Владимир Путин или самотата на „Homo Sovieticus"

Жонглирайки между отричане на реалността, желание за отмъщение и внимателно калибрирана комуникация, руският президент се опитва да се представи като господар на ситуацията. Но след повече от четири години война в Украйна, тези стари трикове, наследени от съветското минало, се оказват неефективни и кремълският диктатор губи доверие, пише френската журналистка Мари Жего в статия за вестник Le Monde.

Подобно на други диктатори преди него, Владимир Путин има свои собствени телевизионни новинарски програми. Всяка вечер, след новините в 20:00 ч., екипите на официалния канал "Россия 1" остават на работните си места и прередактират сегментите, за да представят версия, внимателно прочистена от всякакви новини, които биха могли да не се харесат на руския президент.

Тази система беше описана от Дмитрий Скоробутов, бивш главен редактор на новинарската програма на канала, който живее в изгнание в Европа от 2020 г., в интервю, дадено през юни за "The Moscow Times", опозиционна медия в изгнание. Въведена през 2011 г. по време на големите руски протести срещу изборните измами, тази практика се засили след инвазията в Украйна през 2022 г., до степен, че Владимир Путин сега е "напълно откъснат от реалността на фронтовата линия", според Скоробутов.

Затворен в този информационен балон, руският президент многократно твърди, че армията му напредва "всеки ден във всички посоки" в Украйна. На 4 юни той се похвали, че е превзел "приблизително 2440 квадратни километра" - цифра, очевидно откъсната от реалността.

Според анализ на американския мозъчен тръст "Институт за изследване на войната", руските войски губят позиции през май за втори пореден месец. Дори фанатици на режима признават, че е малко вероятно Москва да пробие фронтовата линия. "Безкрайна война на изтощение не е в интерес на Русия", отбеляза Дмитрий Тренин, бивш полковник от съветското военно разузнаване, превърнал се в политолог, в статия, публикувана на 28 май на уебсайта Russia Today (RT).

Путин все още вярва в руските успехи на фронта в Украйна, но без основание

Зеленски преброи на 29 юни, че от 2022 г. насам Кремъл е дал 15 отделни срока на руските сили за завземане на цялата Донецка област.

Фронтовата линия е замръзнала, гражданската икономика се срива, а петролните рафинерии в цялата страна са обект на атаки с дронове, но Владимир Путин изглежда е фокусирал вниманието си върху нещо друго: публичния си имидж. Видео, публикувано на 11 май, го показва с дънки и яке, как шофира собствения си Aurus, бронирания си седан, към входа на хотел "Арбат" в сърцето на Москва. Вътре го чака Вера Дмитриевна Гуревич, 92-годишна, неговата бивша учителка и бивш майор от полицията, с която поддържа връзка. Този път той е дошъл да я вземе за обяд в Кремъл.

Сцената е заснета като спонтанна среща. Но един детайл е интригуващ: появява се мъж, който се представя с широка усмивка като "турист от Сочи". Президентът го разпитва накратко. "Харесва ли ви Москва?" "Да, разбира се, идваме всяка година", отговаря той, а скоро към него се присъединява и съпругата му: "Обичаме Москва". Представена като "непротоколна", сцената има за цел да илюстрира, според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, "радостта от простото човешко общуване", която президентът култивира.

Може би този PR трик е имал за цел да накара хората да забравят някоя неудобна информация. Няколко дни по-рано, доклад, приписван на европейско разузнаване - без допълнителни подробности - обрисува съвсем различна картина на руския президент.

Според документа, Владимир Путин е обсебен от собствената си сигурност, страхувайки се, че може да бъде свален от собственото си обкръжение или дори убит. Този страх го е накарал значително да засили мерките си за сигурност. Поради това той прекарвал по-голямата част от времето си, затворен в специално проектирани "бункери" във всяка от многобройните си резиденции.

Обновена

Путин засили решимостта си да постигне целите на Русия по военен път

Използва речта си пред конгреса на управляващата партия "Единна Русия" на 28 юни

Кадрите, заснети в хотел "Арбат", са почти перфектни - с изключение на един детайл, отбелязан от "Агентство", разследваща медия на руската опозиция в изгнание.

Предполагаемият турист изобщо не е такъв. Веселият, брадат мъж в анцуг, който небрежно се обръща към Владимир Путин, се казва Александър Базарни.

Бивш служител по сигурността, той е работил за компанията, отговаряща за президентската хижа в Красная поляна, предпочитан от елита ски курорт близо до Сочи. Работил е и за управляваща компания, свързана с "Газпром", руския газов гигант. Добре познат на ФСБ, високопоставената служба за сигурност, той е бил избран за тази роля. Нищо не е оставено на случайността. Самият хотел "Арбат", разположен близо до Кремъл, принадлежи на президентската администрация, което улеснява охраната му, както посочиха опозиционните медии.

