В свой обширен коментар Ройтерс анализира политиките в държавите от Източна Европа. Изводите на автора за управлението на премиера Борисов са, че той е „намерил начин да запази своята популярност - не прави нищо, което може да отчужди избирателите".

Когато правителството на Румъния намали заплатите с една четвърт през 1931 г., то рухна и управлението на страната премина през 22 различни кабинета за едно десетилетие, след което се плъзна към диктатурата и войната.

Осем десетилетия по-късно, друго правителство въведе подобна мярка за строги икономии, по силата на спасителния план на Международния валутен фонд. Той се провали и парламентът отстрани приемника на идеята, след едва двумесечно управление (премиера Михай Ръзван Унгуряну - бел.ред.).

Избирателите в Източна Европа могат да понесат много след трудностите на комунизма. Но политиците, които проявиха аскетичност за запазване на пазарите, сега усещат техния гняв.

"Някои от тези правителства са в постоянна криза, където премиерите прекарват повече време в сплотяване на правителствата, отколкото в действително управление на държавата", казва Отилия Симкова - анализатор в групата за политически изследвания Евразия.

Моделът на политическа нестабилност се повтаря в различна степен в бившите комунистически страни от източното крило на Европейския съюз. Въпреки че повечето не използват еврото, дълговата криза за техния най-голям търговски и банков партньор извървя дълъг път.

Това повдига сериозни въпроси за това как тези страни, все още изоставащи много от повечето западни страни в ЕС, могат да поддържат бюджетите си в разумна форма и да предотвратят пазарните атаки, докато се опитват да насърчат икономическия си растеж.

Някои хора започват да си задават въпроса дали си е струвало присъединяването към ЕС, което е символично скъсване с миналото на диктатура, която на пръв поглед обещаваше бъдеще на бързо нарастващо благосъстоянието.

Малцина вярват, че присъединяването към съюза е било грешка, но като се вземе предвид благосъстоянието на глава от населението в Румъния, което представлява по-малко от половината от средното за ЕС и независимо от усилията на Брюксел, за да го наваксат, става ясно, че очакваните ползи от ЕС трябва още да се материализират.

"Фактът, че правителството намали заплатите е лудост", казва пенсионерът Константин Бадеа пред седалището на правителството в Букурещ - хаотичен град, белязан от проектите на комунистическия диктатор Чаушеску, в който все още някои райони са без течаща вода или електричество или с неасфалтирани пътища.

"За малки и бедни страни като нашата, ползите от членство в Европейския съюз не са като за по-големите и по-разви членове", посочва 75-годишният мъж и допълва: "Има хора тук, които живеят с една месечна заплата от 150-200 евро".

Протести срещу аскетизма и корупцията избухнаха в цяла Румъния през януари и доведоха до падането на дясно-центристкото правителство, което намали държавните заплати с една четвърт и вдигна данъка върху продажбите. Много от работници в частния сектор бяха положени дори на по-драстични намаления на заплатите.

Съдбата на правителствата във втората най-бедна членка на ЕС, където средната месечна заплата е 350 евро ($ 460), е предупреждение към други поддръжници на строгите икономии.

Дясноцентристкият чешки кабинет спечели парламентарния вот на доверие миналия месец, сдобивайки се нов лизинг на живот след разпадането на младшата управляващата партия, която задвижи строгите икономии в администрацията и я доведе до ръба на колапса. Тя почти със сигурност би загубила на предсрочни избори.

Намеренията на правителството за увеличаване на косвените данъци върху туризма, практически засегна тези с по-ниски доходи, включително и пенсионерите. Съюзите, които миналия месец организираха най-голямата демонстрация от края на комунизма през 1989 г., планират още такива.

"Аз не съм имал увеличение на заплащането в продължение на няколко години, а всичко поскъпва. Разбирам, че има криза, но нещата стават все по-трудни", казва Джиндрих Свежноха - 49-годишен дърводелец от Прибрам, южно от Прага.
"Аз не се интересува дали е Петър или Павел (на власт), но те трябва да направят нещо за икономиката и корупцията."

Правителството на Словения, бивша югославска република и член на еврозоната, бе свалено от парламента на фона на вътрешни коалиционни разпри и невъзможност за осъществяване на реформи, които да спасят страдащата икономика.

