Няма съмнение, че Европа започва да осъзнава огромните икономически ползи от шистовия газ. Не може да се игнорира и нарастващото влияние на американската петролна индустрия както на вътрешните, така и на световните пазари, пише американското списание Тhe commentator.

Но докато европейските лидери открито признават, че трябва да преразгледат тяхната политика против индустрията на шистов газ, в същото време има бариери за прилагането на тези технологии. От една страна енергийната стратегия, която приоритетно благоприятства опазването на околната среда и от друга официалната политика на европейските държави. Тези фактори заплашват шистовата индустрия още от момента на началото на нейното приложение.

Енергийният пазар в САЩ неочаквано се приближи до това, което само преди няколко години беше немислимо: енергийна независимост. В същото време Европа остава все още в плен на зависимостта от руския газ.

Европейските държави все по-често използват евтиния внос на въглища от САЩ за техните централи. И докато в Европа цените на природния газ продължават да растат, в САЩ цените на суровината са паднали до ниво от една втора от цената му.

Никой не предполага, че развитието на шистовата индустрия ще бъде панацея за европейските икономики. Но е повече от ясно, че шистовата и петролната индустрии процъфтяват в САЩ, въпреки политиката на Белия дом срещу използването на изкопаеми горива. Американците имат достъп до минерални находища за разлика от голяма част от Европа. Въпреки това не е нужно много за развиването на местните находища на шистов газ в Европа, което ще доведе до увеличаването на икономическите възможности за много страни от ЕС.

Но за развитието на потенциала на шистовата индустрия в Европа все още е пречка антивъглеродната енергийна стратегия, обвързана с много противоречия.

Смущаващо за Европа е преминаването на тежката индустрия в САЩ от въглища към (шистов) газ. Американските емисии на въглероден двуокис (CO2) са спаднали по-бързо, отколкото във всяка друга индустриализирана нация.

В същото време европейският пазар на въглеродни емисии е в срив. Политиците на Европа осъзнават, че енергийната политика на ЕС заплашва водещата тежка и химическа промишленост на Европа, ако цените не бъдат намалени.

Президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой призна, че Европа трябва да се справи с предизвикателството, поставено от успеха на американския шистов газ и нефт, което намали конкурентоспособност на Европа. "Всички лидери са наясно, че устойчива и достъпна енергия е от ключово значение за поддържане на заводи и работни места в Европа", заяви Ромпой пред медиите.

Той подчерта, че "индустрията трудно се конкурира с чуждестранни фирми, които плащат половината от цената на електроенергията, както и в САЩ".

The Washigton post излезе със следния коментар: "Случаят с Европа е като кошница за зелена енергия. Вместо модел за света, Европа се превърна в модел за това какво да не правим. "Има всички признаци, че все още цари объркване в Брюксел поради определени политики, които продължават да си противоречат."

Коментарът предполага, че ЕС се опитва да промени политиката за опазване на околната среда и да преодолее сериозната опозиция относно шистовата индустрия. Дневният ред за „зелена Европа" е без съмнение най-големият фактор, поради който сметките за енергия са нараснали до 40% от 2005 г. насам.

И все пак на последната среща на върха европейските лидери повторно затвърдиха позицията на Брюксел за поемане на ангажимент към високите разходи и субсидии за проекти за възобновяема енергия, както и за войната срещу въглеродните емисии.
Тежката индустрия на Европа и енергийният сектор все още прилагат програма с високи емисии на въглероден диоксид, въпреки наличието на възможност за използване на висококачествени въглища от САЩ.

Средствата за зелена енергия продължават да поддържат жизненоважното финансиране за високата издръжка на вятърни и слънчеви възобновяеми енергийни източници. Политиците на Европа ще продължават да бъдат между чука на растящите сметки за енергия и наковалнята от антивъглеродната политиката на ЕС.

Докато „зелените" данъци нямат принос за опазване на околната среда, но са източник на средства за националните правителства. Правителствата ще са склонни да се откажат от тях в момента, когато е налице по-атрактивна опция и фирмите бъдат готови да инвестират в тази индустрия.