"Бункерният дядо"

"Тълпите от хора и спонтанните срещи отдавна са заменени от инсценирани събития, където членове на службите за сигурност играят ролята на обикновени граждани. Колкото и нелепи да изглеждат тези образи на западната общественост или на младите, технологично грамотни руснаци, те резонират с по-възрастния електорат", обяснява Татяна Кастуева-Жан, директор на Изследователския център "Русия-Евразия" във Френския институт за международни отношения. Може ли Владимир Путин да комуникира по различен начин? "В един авторитарен режим целта е да се покаже, че всичко е под контрол: президентът въплъщава непоклатима власт, която никой не може да оспори", напомня ни изследователката.

Макар че никой не смее открито да го предизвика, мнозина го осмиват в социалните медии. Наричан "Бункерният дядо", президентът все повече заприличва на по-възрастните старейшини от съветското Политбюро, които, докато бяха аплодирани от тълпите на Червения площад, бяха осмивани с тих глас в кухните заради речите си, толкова откъснати от реалността.

Кремъл създавал нови военни формирования само на хартия

Тръмп и Путин не успели да договорят края на войната в Украйна на срещата си в Аляска

От началото на 80-те години на миналия век обикновените съветски граждани престанаха да вярват в официалната идеология. Те се преструваха, от конформизъм или благоразумие. Към края на ерата на Леонид Брежнев (1964-1982) комунистическата догма беше изпразнена от своята същност: вяра без убеждение. "Изчезна ли лъжата в постсъветска Русия? Не, тя дори изглежда е станала по-дълбока, по-неразривна", пише историкът Ален Безансон в "Свещена Русия".

Днес това разминаване продължава. "На идеологията, пропагандирана от Путин, не може да се вярва. По-голямата част от руснаците не се придържат нито към "традиционните ценности", нито към антизападните настроения", отбелязва Вера Гранцева, преподавател в Sciences Po. "Просто вижте къде богатите руснаци изпращат децата си да учат: не в Индия или Бразилия, а в Европа или Дубай. Разликата между реториката и реалността доказва, че идеологията не издържа на проверка."

За този докторант, проницателен наблюдател на руската политика, Владимир Путин въплъщава архетипа на Homo sovieticus. СССР е неговата алфа и омега. Той дори описва разпадането му през 1991 г. като "най-голямата геополитическа катастрофа на века" в реч, произнесена на 25 април 2005 г.

Личната му траектория е изцяло вкоренена в това наследство. Оформен от съветската система, той прекарва голяма част от съзнателния си живот в КГБ, политическата полиция. Първоначално преследва дисиденти в Ленинград, родния си град, преди да бъде изпратен в Дрезден, в Източна Германия, където работи в тясно сътрудничество със ЩАЗИ.

След като идва на власт през март 2000 г., той бързо възстановява някои съветски отличителни белези. Съветският химн е възстановен, докато КГБ, неговата алма матер, която се превръща във ФСБ, поема контрола над страната. "Днес съветските методи се завърнаха. Още през 2012 г. например т. нар. политрук - тези "комисари" на ФСБ, присъстващи във всяка институция - бяха реактивирани", отбелязва Вера Гранцева, която е работила в Русия през 2010-те. "Тогава ФСБ разположи своите агенти навсякъде, водени от логиката на държава в държавата."

Не се заблуждавайте! Отслабена Русия не означава автоматично крах на режима на Путин

Военните неуспехи на Москва отслабват държавата, но системата на Кремъл остава способна да оцелява чрез репресии, мобилизация и хибридна ескалация

Според руския политолог Станислав Белковски "Путин никога не е създавал общи пространства или проекти; той изолира Русия от останалия свят зад желязна завеса." За повече от четвърт век на власт той създаде система, белязана от липса на уважение към "индивидуалните и имуществени права", обясни политологът на 5 юни пред радио "Свобода", руска опозиционна радиостанция, финансирана от Европейския съюз.

В действителност частните предприемачи са изправени пред все по-големи трудности. Принудителните национализации са безброй: стотици малки и средни предприятия са конфискувани под различни предлози, което подхранва безпокойството в бизнес средите.

Случаят с Александър Галицки е скорошен пример. През май на този 71-годишен руски пионер в компютърните технологии бяха конфискувани активите и движимото имущество, след като беше обвинен в "организиран екстремизъм". Връзките му с военните, за които е проектирал компютърни системи за военни спътници, и близките му отношения с премиера Михаил Мишустин не подобриха положението му. Той напусна Русия, за да избегне затвора.

