Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения.Така може да се окаже и със западния подход към Украйна.

На 11 март Международният валутен фонд обяви пакет от $ 40 млрд. помощ на Киев, състояща се от $ 17.5 млрд. в нови заеми и $ 15-20 млрд. отписани предишни задължения.

Такава програма може да помогне на всяка нормална страна, но положението в Украйна е далеч от нормалното.·През февруари 2014 г. президентът Виктор Янукович, известен със своето корумпирано лидерство, бе свален от власт и избяга в Москва. За Янукович, който е обвинен за грабеж под съветска власт се твърди, че е получил дял от всяка гривна (украинската валута), която е минала през икономиката на Украйна.

Според западни анализатори, общият мащаб на корупцията в страната е достигнал 14% от БВП в началото на 2010 г. или около $ 30 млрд. годишно.·Ние вярваме, че една значителна част от тях са отишли в джобовете на президента и неговото семейство или по сметките на олигарси и други приближени на правителството.·В продължение на години тези елити са получавали незаконни печалби и Западът си е затварял очите.

Новото правителство пое отговорността да управлява страна, осакатена от войната, както и от корупцията, с външен дълг от $ 72.9 млрд. Финансовото министерство в Киев и МВФ считат, че най-малко $ 20 млрд. от тях трябва да се опростят, защото, в крайна сметка тези, които носят отговорност за този дълг, вече не са на власт.

Но защо кредиторите много, от които са обикновени инвеститори, не са готови да направят това? Защо те не питат кой дълг ще бъде опростен - този на новата, свободна нация или на бившия елит, който се наслаждава от приходите далеч от Киев, богат и щастлив?

Вместо виновните да бъдат оправдани, както изглежда прави настоящото правителство, ние считаме, че частният сектор трябва да поеме водеща роля в провеждането на разследване. Защо не се наемат частни детективи, за да анализират сделките в чуждестранна валута, за да се получи обща представа за това колко е реалният дълг? Те биха могли да разследват най-големите банкови трансфери между украински и европейски банки през 2010-2014, за да се разбере кой се облагодетелствал от тези средства.

Когато лицата, които са отговорни бъдат идентифицирани, кредиторите може да принудят Киев да преследва стотици бивши служители.

Приватизацията на редица големи промишлени предприятия също трябва да бъде разследвана. Може да се създаде международен финансов трибунал за Украйна, който да потърси отговорност от видни фигури от стария режим.

Първите, които могат да бъдат разследвани би могло да се тези, които вече са били проследени, например бившият финансов министър Юрий Колобов, който бе арестуван в Испания или милиардерът Дмитрий Фирташ, който е под домашен арест в Австрия.

Съдът може да предложи финансови стимули за тези, които помогнат да бъдат открити скритите финансови средства и активи.

Следващата стъпка ще бъде създаването на "Киев клуб" на кредиторите, които не искат да отпишат част от дълга на Украйна. Ние вярваме, че дори руските банки и фирми ще бъдат заинтересовани да се присъединят към този клуб: има тенденция парите да се издигат над политиката.·В Москва, хората са толкова заинтересовани да си върнат парите, колкото и във Вашингтон или Брюксел.

Когато толкова много пари бъдат заложени на карта, е вероятно виновниците да бъдат доведени до по-ефективно правосъдие, отколкото ако търсенето се остави единствено на Интерпол.

Между 2010 г. и 2014 г., Украйна е нещо непознато в съвременната история - частна държавна. Всичките й съседи, както и всички страни, които се занимават с Киев, са изключително заинтересовани от предотвратяването на това да се случи отново.

Невъзможно е да се смята, че нито един от тези, които обсъждат преструктурирането на украинския дълг днес, да не е наясно с това, което се е случило през тези години в Украйна. Някои имат по-добра информация от тези, които са изпращали самолети с пари в брой за украински банки или тези, които начисляват огромни такси за "правни консултации" за украинските олигарси  в Европа.

Понякога на държавата трябва да се противодейства с международното частно правосъдие и само това ще гарантира, че корупцията на миналото няма да се повтори.

Ние силно вярваме, че притежателите на държавния дълг трябва да преосмислят условията за справяне с тази страна и да осъзнаят, че вместо да помага, облекчаване на дълга може да означава пълна амнистия за корумпирана клика, която е принудила нацията да падне на колене.

Ако международната общност иска да се бори срещу корупцията в света, Украйна е най-доброто място, с което може да започне.

***
Александър Лебедев е издател на „Новая газета" в Москва и The Independent в Лондон. Владислав Иноземцев е сътрудник на Бертхолд-Беиц в Берлин и чуждестранен старши научен сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.