Повече от два месеца конфликтът между Израел и Хамас е водеща международна тема, анализирана от много страни, но един аспект сякаш се губи, а именно - подкрепата за Палестина (и негласно, за "Хамас") от страна на западната либерална интелигенция. При това не просто подкрепа "за", а неистов вой срещу правото на Израел на самозащита, дори в някаква степен и срещу правото на израелския народ на съществуване. Звучи ви абсурдно? Да, абсурдно е онези, които редовно застават в защита на нечии права, сега компасът им за посочване на агресор и жертва да е тотално объркан. Но дали пък абсурдните неща в съвременния свят не станаха твърде много?

На 7 октомври "Хамас" де факто нападна Израел, взимайки в плен над 200 заложници - цивилни израелски граждани. Ситуацията изглеждаше безспорна - но не и за мнозина ляволиберални интелектуалци от Западна Европа и Северна Америка. Впрочем, за тях също изглежда безспорна, само че с обратен знак - Израел е виновен за акцията на "Хамас", защото (тук влизат в употреба всички левичарски клишета за ционизма, израелската агресия и окупацията на Палестина - единствената държава в света, чието съществуване започва с нейната окупация).

Матиас Дьопфнер, изпълнителен директор и председател на борда на директорите на германската медийна група "Аксел Шпрингер", публикува във Foreign Policy данни от средата на декември, от които става видно, че подкрепата за палестинската страна в социалните мрежи е несъизмеримо по-голяма от тази за Израел. Публикациите с хаштаг #FreePalestine във Фейсбук са били 13 милиона, срещу едва 378 хиляди с хаштаг #StandWithIsrael. В Инстаграм съотношението е 7 милиона срещу 267 хиляди, в TikTok - 4 милиона срещи 53 хиляди. И ако подкрепата за Палестина/Хамас е нещо естествено за геополитическите противници на Запада, то позицията на мнозина западни хора е напълно неразбираема.

Но не е само това. Симпатиите към палестинците все по-често мутират в открит антисемитизъм. Стигна се дотам ректорите на три реномирани американски университета (Харвард, Университета на Пенсилвания и Масачузетския технически университет) да бъдат изслушвани в Конгреса дали призивите за геноцид над евреите, отправяни от техни студенти, нарушават етичния кодекс на съответното висше учебно заведение. Отговорите (или по-скоро липсата на еднозначни такива) очертаха пълното падение на тези иначе уважавани академични институции, които се оказва, че вече са се превърнали в свърталища на "реч на омразата" и брутален антисемитизъм. Впоследствие ректорът на Харвардския университет Лиз Магил се оттегли от поста, но срамът остана.

Антисемитизъм. Проявяван от ляволибералната западна интелигенция. Идейните последователи на онези, които изобличиха нечовешката същност на еврейския Холокост през Втората световна война. Как и защо се стигна дотук?

Краткият отговор сочи към традиционната подкрепа на западната (също и източноевропейската) левица към палестинската кауза. Но в действителност нещата са много по-дълбоки.

Основната разлика между лявата и дясната обществено-политическа мисъл е, че дясната се стреми да поддържа естествения, създаден от Бога ред, докато лявата вярва, че човекът може да създаде нещо по-добро от това, което Бог вече е създал. От Ренесанса, Реформацията, Просвещението и хуманизма насам левите мислители винаги са се опитвали да създадат един по-добър свят. И независимо че всички тези опити са се оказали неуспешни, те продължават с упорството. Тази наивна вяра е донесла много беди на човечеството - и покрай френската революция, и покрай октомврийската, и покрай тоталитаризмите на ХХ век. Но опитите продължават. Включително и с подкрепата за ислямския джихад, част от който е и палестинското движение.

Оправдаващите "Хамас" са на практика същите, които преди осем години бяха на позицията Refugees Welcome. В което има приемственост, но къде е логиката западни ЛГБТ-активисти да са на страната на Палестина, при положение, че в Газа хората с нетрадиционна сексуална ориентация са хвърляни от покривите, докато в Тел Авив прайдът е не само разрешен, но и доста масов?

Няма логика. Има само его. А егото на западните интелектуалци тласка европейската цивилизация към гибел.

Левите интелектуалци от 60-те години на миналия век помнеха мизерията и ужасите на Втората световна война. И не искаха те да се повторят. Антиядрените активисти от 80-те години просто искаха да останат живи във времена на бясна ядрена надпревара, която вещаеше глобален апокалипсис. Днешните леви либерали обаче живеят във времена на небивал икономически разцвет и социално благополучие. И именно тази "ера на благоденствието" е в основата на ирационалните им подбуди и действия.

"Зелена трансформация", поставяща спасяването на природата пред нуждите на човека. Права на всички за всичко. Отказ от създаване на поколение. Демографска замяна в рамките на собствената територия. "Безусловен базов доход", който не е ясно кой точно ще го осигурява. Преиначаване на историята. Вменяване на "колониална" вина. Тотална война срещу християнството и националното самосъзнание. Всичко това може да се обобщи като опити за цивилизационно самоубийство. Тогава защо се учудваме, че либералните интелектуалци подкрепят врага, а не "нашите", които пазят портите на Европа от същия този враг (който е далеч не само и не основно Палестинската автономия)?

Тези процеси в нашите общества останаха скрити покрай войната в Украйна, в която прогресивната интелигенция застана на правилната страна. Но сякаш не си дадохме сметка защо - не толкова от симпатии към украинския народ, още по-малко с мисъл за бъдещето на Европа; в очите на прогресистите Путинова Русия представлява това, което те в никакъв случай не искат Европа да бъде - загрижена за собствения си интерес и готова да го брани, ако трябва, и с оръжие. Но реалността лъсна с ескалацията на конфликта в Газа. И вече няма място за заблуди.