За Станислав Белковски ситуацията е недвусмислена: "Връщаме се към най-лошата версия на съветската епоха."

Зомби-империята на Владимир Путин

Петролът и газът - вечните енергийни оръжия на Русия - се обърнаха срещу самата нея

Новата версия на СССР вече е ясно видима в анексирания Крим. На полуострова отново се появиха купони за бензин, дълги опашки на бензиностанциите и празни рафтове в супермаркетите. Този недостиг е резултат от масираните украински удари с дронове по сухопътния коридор, свързващ Крим с Донбас и Русия. Интензивността на тези удари сериозно нарушава логистиката, като същевременно изчерпва запасите от боеприпаси за руската противовъздушна отбрана. Чрез безмилостните атаки срещу петролни рафинерии, складове за гориво и вериги за доставки, Киев превърна Крим в ахилесовата пета на руската армия.

Тези трудности вече не се ограничават само до полуострова. През юни ограниченията за бензин засегнаха голяма част от руската територия, повече от половината ѝ региони. Междувременно производството на петрол падна под 4 милиона барела на ден, достигайки най-ниското си ниво от над двадесет години, според Агенцията за енергийно разузнаване.

В този контекст, дори сред политическия елит се изразяват опасения. "Русия е на прага на социална експлозия", предупреди Вячеслав Мархаев, комунистически депутат в Думата, долната камара на парламента. В съобщение, публикувано в неговия Telegram канал в началото на юни той призова правителството да "представи ясен план за прекратяване на "специалната военна операция"" в Украйна. Друг член на същата партия, Ренат Сулейманов, също смята, че конфликтът трябва да бъде "прекратен възможно най-скоро", защото руската икономика "няма да издържи на продължителна война".

Кризата с горивата: Руснаците се бият по бензиностанциите, а реколтата може да не бъде прибрана

Трайният недостиг на горива може да отслаби обществената подкрепа за войната

Може ли Украйна да се превърне в Афганистан за Владимир Путин? Сравнението трябва да бъде нюансирано. "В Украйна последствията от войната надминават тези от Афганистан, особено в човешки план", отбелязва Татяна Кастуева-Жан. Русия сега губи повече хора за един месец, отколкото Съветският съюз за десетилетие от афганистанския конфликт (1979-1989 г., между 15 000 и 26 000 според руски източници).

Националистически плам

За разлика от войната срещу муджахидините, която се водеше далеч от руската територия, войната в Украйна е представена като екзистенциална. Цялата енергия и ресурси са съсредоточени върху военните усилия, без засега да провокират голяма вълна от недоволство.

"Щедрото заплащане и социални помощи, предоставяни на бойците, въпреки корупцията, променят отношението на обществото към доброволците, чиято смърт не вълнува особено хората", продължава изследователката. "Икономиката отслабва, но се държи. И днес не се е появил лидер, сравним с Михаил Горбачов (последният лидер на СССР от 1985 до 1991 г.), който би могъл да предложи алтернативен национален наратив."

"Националистическият плам е един от двигателите на режима. Той беше използван широко от Путин, преди да се разпространи като вирус. Той проработи особено добре през 2014 г., по време на анексирането на Крим, което Кремъл счете за успех", обяснява Вера Гранцева. "По това време населението го одобри, разглеждайки го като форма на отмъщение, която отми унижението, претърпяно след падането на СССР." Друга полза за Кремъл беше подновеното "недоверие към Запада, заподозрян, че иска да унищожи страната".

Но след повече от четири години война този наратив сякаш губи сила. По-дисонансен, по-малко триумфалистичен тон от този на Кремъл се чу на Международния икономически форум в Санкт Петербург, Руския Давос, който се проведе от 3 до 6 юни. На това събитие предприемачите говориха за своите неуспехи, без да ги приписват директно на конфликта.

Руските ястреби нахъсват Путин да притисне САЩ като Иран и да унищожи Украйна

Те са разгневени от украинските удари с дронове и разочаровани от проваленото обещание на САЩ да посредничат за край на войната при изгодни за Москва условия

Алексей Мордашов, основен акционер на "Северстал" и един от най-богатите хора в Русия, описа напрегната ситуация. "Преди месец инвестиционният ни портфейл за 2026 г. беше намален с 24%", каза той, оплаквайки се от дефицита на паричния поток, въпреки че компанията беше сред най-печелившите в страната.

Глух за опасенията на бизнес лидерите, Владимир Путин, по време на обръщението си на форума, нарисува идилична картина: според него икономическото забавяне е умишлено, борбата с инфлацията дава плодове и по отношение на паритета на покупателната способност Русия е задминала всички европейски страни.

