По-често въпросът "Защо?" е тъп и не заслужава друг отговор, освен "Защо не?". В случая обаче не е съвсем така, защото номинацията на Даниел Митов ни води към по-генерални обобщения за живота, вселената и всичко останало, за нашето сприхаво местенце в цялата тая работа.

Днес рулетката се завъртя. Първенецът от последните избори - ГЕРБ - мина на консултации при Президента. До края на деня ще минат и останалите. Утре ГЕРБ може да помислят, а в сряда вероятно ще получат мандат за съставяне на правителство. Ще го приемат. До края на седмицата може да представят състав на кабинета и ще го пратят в Парламента за гласуване. Списъкът с министрите е ясен, но на нас, простите граждани, на този етап е дадено да знаем само името на кандидата за министър-председател - Даниел Митов. Дано да е имал думата при избора на министри, ама надали. И все пак, дори сам по себе си, мисля, Митов е хубава кандидатура, защото предлага разумно решение в така създалата се истерична обстановка. Все пак трябва да се върши и някаква работа. Не че крясъците от парламентарната трибуна не са работа, но все пак има и още нещо.

Всеки следващ премиер (респективно кабинет) трябва да се справя с актуалната ситуация, а тя, независимо от властовите драми, е следната:

Пандемията. Тя е процес, който трябва да се управлява ежедневно без достатъчно достоверна информация и визия дори и за най-близкото бъдеще. Правителството със свито сърце ще бъде принудено да приема екстравагантни мерки пред перспективата за икономически и социален крах. Ако мерките в училищата продължат още една година така, едно цяло поколение ще бъде, ако не изгубено, то поне тежко деформирано. А деформираните поколения правят невъзможно провеждането на така необходимите дългосрочни политики.

Новият програмен период 2021-2027. Унизително е да го признаем, но парите от европейските фондове са решаващи за нашия стопански живот. Същевременно бюрокрацията при тяхното усвояване е тъй наситена, че малцина са наясно с механизмите и успяват да ги управляват. Прибавете към това и политическите мотиви и ще добиете някаква далечна представа за сложността на проблема.

Сблъсъкът Изток-Запад. В момента той се проявява най-видимо в Украйна, но далеч не се изчерпва само с това. Възможно е скоро да настъпи момент, в който нашата държава да е принудена да вземе важни оперативни решения в областта на външната си политика, като тези решения трябва да бъдат най-малкото информирани.

Вътрешнополитическо напрежение. У нас то е хронично в посттоталитарната епоха, защото политическият модел не е двуполюсен (ляво/дясно), както е нормално, а има и трети полюс в лицето на ДПС, който прави нещата доста сложни и често непредвидими. Характерният за България триполюсен модел размива политическата отговорност и превръща безнравствените договорки в норма.

Такава в най-общи линии е ситуацията, в която трябва да се формира ново правителство. Как на този фон изглежда профилът на Даниел Митов?

Компетентен. От студент се занимава с реална политика, участвал е в кампаниите на Берлускони в Италия. В ДСБ е отговарял за международните връзки на партията (няма ли да трепне нещо в сърцето на ДБ?). Има безценен опит в Националния демократически институт на САЩ при изграждането на парламентаризъм в новите демокрации от Близкия Изток и Магреба. Бил е посланик на NDI в Брюксел.

Външен министър. Безспорно за един бъдещ министър-председател е добре да е бил член на правителство, защото това също е технология, работа, която трябва да се върши ежедневно. Освен работата си в NDI, с мандата си като външен министър Митов е придобил международна разпознаваемост, авторитет и подкрепа. Профилът му е изразено евроатлантически, което би трябвало да подейства сплотяващо на българските партии, които (с изключение може би на "Атака") поне на думи не поставят под съмнение тази ориентация на страната. Всичко това е жизнено важно в ситуация, в която, както видяхме, решаващ компонент е външната политика.

В личен план. Добър, кротък, възпитан и кооперативен човек, което безспорно е слабост особено на фронта на социалните мрежи. Вярващ християнин, който за разлика от ляволибералните медии и интелектуалци не се пита какво прави Патриархът в Парламента. Поне за мен този маркер е определящ заедно с такива прояви като отношението на партиите към т. нар. "народен" съд или атентата в "Св. Неделя", по който политическите сили в новото Народно събрание се позиционираха само преди броени дни. По такива признаци определям отношението си към политиците, а не толкова според мимолетната конюнктура.

"Защо коментираш само Даниел Митов?" - ще ме попита фрустриран читател. Ами покажете друг и ще го коментираме и него. Навлязохме в период, в който най-важното е как ще изглежда следващото правителство и кой ще бъде министър-председател. Или има нещо по-важно? Например да се държим така, все едно предизборната кампания все още не е свършила...

Ако Даниел Митов бъде отхвърлен (както и ще стане), с огромен интерес ще чакам да видя кого ще подкрепят отхвърлилите го. Ще ги помоля да се аргументират в няколко точки като предложените по-горе, за да видим кое е било водещо за подкрепата - дневният ред на обществото или партийното позициониране спрямо държавния бюджет с оглед бъдещото му пропорционално усвояване.

И накрая, скъпи приятели, преди да са ми скочили инфлуенсърите, обнажили сияйния меч на своята словесност, нека изясним нещо важно: между твърденията "Искам да управлява ГЕРБ" и "Не искам да управляват озлобени аматьори" няма нищо общо. Да не искам да управляват озлобени аматьори не означава, че искам да управляват ГЕРБ. Но все някой трябва да управлява, нали? Отделете малко време и се замислете над това. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.