Навършват се 20 години от едно раждане, което предизвика широк медиен отзвук и оживени дебати върху здравните, етични и юридически аспекти на асистираната репродукция. Малката Елиза се ражда преждевременно със секцио на 16 януари 2005 г. Майка ѝ е 66-годишната румънка Адриана Илиеску, която се подлага девет години на инвитро процедури. Медиите периодично отразяват много трудните условия при които тя отглежда дъщеря си. Според тях, г-жа Илиеску е разчитала на д-р Богдан Маринеску, кръстник на Елиза и акушер-гинекологът извършил инвитро процедурите, да бъде неин настойник, ако тя почине преди Елиза да навърши пълнолетие.
Интересното е, че освен акушер-гинеколог, д-р Маринеску е и политик, който през 90-те години на XX век е министър на здравеопазването на Румъния (позиция, която и баща му е заемал при Чаушеску). Д-р Маринеску е бил също член на румънския парламент. Това само по себе си повдига много въпроси, тъй като медицинската практика и етика, изпълнителната и законодателната власт, и отговорностите на потенциалното настойничество са тясно преплетени в този казус.
Г-жа Илиеску губи статуса си на най-възрастната майка в света след по-малко от две години, когато на 29 декември 2006 г. испанка ражда близнаци няколко дни преди 67-ия си рожден ден (майката е родена на 5 януари 1940 г.). Според медиите тя е продала къщата си, за да плати инвитро процедурите в Калифорнийска клиника и е излъгала, че е на 55 години (възрастовата граница на клиниката за инвитро процедури при неомъжени). Майката почива от рак, когато близнаците са едва на две години и половина.
Впоследствие се появиха съобщения за жени, родили след навършване на 70 години. Повечето са от Индия и като правило нямат актове за раждане, потвърждаващи възрастта им. Повечето са и със скромни възможности, чиито инвитро процедури се покриват безплатно от клиники, използващи ги като реклама. В един от тези случаи, 73- или 74-годишна жена от Андхра Прадеш ражда близнаци на 5 септември 2019 г. Нейният съпруг и горд баща, чиято възраст според различните съобщения е между 78 и 82 години, е хоспитализиран в деня след раждането поради инсулт.
Тези и други подобни случаи карат медии като Euronews, The Guardian, BBC, и др. да публикуват обширни материали за значително увеличаващите се раждания сред жени над 45 години. В Швеция например живородените деца на 1000 жени между 47 и 50 години през 2022 г. са над 10 пъти повече в сравнение с преди 5 десетилетия. Както показва Фигура 1, те са и почти 10 пъти по-малко от тези в края на 19 век. Това само потвърждава, че преди демографския преход не е било необичайно жени в края на 40-те и дори ранните 50 години да раждат. Но това са били предимно "изтърсаци" на майки, които вече са имали по-големи деца, докато сега голяма част от ражданията са първи и са резултат от асистирана репродукция, включително и сред жени след менопауза.
Всичко това поставя редица въпроси, включително каква възраст е подходяща за раждане на дете и дали много късните ражданията "овластяват" по-възрастните жени или са безотговорни по отношение на децата им и обществото като цяло? Разбираемо е, че хора които по някакви причини са "пропуснали" родителството, искат да "наваксат" на по-късна възраст.
Мисълта за благоденствието на децата тук трябва да е водеща. Кой и как ще отглежда тези деца, ако те бъдат родени? Някои повдигат и въпроса за двойните стандарти относно възрастта на родителите - докато възрастните майки предизвикват учудване и дори неодобрение, много по-възрастни бащи будят възхищение, че са запазили "мъжествеността" си.
Трябва да се замислим и върху това как асистираната репродукция се отразява в медиите, предвид ролята, която те играят при формирането на общественото мнение и на индивидуалните очаквания, и как да се гарантира, че медиите не се фокусират върху сензационни случаи, а рисуват балансирана картина за възможностите и ограниченията на асистираната репродукция.
Допълнителни въпроси повдига най-известният досега случай на инвитро зачеване - този на "окто" майката Надя Сюлеман, която ражда осмизнаци на 26 януари 2009 г., когато е на 33 години. Тя е самотна майка с 6 други деца, заченати също инвитро (г-жа Сюлеман започва тези процедури, когато е на 21 години, след като не успява да зачене по естествен път). Едно от по-големите ѝ деца е с аутизъм, а друго е "на границата". Тя самата е изправена пред сериозни здравословни проблеми и финансови затруднения (участва дори в порнографски филм, за да си осигури доходи). По-късно, в интервю, тя признава, че е била "егоистична и незряла" и водена от "нуждата за повече" при раждането на осмизнаците.
Всички тези случаи показват, че асистираната репродукция не е добре регулирана дори и в най-напредналите страни. Но преди да мислим как да я регулираме по-добре, трябва да се замислим над това какво означават свободата и правата на хората да избират дали, кога и колко деца да имат, и може ли и при какви условия тези свобода и права да се ограничават.
Все по-късните раждания и "биологичния часовник" предполагат, че хората все по-често ще разчитат на асистирана репродукция. Това изисква да потърсим отговори на всички тези въпроси възможно най-бързо. В противен случай само ще продължаваме да следим как раждаемостта в повечето страни по света продължава да спада.
насо
на 13.01.2025 в 11:23:59 #1Това е бъдещето и една добра възможност за справяне с недостига на работна ръка, с ниската раждаемост - жените да се учат и роботят, докато се пенсионират, когато се пенсионират, за да не се чудят, как да си губят времето, да започнат да раждат. Може и по няколко наведнъж, за да не се губи време и средства. По този начин ще получават детски надбавки към пенсиите, мъжете им ще бъдат стимулирани да останат на работа, а не да сменят памперси.