Оптимизмът му се простира и до воденето на войната. Той представи завладяването на целия Донбас (от който Москва в момента контролира повече от 80%) като неизбежно.

"Няма съмнение, че ще постигнем това", настоя той. "Същото важи и за други цели, които ще постигнем чрез преговори - тук имам предвид денацификацията."

В речта си той не спомена украинските атаки с дронове по петролни терминали в Санкт Петербург, които се случиха, докато форумът беше в разгара си. Докато участниците можеха да видят струи черен дим, издигащи се над града, Владимир Путин се престори, че не ги забелязва.

След като удари форума му в Санкт Петербург, Зеленски протяга нова маслинова клонка към Путин

Според френски анализ Русия е под нарастващ военен и икономически натиск

Екстремна твърдост

Може би собствените му лъжи най-накрая са го убедили. Вкоренен в миналото, той не се доверява на интернет и новите комуникационни технологии. Президентът никога през живота си не е изпращал имейл и не притежава мобилен телефон. Източниците му на информация са ограничени до телевизионни новинарски програми, форматирани да отразяват неговата гледна точка, и доклади от генерали и съветници, които се тревожат да не му противоречат.

"Неговият вътрешен кръг му казва това, което иска да чуе", обобщава Вера Гранцева. "Всъщност той идеологически е индоктринирал обкръжението си, което от своя страна идеологически индоктринира него. Това е порочен кръг, от който никой не може да се измъкне."

Неговата екстремна твърдост не вещае нищо добро в момент, когато Киев и неговите европейски съюзници се опитват да съживят мирните преговори. Официално Кремъл не е против тях, но предпочита комуникацията с Доналд Тръмп. В Санкт Петербург руският президент повтори исканията си, позовавайки се на мистериозно споразумение, за което се твърди, че е сключено в Анкъридж на 15 август 2025 г. с американския му колега.

"Русия приема компромисите, обсъдени в Анкъридж; Украйна трябва да направи същото. Оттам нататък конфликтът ще бъде разрешен естествено и бързо", заяви той.

Според Москва Доналд Тръмп е обещал да окаже натиск върху Киев да отстъпи териториите в Донецка област, които остават извън руския контрол. Украйна категорично отхвърли това твърдение.

"И тази година няма да имате Донецк", отвърна украинският президент в отворено писмо до руския президент на 4 юни. След като заяви готовността си да се срещне с него, за да обсъдят прекратяване на огъня, Володимир Зеленски се нахвърли върху кремълския лидер, наричайки го единствен виновник за войната. Независимо от аргументите, използвани за нейното оправдание - НАТО, геополитика, руски език - "тази война е личен избор; тя няма реална причина", написа украинският президент. "Така ще я запомни историята."

Във Вашингтон оценката е също толкова сурова. "За повечето наблюдатели, включително в Русия, нахлуването в Украйна е стратегическо бедствие", заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио в началото на юни. Москва, твърди той, "вероятно няма да може да постигне военните си цели".

Руската страна обаче не показва признаци на промяна по този въпрос.

"Путин е хардлайнер; не виждам как може да отстъпи: това би го накарало да изглежда слаб и би рискувал да бъде свален от собствения си вътрешен кръг", казва Вера Гранцева. "Единствената му стратегия е по-нататъшна ескалация."

Всъщност тази ескалация вече е в ход. Докато руските сили се бият на фронтовата линия, ракетните и дроновите удари срещу жилищни сгради в украинските градове се множат, тъй като Москва засилва хибридната си война срещу европейските страни, съюзници на Украйна.

"Путин иска отмъщение за Студената война. Неговото възприятие за света е силно изкривено и той е убеден, че Европа ще се разпадне", твърди Вера Гранцева. Той работи за постигането на тази цел: дезинформационни кампании, операции по проникване, кибератаки.

"Той е ефективен благодарение на миналото си като агент на КГБ. Тази опасност е реална, включително във Франция", продължава тя.

Западните разузнавателни служби предупреждават за засилване на хибридните операции.

"Те безмилостно атакуват критична инфраструктура, демократични процеси, вериги за доставки и обществено доверие", предупреди през май Ан Кийст-Бътлър, директор на британската Агенция за разузнаване, киберсигурност и сигурност.

Въздушни нападения, заглушаване на GPS сигнала, саботаж на инфраструктурата в Балтийско море, повтарящи се провокации по европейските граници: след като не успя да си осигури победа в Украйна, Москва разчита повече от всякога на способността си да причинява вреда.

Седемте причини, които най-накрая ще принудят Путин да поиска мир

Ролята на САЩ в преговорите за Украйна е сведена до своя минимум