Кой ще спечели „битката" за София? На фона на динамичните събития, които се случват напоследък на политическата сцена у нас, този въпрос остана на заден план. Общественото внимание е изцяло съсредоточено върху първите стъпки и действия на новата власт, свързани най-вече с ревизията на дейността на предходното правителство.

На този етап ГЕРБ се радва на високо обществено доверие, тъй като хората припознават в кабинета „Борисов" олицетворение на справедливостта и на дългоочакваната промяна в управлението на страната.

Частичните избори в София остават в сянка и заради възникналото напрежение между правителството и президентството и искането за стартиране на процедура по импийчмънт на държавния глава.

Слабата заинтересованост към местния вот от страна на гражданите вероятно е продиктувана и от факта, че 2009 година e пренаситена от избори - вот за български представители в Европейския парламент през юни, парламентарни избори за 41во Народно събрание през юли, а сега и частични местни избори през ноември.

Не на последно място е и отсъствието на отчетливи, открояващи се личности на предстоящия кметски вот. Сред осемнадесетте кандидати забележими в публичното пространство са единствено претендентите на ГЕРБ и на Коалиция за България.

Изходът от кметската надпревара на 15 ноември в столицата изглежда предрешен. След съкрушителната победа на ГЕРБ на парламентарните избори, сякаш никой не поставя под съмнение победата на техния претендент за кметския стол Йорданка Фандъкова.

По този начин единствената интрига на частичния вот в столицата ще бъде избирателната активност, върху чиято стойност ще окажат влияние както умората на гражданите от дългия изборен маратон през 2009 г., така и убедеността в сигурната победа на кандидата на ГЕРБ.

Избирателната активност на първи тур на местния вот в София през 2007 г. е била 36.51%, а на първи тур през 2005 г. - 32.98%. Малко вероятно е на изборите за кметския стол на столицата на 15 ноември тези дялове да бъдат надхвърлени.

Възможно е хората, които в изборния ден ще отидат до урните, да бъдат дори по-малко от една трета от гласоподавателите в Столична община. При хипотетичен сценарий с ниска избирателна активност под 30 на сто съществува вероятност изходът от надпреварата да не се реши на първи тур, а да се стигне до балотаж една седмица по-късно.

Йорданка Фандъкова влезе в предизборната надпревара като изявен фаворит. От една страна, тя е претендент на ГЕРБ - политическата сила с най-високо обществено доверие в страната, а от друга, има опит зад гърба си като зам-кмет на столицата през изминалите 4 години.

Освен на гласовете на симпатизантите на ГЕРБ, Йорданка Фандъкова би могла да разчита на подкрепа и от страна на привържениците на АТАКА, СДС и ДСБ, чиито политически структури официално застанаха зад нея. По този начин може да се предположи, че кандидатурата на Йорданка Фандъкова е поставена в изключително благоприятна позиция пред останалите опоненти.

Напълно възможно е обаче електоралната подкрепа от страна на гласоподавателите на Синята коалиция и на АТАКА да бъде слаба. От една страна, очакванията на симпатизантите на СДС и ДСБ за дясно коалиционно управление, съставено от ГЕРБ и традиционната десница, не се сбъднаха, а от друга, липсата на „синя" кандидатура може да доведе до незаинтересованост към кметския вот от страна на десните привърженици.

Въпреки това гласовете на ГЕРБ за Йорданка Фандъкова вероятно ще бъдат достатъчни, за да успее нейната кандидатура да се увенчае с успех. Единствената въпросителна тук ще бъде дали успехът ще бъде постигнат още на първи тур, или на евентуален балотаж една седмица по-късно.

Предвид наблюдавания слаб интерес от страна на гражданите към настоящите частични избори, липсата на активна предизборна кампания и отсъствието на интрига в кметската надпревара, сценарият за стигане до балотаж е доста вероятен.

На този етап единствената алтернатива на Йорданка Фандъкова пред избирателите е кандидатурата на Георги Кадиев, който се включва в надпреварата едновременно и като претендент на БСП, и като мажоритарен кандидат.

По правило, БСП играе трудно в столицата. На първия тур на местните избори през 2005 г. претендентът на левицата Татяна Дончева спечели 83 250 гласа (23.12%), а през 2007 г. Бриго Аспарухов зае трето място в надпреварата с 58 857 гласа (15.51%). Това означава, че електоралният таван, на който би могъл да разчита Георги Кадиев, няма да бъде достатъчен за нещо повече от почетно второ място.

Успех обаче ще бъде евентуалното му достигане до балотаж, тъй като по този начин неговата платформа ще придобие по-голяма тежест и ще получи отзвук в публичното пространство.

Георги Кадиев може да извлече положителни дивиденти от кандидатурата си както за собствената си политическа кариера, така и за реномето на левицата. Той смело разкритикува щаба на БСП и отделните крила в партията, чиито „апаратни игри" поставиха „червените" в незавидна позиция на политическата сцена у нас.

Кандидатурата на Георги Кадиев би могла да мотивира привържениците на левицата в София, които са разочаровани не само от разразилата се криза в БСП, но и от политиката на новото правителство на ГЕРБ, орязващо социалните бюджети и плащания.

Сред останалите кандидати за кметския стол на столицата изпъкват претендентите на РЗС арх. Павел Попов и на ССД Иван Антикаджиев, както и кандидатурата на независимия кандидат Теодор Дечев, издигнат от столичното Интернет-общество.

Като цяло обаче, тяхната роля в изборите на 15 ноември ще бъде под знака на древния олимпийски принцип „Важно е участието, а не победата".

Въпреки добре очертаните им позиции относно проблемите на София и концепцията им за управление на града, техните кандидатури не биха могли да променят очертаващото се статукво на местния вот, при което Йорданка Фандъкова се откроява като категоричен победител с подгласник Георги Кадиев.