На Ивановден разбрахме от радио "Франс Интернасионал", че военните в Габон са завзели държавното радио, обявили са, че правят "Национален съвет за реставрация" и в частност са казали, че не им е харесала новогодишната реч на президента Али Бонго, която е наречена "прискърбен спектакъл на ожесточеното съхраняване на властта." Любопитно е, че от няколко дена в Габон пристигат американски войници, във връзка с усложнената обстановка в съседно Конго, но поне засега това изглежда като съвпадение.

Макар ситуацията у нас и в Габон леко да се различават, например в България "ожесточеното съхраняване на властта" го разиграва министър-председателя, виждаме, че новогодишните слова се превръщат в сериозни политически действия с последствия. Френският президент Емануел Макрон например говори цели 15 минути и в събота по улиците и пътищата се изсипаха 50 000 души от уж позамрялото протестно движение на "жълтите жилетки". В Татковината пък емнаха президента Румен Радев, че развалил новогодишния празник на народа, защото очернял действителността. Вместо да чуем нещо обединително-примирително и оптимистично-вдъхновяващо, Радев втрещил българина с реч за: "отстъплението на закона и справедливостта пред произвола", за липсата на "машинното гласуване и на други идеи, гарантиращи честни избори", за корупцията. Президентът дори (какъв ужас и то точно на Нова година!), упрекнал българите, че са се примирили "със застоя и безвремието, с липсата на цели и реформи". Каква наглост! Чак шампанското да ти заседне в гърлото.

Българинът не обича грубо да го будят. Това е забелязал преди 143 години и геният на Христо Ботев, чието рождение отбелязахме вчера. В "Политическа зима" той пише: "Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка." Но никой не помни тия дето спят безпробудно. Помнят се онези, които са сръчкали тоя народ в ребрата, за да го накарат да тръгне напред.

Едва ли не като укор на президента се напомня, че трябва да е обединител. Да? Защо не! Но с кого да ни обедини? С Бойко Борисов? С Цветан Цветанов? С юридическите им "корифеи", които предлагат, а те се съгласяват и оправдават конфискацията без съдебно решение и след оправдателна присъда дори. С тези ли? Или с тези, които предложиха и защитиха тайните арести на деца? Впрочем, те са същите. А може би с онези, които провалиха в името на безумното си его българската кандидатура за генерален секретар на ООН, застрашиха националната сигурност с договора за дружба с Македония, превърнаха председателството на ЕС в рупор на някакви мними външнополитически успехи, накараха чуждия бизнес да спре с инвестициите у нас, принудиха известни фирми да напуснат България и най-страшното - зорлем карат младите българи да напускат страната и да раждат българчета в чужди страни - за тяхното бъдеще, не за нашето.

Не може да се иска от държавния глава, още повече ако той не е шушумига, да се държи като котарака Леополд и да повтаря с глупашка усмивка: "Деца, нека да живеем дружно!" Ако това минаваше при предишния обитател на "Дондуков 2", то сега нещата не стоят по този начин. И това видимо дразни управляващите, отъркващите се около тях и тези, които професионално и не чак толкова, са специализирани в търсенето на кусури.

Президентът Румен Радев се схвана и продължава да се схваща от немалко хора като продавач на надежди, защото България ужасно има нужда от контрапункт на авторитаризма на Борисов. А той не е и няма как да бъде по силата на правомощията си продавач на надежди. С подобни очаквания бе натоварен Георги Първанов при избирането му за държавен глава през 2001 г. Да не говорим, че на фона на сегашните уж "десни" от ГЕРБ, тогавашните от ОДС бяха "златното време" на българската десница, станало вече митично. Иван Костов бе обвиняван, и с право, за разбойническо-ментърджийската приватизация и ред други прегрешения, но на фона на сегашните ни управници, неговото изглежда като едро хулиганство сравнено с откровен бандитизъм.

Президентът Радев пое поста в по тежки условия от Георги Първанов и очакванията към него са по-големи. За разлика от 2001 г. демокрацията в България е в отстъпление. Върховенството на парламента буквално се подритва, не само от министър-председателя, а дори вече и от обикновени комисии, които препоръчват на Народното събрание да си промени решенията, както видях в случая с избора на изтребителя Ф-16, за да не се наруши фън-шуя на политици, видимо поели ангажименти към чужда държава.

Всъщност най-важното в речта на Румен Радев бе призива му българите да вземат съдбата си в свои ръце. Той каза: "Политиката не се прави на маса, а се определя и решава от усилията на милионите осъзнати личности." Простичко е, банално е, но е единствено верният начин, за да се измъкнем от блатото, което ни поглъща. Не може и не бива българският избирател да се отнася към политиката все едно е синя каска от ООН. Все едно това, което се случва в държавата, не го засяга, все едно присъства на театър. Само че както си мисли, че е зрител, така всъщност българинът е главното действащо лице. Потърпевшо лице.

Това ни каза Румен Радев. Да се събудим, да си вземем съдбата в ръце и ако тази действителност не ни харесва, да я променим, още повече тази година ще имаме поне два пъти възможност за това.