Докато на преден план тече корупционният скандал в "Продължаваме промяната" (ПП), на втори излизат редица важни въпроси.

Според БНТ записът между кмета на "Люлин" Георги Тодоров и Никола Барбутов, след който последва оставката на Кирил Петков, е бил направен от Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Бил изготвен в хода на разследване за корупция в Столична община.

Прихванати са телефоните на районните кметове от ПП и без да знае кметът на "Люлин" е бил закачен. Записът, според "24 часа", ще бъде приобщен към материалите по делото.

Добре е, когато институциите си вършат работата. Обществото досега не вижда особено яростна борба с корупцията по високите етажи на властта. От години очакваме осъдени политици за корупция. Досега май борбата там се свеждаше до ниво районен кмет - за справка кметицата на столичния район Младост Десислава Иванчева.

Няколко години по-късно в епицентъра на поредния корупционен скандал пак са районни кметове в София.

Виновните несъмнено трябва да си понесат отговорността. Можем само да се надяваме, че КПК ще стигне до край и до самия връх, за да има наистина разкрита и наказана корупция по висшите етажи на властта.

Наистина няма малка корупция. Затова е важно институциите да правят големи крачки в противодействието на това уродливо явление.

Знаем, че слабото звено са обществените поръчки. Но не само. Затова е важно службите за сигурност да разполагат с нужния капацитет, с ресурсна обезпеченост и безкомпромисен човешки потенциал. Без зависимости. Без обвързаности. Без пробиви.

Защото искрено ме притеснява, ако записът, който изтече по медиите, е част от разследването на КПК. Кой изпрати записа на медиите? Как се е сдобил с него? Някой от КПК ли го изнесе пред медиите и така пред обществото?

Не че не трябва да се осветляват корупционните схеми, но си има легитимен начин за това. Защото ако от КПК свободно изтичат СРС-та, това е обезпокоително. Ако някой в комисията има свободен достъп до записи и може да ги изнася, това е проблем на службите ни.

В такъв случай нямаме гаранция, че записи не изтичат и в други посоки. Борбата с корупцията върви ръка за ръка със законосъобразното функциониране на съдебната система, което е пряко свързано с начина, по който се използват специални разузнавателни средства.

Нека припомня, че за използване на СРС се изготвя писмено мотивирано искане от административния ръководител на съответните полицейски и други служби, изрично изброени в закона, както и от наблюдаващия прокурор, когато има образувано досъдебно производство. Срокът за прилагане на СРС е до 2 месеца.

В случай на необходимост той може да бъде продължен, но за не повече от шест месеца общо (12 месеца в случаи, които застрашават националната сигурност). Срокът започва да тече от датата на съдебното разрешение. Прилагането на СРС се прекратява, когато е изтекъл срокът, постигната е предвидената цел, както и когато прилагането не дава резултати. Такава е буквата на закона!

Но едно изтекло СРС например компрометира авторитета на службите ни за сигурност.

Поставя въпроси, поражда съмнения. И без това доверието в тях е доста крехко, благодарение на употребата им за политическа дъвка и защото хората все още чакат да видят осъден министър и т.н.

За да имаме доверие на институциите като КПК, е важно да знаем истината за записа - това наистина ли е СРС, как изтече от службата, секретно ли е, или е разсекретено и още много.

Връщам се 12-13 години назад, когато живяхме във времето на "флашките" и медиите всеки петък ходихме на пресконференция в централата на РЗС, където лидерът на партията Яне Янев ни показваше СРС-та. И тогава не стана ясно как и кой изпраща в партийната централа СРС-та, от коя служба са, кой ги изнася.

Всичко ново май е добре забравено старо. Днес важното е Антикорупционната комисия да работи упорито по всички прояви на корупция и да няма пробиви.