Преди една година България стана свидетел на многочасовия арест на кметицата на столичния район "Младост" Десислава Иванчева. Преди няколко дни отново като първи новини по всички телевизии излезе присъдата на първа инстанция за искане и взимане на подкуп за рекордната сума от половин милион лева - 20 години затвор за Десислава Иванчева. И за да бъде този текст коректен трябва да се посочи, че заедно с Иванчева, бяха арестувани, съдени и осъдени и нейната заместничка в общината Биляна Петрова и бившият кмет Петко Дюлгеров. Отсъждането на първата инстанция за тях също не е малко - 15 и 12 години затвор, глоби и забрани да заемат държавни някакви си постове. Последното не е без никакво значение, но може и да се пренебрегне на фона на ефективното наказание, което ги грози. Едва ли някой, който преживее 12, 15 или 20 години в роден затвор, би си и помислял да се устреми към някаква си държавна длъжност. Но този текст не е нито за присъдите, нито за доказателствата по делото. Нито за самото дело, а само за вторичните трусове, които те предизвикват. Точно като земетресение, при което след голямото разтърсване може дни наред земята да продължи да се люлее.

Кариерата на Десислава Иванчева започна преди няколко години от протестите през 2015 - 2016 година в столичния район "Младост" против застрояването и за запазването на зелените площи и градинки. Иванчева беше активист и постепенно се превърна в лице на "За зелен Младост" - дори не толкова и организация, колкото сподвижници, които се организират чрез социалните мрежи с искания за запазване на нормалната градска среда. През 2016 година една от кампаниите срещу поредния строеж довежда и до оставката на гербаджийския кмет на "Младост" Цвета Авджиева заради съмнения за конфликт на интереси. Така се стига до провеждането на частични избори, на които Десислава Иванчева се яви като независим кандидат, подкрепен обаче от "Нормална държава", партията на Георги Кадиев. Иванчева спечели с 59,82 процента или с 28 756 души срещу кандидата на ГЕРБ Мария Илиева, която събра 34,76% или 16 711 гласа.

Гражданското общество, протестите и референдумите

С избирането на Десислава Иванчева обаче напрежението в столичния район не затихна, проблемни строежи продължиха да изникват и да събират недоволствата - от една страна на бизнеса, който иска да използва земята си, от друга страна - на живущи, които искат да имат и да ползват пространства. Подкрепата от Георги Кадиев беше свалена, като така и не стана ясно точно за какво и с какво Иванчева е разочаровала политика, или политикът е разочарован от Иванчева.

Арестът и обвиненията срещу кметицата и зам.-кметицата две години след встъпването им в длъжност удариха не само техните политически или административни кариери, но и по възприятието за това какво е гражданска активност, как тя се осъществява и за какво - има ли въобще смисъл от това в крайна сметка. Единението на различни хора в името на една кауза днес сякаш е повече от лесно при наличието на социални мрежи, чрез които информацията се разпространява мълниеносно, но задържането на тези хора в каузата и в продължителността на борбата за нея остава проблематично. Дори в днешно време става още по-проблематично с оглед отново на анонимността, която същите социални мрежи предоставят. Между това да лайкнеш една кауза и това да я подкрепиш действително, телесно дори, има разлика и това се вижда ежедневно при всеки един призив за протест и реализацията му.

Самото кандидатиране за кметския стол на Иванчева постави на изпитание именно вярата в някакви протестни каузи и граждански движения. Самото й настаняване в същия този стол пък попари с вряла вода гражданската активност в района - станахме свидетели на затихването на недоволството, на все по-малобройни събирания и протести. И това не се дължи във всеки случай на това, че в "Младост" не се строи. Напротив - строи се, та и пушек и шум се вдига.

Не може да се подмине обаче и факта, че Иванчева се опита да продължи своя протестен образ и като кмет - защитавайки идеята за свикване на референдум за застрояването до последно. Проверката и съдът обаче постановиха, че събраните подписи с искането за провеждане на такъв не са валидни, а пък и Столичният общински съвет реши, че организирането му би било незаконно и такива въпроси не могат да се задават. Така от две посоки гражданските пориви бяха блокирани, а протестът им скопен административно чрез позицията на вече-кмета Иванчева. Появата й на един протест, каквото и се случи, само окарикатурява - и кмета/властта/администрацията, и протеста, т.е. гражданите.

Допълнително: Ако кандидатирането и спечелването на изборите от страна на Иванчева преместиха гражданските въпроси на административно ниво, то арестът и обвиненията спрямо Иванчева не само пресякоха всякакви последващи въпроси и въпросителни по горните две теми, но и изместиха чувствителността на гражданското общество от квартала/градинката/кметството в съда, т.е. на наказателно-процесуално равнище.

И тук, без да се засяга конспиративната теория за нарочния показен арест на Иванчева и Петрова и евентуалната ко-постановка на бизнеса и службите, не може да се подмине ефектът, който акцията има върху самото предусещане за това докъде могат да доведат усилията на всеки един гражданин да иска нещо от властите. И да протестира за тези свои искания. Камо ли пък гражданин да си помисли да опита да щурмува властта.

