сме наказани да обитаваме.

Министърът нееднократно е изразявал остра позиция по ключови проблеми на енергийната независимост, твърдолинейно отношение към монополисти като „Лукойл" и „Газпром", претенции за прозрачност за АЕЦ „Белене". А тук не говорим за спекуланти на аспирин. И оставката е най-малкото, което може да сполети човек, застанал на пътя на енергийната (уместна е грешка в прочита - енергичната) олигархия. Справка - Русия.

Борисов пожертва двама свои министри. Всъщност ресорите и на двамата - енергетика-икономика и здравеопазване - са ключов елемент от единната система на национална сигурност.

Но отговорникът за този болен за страната ни сектор - премиерски фаворит Ц. Ц., за пореден път не отнесе дори мъмрене пред строя. За състоянието на язовирите и причинените от него човешки жертви в Бисер, за скандалите с дървесината, за цените на яйцата и всичко останало даже не бяха назидателно шамаросани в Борисов стил нито незабележимата Караджова, нито медийно активния Найденов.

Всъщност в правителствената машина премиерът не подмени и дори не смаза онези възлови чаркове, които биха подобрили нейното функциониране, биха повишили нейния КПД.

По извечна традиция и той измъкна старите бушони и ги подмени с нови. Двете назначения на овакантените кресла от първата минута са откровено партийни и съмнително професионални. Номер 4 в здравното ведомство Десислава Атанасова го артикулира най-категорично: „Чувствам се като тежката артилерия на ГЕРБ". За сравнение - оставката на д-р Константинов: „като министър исках да работя за интересите на държавата и нейните граждани".

Новият икономически министър Делян Добрев снощи си мислел да си ходи със своя патрон, когато с изненада разбрал, че политбюро на ГЕРБ обмисля да махне „зам" от пред длъжността му. Той се изненадва, ама партията си знае работата.

Отново мита за дългата резервна скамейка на Борисов се оказа самозаблуда или по-вярно - само заблуда. Е, този път поне не му се наложи да обикаля кьорсокаците и да търси из прованса наследници на отсвирените. Просто порови из кадровите партийни килери и изтупа от прахта надеждната „тежка артилерия".

Но колко народното дълготърпение ще изтрае поредната палеативна мярка преди да поиска онази обещана, вече позабравена „генерална промяна". И дали на премиерът няма да му се наложи след тежката артилерия да потърси помощ и сред леката кавалерия (чети - коалиция).

Или просто в един ден по стара традиция на пореден пленум в тъмна доба ще гръмне и главният бушон.