Словакия, друг член на еврозоната, също загуби правителството, което се опитваше да спечели подкрепа за европейските спасителни фондове. Дори Полша, единствената страна в ЕС, успяла да избегне рецесията през последните четири години, възнамерява постепенно да се увеличи възрастта за пенсиониране и да се намалява някои пенсии.

При посещението си в Румъния през април председателят на Съвета на ЕС Херман Ван Ромпой заяви, че макар румънците да са приели стоически строгите икономии, имало е също и "гняв и разочарование".

Бившият министър-председател Емил Бок и демократ-либерална партия (ЛДП) спаси Румъния от далеч по-лоши перспективи за пазарите. Аскетичността и придържането към спасителния план на МВФ задържа лихвените проценти по дълго на приемливи равнища и спаси леята от рекордно ниска стойност.

Но той също така удължи рецесията и сега политическата нестабилност е изпрати леята отново надолу, което е особено болезнено за две трети от кредитополучателите, които са взели заеми в евро. Много въпрос остават за това каква полза донесе затягането на коланите.

МВФ казва, че Румъния вече има възможност да облекчи строги икономии, балансирайки намаляването на разходите като даде възможност за растеж на икономиката, но това малко ще успокои засегнатите.

"Не бях добре платен и в годините на растеж, така че в годините на рецесия, аз няма да бъде по-добре платен", заявява Даниел Тома, който напуснал финансовия сектор и се опитва да започне свой собствен онлайн бизнес проект, но е изправена пред по-високи цени и 30% повишение на ипотечните плащания поради слабата валута.

"Най-лошото нещо, което донесе влизането в ЕС е, че се откри пътя за спекулантите и всички тези пропуски са създадени", споделя той.

Виктор Понта от Социал-либералния съюз пое управлението за седемте месеца до изборите в Румъния. Остава да се види какво влияние ще окаже той в събирането на нужната 50%-на подкрепа на народа за продължаване на сътрудничество с МВФ.

Все още има малка подкрепа за привържениците на крайните мерки, въпреки че продължава проблема с интеграцията на циганското малцинство. Но популистът Дан Диаконеску, медиен магнат, който се обяви за по-високи заплати и пенсии, както и данъчни облекчения, получава подкрепата на 18% от румънците в социологическите проучвания, което го прави политически силен да определи политическата посока в страната след изборите.

„ Вероятно Либералнодемократичната партия ще бъде наказана през ноември, но аз мисля, че гласоподавателите не вярват много на Социаллибералният съюз и затова партията на Диаконеску (Новосформираната Народна партия - б.а.) среща подкрепа", каза Денис Дилетант, експерт за Румъния към Лондонския университет за Славянски и Източноевропейски изследвания.

Южната съседка на Румъния - България, оглавява класацията на най-бедните страна в ЕС. Но нейния дясноцентристки премиер Бойко Борисов, е намерил начин да запази своята популярност - не прави нищо, което може да отчужди избирателите.

Аскетичността, включително замразяването на заплатите и пенсиите, е сравнително мека, тъй като България запази строг контрол върху бюджета, още преди финансовата криза да наложи придържането на фиксирания курс на лева към еврото.

Резултатът е, че докато мнозина българи са недоволни от славата на Борисов, а икономиката все още се задъхва, недоволство все още не е сериозно, за да навреди на подкрепата на изборите, които предстоят следващата година.

"До известна степен съм доволен от мерките на българското правителство, но заплатата ми остана същата от около три или четири години насам", казва войникът Георги Стефанов.

Борисов, бивш бодигард, който култивира мачовския си имидж, може скоро да стане нещо рядко в нововъзникващия изток на ЕС - министър-председател, който прилага строги икономии и живее, за да разкаже историята.

Нивото на сътресенията в тази половина на континента бе добре описано от Василе Илиес - пенсиониран учител, който в интервю за местен новинарски сайт, дадено миналия месец - малко преди да почине на 100-годишна възраст, си спомни размирната 1930 г. в Румъния.

"Всичко сега в Румъния е политика и това създаде безполезни държавни работни места и постове, които се възползват от огромните заплати", каза Илиес. "Днешната криза е по-лоша от тази от 30-те", допълва той.