За гражданите и властта или За гражданите във властта

Самата "кариера" на Иванчева, кратка заради ареста, поставя под въпрос действителното гражданско участие във властта. И не само заради провалените протести и невъзможния референдум, а и заради самите "включвания" на Иванчева. Всеки, който е проследил изявите й на Столичен общински съвет, например, или когато Кадиев оттегли подкрепата си, а пък кметицата влезе в обяснителен режим, че няма да намерение да се оттегля от поста, не може да е останал очарован от нейните компетентности. Или поне от начина, по който ги изразява. Тук не става изобщо въпрос за това какво е образованието и професията на Иванчева - явно умна жена, за да е успяла да се пребори и устои със собствен бизнес през изминалите години, поне каквато е официалната й биография. Не ни е и работа да се ровим, доколко този бизнес е бил успешен. Става въпрос за самите компетентности на един човек - гражданин и активист - да се справи, да се ориентира и да може да работи за обществото, в което живее, ако иска да го прави. И при изявено желание, това определено не се удаваше на Иванчева, тъй като тя и досега, а и по време на целия процес в спецсъда, трудно съумява да обясни какво е свършила като кмет и как го е вършела.

И тук, като вторичен трус, се явява въпросът - извън партийните машини може ли да се осъществяват някакви такива кариери. Допълнително се наслагва и фактът на оттеглянето на подкрепата на Кадиев. Въпросът - е ли възможно един гражданин, дори и по презумпция с чисти намерения и интереси, да успее не дори да пребори, а да оцелее във властовата джунгла на апаратчици, нормативни актове и наредби, на администрация и партии. И за страничния наблюдател на възхода и падението на феномена "Иванчева" изводите май са ясни.

Явно Иванчева не успяваше, но пък други, също явно и дори с още по-малък капацитет - успяват. И то далеч над нивото на един кмет, че и депутати стават, но... в и чрез партийните организми. Извън тях - не.

Затова и Иванчева говори за "неща", ако се позовем както на нейните обяснения, така и на изтеклите СРС-та като доказателства срещу нея. "Нещата" не са подкуп, но и не са градинки и детски площадки, нещата не са спазени закони и процедури, нещата не са защитени обществени интереси. Нещата са просто нищо.

Задават се местни избори. Затова и този въпрос е важен и отеква дълбоко в цялото общество.

За публичността, прозрачността и показността

Обвиненията на НПО-та и обясненията на службите след 8-9 часовия арест в центъра на София, точно пред Спортната палата, няма да ги повтаряме. Скандалното си е скандално и за никого няма да бъде изненада, ако след някоя и друга година редовият български данъкоплатец извади от джоба си (да, можете да погледнете ще сега в портмонето си, защото точно от там ще извади всеки един българин пари, както извади и за обезщетението, което получи напълно резонно бившият министър Николай Цонев - 100 000 лв.). Така че - очакваното не може да бъде скандално. Друг е въпросът защо се позволява.

В края на процеса на първа инстанция зачестиха изявите на прокурорите, в които се обвиняваха Иванчева, Петрова и техните адвокати, че съзнателно правят делото медийно като част от защитната им стратегия. Изключвайки факта, че е право на всеки гражданин да се обърне към т.нар. четвърта власт, трябва да се подчертае, че това се случва преди всичко, когато липсва доверие в останалите три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Затова и не случайно и по ред на номерата медиите за четвърта, а не първа власт.

Самото недоволство заради медийния шум на съдебните представители обаче звучи изключително нелогично и непоследователно след търсеното медийно внимание при ареста на Иванчева и Петрова. Както и от последващите многобройни медийни изяви на зам.-главния прокурор Иван Гешев, който повече от охотно вече година говори и коментира обвинителната теза, а и самото поведение на обвинените.

"Върхът на вафлата" обаче дойде вчера и отново в едно интервю на Гешев, в което той призова всички журналисти и български граждани да четат "изтекли в един сайт" СРС-та и части от обвинителния акт. И тук проблемът не е нито в медиите, нито в това, че нещо някъде е изтекло. Абсурдът е в това, че представител на власт, няма значение точно на коя, но и е от значение, че става въпрос за прокуратура - и то за заместник на главния прокурор - се позовава на теч, на нещо "изтекло" в публичното пространство, в медиите. И отгоре на това призовава да са позоваваме на това. И да вярваме на този теч, а не на истинските документи, не на съда, не на властта, а на някаква си публикация.

Незнайно ще остане дали с това изказване изтече евентуалната кандидатура на Гешев за главен прокурор, щото пък няколко дни преди това той заяви, че няма да влиза в състезанието, но уклончиво коментира и сега бъдещето.

Знайно обаче е, че с думите на Гешев, а и с целия медиен шум, и с процеса, изтичат и последните капки доверие в българските власти, които така или иначе се застопориха на рекордно нисък рейтинг. Така процесът "Иванчева" - от зелените протести, през кметуването и до самия край на съдебния процес - може да се окаже земетресение с многобройни вторични трусове, които ще прокарат много, много сериозен разлом и то не другаде, а в сърцето на и без това незрялото ни гражданско общество.