Възходът на "силоваците" в Русия буди тревога. Тези представители на силите за сигурност работят за потушаване на социалните протести и политическите демонстрации. И за да увеличат контрола си върху икономиката. Изглежда Кремъл едва удържа равновесието с либералите, коментира френското икономическо издание Les Echos.

Ще стане ли черният лебед още по-близък с Кремъл? След двайсет години на власт Владимир Путин изглежда не си задава този въпрос. Руският президент смело предприема това повторно завръщане през септември. Или поне така изглежда. "Няма политическа криза", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, попитан за внезапната вълна от протести, която разтърси Москва това лято. До 60 000 души са се събирали на ден, невиждан досега брой след антикремълските протести през 2011 г. - 2012 г.

Електорален контрол

На улицата, редовно репресирани от полицията, младите хора дойдоха да се присъединят към обичайната пъстра тълпа от либерали на новото гражданско общество. Те се обединяват срещу Сергей Собянин, приближен на Владимир Путин, който като кмет на Москва, модернизира и облагороди столицата, но поддържа строг режим на електорален контрол. На 8-ми септември, едновременно с Московския фестивал на градините и цветята, ще се проведе и местно гласуване с минимален залог : избор на общински съвет. Но отхвърлянето на всички кандидатури на либерални противници (с едно изключение), поради предполагаеми нарушения по време на събирането на подписите за подкрепа, предизвика отпор.

"Искат да ни откраднат изборите и бъдещето", крещят протестиращите. Към слоганите, изискващи "честни избори", сега се добавят и други искания - срещу полицейското насилие, срещу съдебните дела и най-вече срещу Кремъл на Путин, който все повече изпада в зависимост от силоваците. Малките избори в Москва изведнъж се превърнаха в национален проблем.

Социално недоволство

Точно както изграждането на завод за отпадъци в Далечния север или на катедрала в парк в Екатеринбург. Тези много местни теми, които властите зад силоваците се надяваха да разрешат с прости формалности и без истински дебати, мобилизираха тълпи, чиито искания за промяна са много по-широки и задълбочени. Всеки път властта е убедена, че протестът e под контрол. Но, въпреки това, той остава опасен. Заради спада на покупателната способност и икономиката в стагнация социалното недоволство се засили. Това костваше на Кремъл загуба на редица местни избори миналата година.

Далеч от триумфалното си преизбиране през март 2018 г., което изглеждаше демократично, но реално беше без никаква конкуренция и му позволи да удължи с 6 години оставането си в Кремъл, Владимир Путин не е имунизиран срещу искра, която би погълнала популярността му. Mакар и все още висока, тя до голяма степен е поддържана от пропагандата. Най-лошият сценарий за Кремъл е, че социалното недоволство и политическата глупост се сливат в едно единствено протестно движение.

Притесненията на бизнеса

Ако силоваците показват мускули по време на всеки протест, свещената стабилност на режима изглежда много неясна. Политически, но и икономически. Както показа аферата "Беринг восток" с внезапните арести на лидерите на този уважаван инвестиционен фонд, в това число и французина Филип Делпал, лидерите на силите за сигурност работят също и в бизнес общността. Нарастващият им контрол създаде климат на недоверие, особено осезаем през юни по време на икономическия форум в Санкт Петербург.

"Руският Давос" обикновено е добре оркестриран от Кремъл. Но този път езиците бяха развързани, за да осъдят провалите на правовата държава, зависимостта на правосъдието и полицията от силоваците, липсата на стабилни правила в баланса между властите. Аферата "Беринг восток" е само един пример и форумът се превърна в солидно място, където отекнаха тревогите на деловите кръгове, които, подобно на протестиращите, които отричат политическите арести, се разтревожени заради арести в средите на икономическата общност. И в двата случая силоваците изглежда контролират всичко. А Кремъл създава странното впечатление, че вече не контролира възхода им на власт.

Балансът между либерали и силоваци става все по-несигурен. Мъжете от службите за сигурност обаче се нуждаят от жива сила в цялата икономика, начело на компаниите, както и в работата на държавата. С цел да накарат държавата да работи, но в крайна сметка за да я използват по-добре и да забогатеят. Сами по себе си действията на силоваците не са двигател на растежа. Точно обратното. Тъй като икономиката застоява поради липса на реформи и диверсификация, апетитът им се превърна в рисков фактор. И следователно спирачка за развитието на Русия.