Защо Испания каза "не" на войната в Иран, но "да" на войната срещу Тръмп

Войната в Иран за пореден път открои напрежението между испанския премиер Педро Санчес и американския президент Доналд Тръмп. Двамата лидери многократно влязоха в пререкания през последната година, не на последно място заради продължаващото противопоставяне на Испания на действията на Израел в Газа, отказа ѝ да увеличи разходите за НАТО над 2% от БВП, а сега и заради отказа ѝ да подкрепи войната на САЩ в Иран.

В края на февруари Испания забрани на САЩ да използват съвместните им военни бази в Рота и Морон за операции, свързани с войната в Иран. В резултат на това разгневеният Тръмп заяви: "Ще прекъснем всякаква търговия с Испания. Не искаме да имаме нищо общо с Испания".

Оттогава Санчес удвои противопоставянето си в национално телевизионно обръщение, в което недвусмислено заяви позицията на испанското правителство: "Не на войната". В социалните мрежи той също потвърди: "НЕ на нарушенията на международното право" и "НЕ на илюзията, че можем да решим световните проблеми с бомби". Това открито предизвикателство към администрацията на Тръмп може да носи политически рискове. Всъщност реакциите на войната от други европейски държави бяха много по-умерени. Защо тогава Санчес зае такава необичайно конфронтационна позиция?

Конфронтацията е представена като въпрос на геополитика или международно право, но е по-добре да се разбира като вътрешна политика, оформяща външната. Историческата антивоенна политическа култура на Испания, динамиката на сегашното ляво коалиционно правителство и вътрешните електорални стимули спомагат да се обясни твърдата позиция на Мадрид, посочват испански медии.

Що се отнася до личните му интереси, е неоспоримо, че Педро Санчес е прав да поеме ролята на предполагаемия европейски враг на Доналд Тръмп. Той разбра преди всички останали, че тръмпизмът предизвиква толкова отхвърляне на Запад - дори сред либералната десница - колкото политиките на Санчес сред значителна част от испанското общество, и че конфронтацията с Белия дом е печеливша стратегия, въпреки че тежестта на Испания на световната геополитическа сцена е незначителна.

Доказателство за успеха на неговата пропаганда се крие в публикуването на статии в международни издания, като The Economist, Wall Street Journal и Time, възхваляващи символичната противотежест, която Испания упражнява срещу САЩ. Лидерът на спанската социалистическа работническа партия (PSOE) постигна със своето "не на войната" това, към което се стремеше от началото на втория си мандат и което не постигна с конфликта между Израел и "Хамас": неговата позиция по отношение на международния дневен ред да заличи от испанския обществен дебат вътрешните беди на корупцията и лошото управление на правителството, пише "Ел Паис".

Испания затвори въздушното си пространство за американските военни самолети

Премиерът Педро Санчес е един от най-гласовитите противници на атаките на САЩ и Израел срещу Иран

Сянката на Ирак

В неотдавнашната си реч Санчес направи конкретен намек за войната в Ирак от 2003 г.: "Преди 23 години друга американска администрация ни въвлече във война в Близкия изток", заяви той. "Война, за която на теория по онова време се говореше, че се води за елиминиране на оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин, за установяване на демокрация и за гарантиране на глобалната сигурност, но вместо това отприщи най-голямата вълна от несигурност, която нашият континент е преживявал след падането на Берлинската стена".

През 2003 г. премиерът Хосе Мария Аснар се присъедини към водената от САЩ коалиция за сваляне на Саддам Хюсеин. Решението предизвика масови протести в цялата страна и допринесе отчасти за поражението на Аснар на изборите през 2004 г. Неговият опонент - Хосе Луис Родригес Сапатеро от PSOE, водеше кампания с обещание да изтегли войските от Ирак - нещо, което той изпълни веднага след встъпването си в длъжност.

Войната в Ирак силно повлия на испанското обществено мнение относно военната намеса в Близкия изток и нейното наследство обяснява инстинкта на Санчес да дистанцира Испания от настоящата война. Неговата позиция не е просто идеологическа: тя отразява спомена за това колко политически вредно може да бъде за едно испанско правителство да се обедини с американските интервенции.

Испания гневна, че гражданите по света плащат цената за незаконната война на САЩ и Израел

"Не е честно някой да подпалва света, а останалите от нас да трябва да поглъщат пепелта"

Коалиционна политика и сигнали за ранни избори

Позицията на президента относно войната в Иран може да бъде анализирана и в светлината на настоящата вътрешнополитическа ситуация. Санчес управлява с подкрепата на леви партии, които категорично се противопоставят на военната намеса на САЩ. Подкрепата за Вашингтон или дори улесняването на войната чрез американски бази може да застраши стабилността на тази коалиция. Но политическите сметки могат да стигнат още по-далеч.

Санчес си е спечелил репутацията на човек, който многократно оцелява в политически кризи. Въпреки намаляващата подкрепа в проучванията и продължаващите скандали в партията и близкия кръг около него, той, изглежда, залага на това, че дълбоката непопулярност на Тръмп в Испания в крайна сметка ще проработи в негова полза, особено сред лявата му избирателна база.

Последните резултати от изборите показват, че тази стратегия може да резонира с избирателите. На дългоочакваните регионални избори в Кастилия и Леон, проведени на 15 март, PSOE увеличи представителството си, като спечели две допълнителни места, независимо че проучванията сочеха, че партията може да загуби значителна част от позициите си.

Въпреки че едни избори не могат да определят националните тенденции, резултатът дава първоначална индикация, че твърдата антивоенна позиция може да не понесе вътрешнополитическите загуби, прогнозирани от критиците. Ако не друго, това може би е засилило привлекателността на Санчес сред различни избиратели, скептични към военната ескалация, критични към Доналд Тръмп и поддръжници на една по-независима европейска външна политика.

Ако лидерът на PSOE се окаже прав, това би потвърдило и позицията на испанското правителство по отношение на НАТО. През юни 2025 г. Испания отказа да увеличи разходите за отбрана до предложената от Тръмп цел от 5% за НАТО, което предизвика остри критики от страна наамериканския президент. Спорът отразява по-широка политическа реалност: увеличените разходи за отбрана са непопулярни сред испанския електорат.

В този контекст сблъсъкът около войната с Иран е част от по-дългогодишна тенденция, при която вътрешнополитическите съображения определят позицията на Испания в Алианса.

Санчес към Тръмп: Не можеш да играеш руска рулетка със съдбата на милиони

Светът не може да реши проблемите си с конфликти и бомби

Вътрешен натиск в цяла Европа

Позицията на Испания може да изглежда необичайно войнствена, но реакцията на Европа на войната в Иран далеч не е единодушна. Голяма част от тези вариации отразяват различния вътрешнополитически натиск, пред който са изправени европейските лидери.

В Германия канцлерът Фридрих Мерц първоначално избягваше да критикува директно американските атаки и като цяло наблягаше на трансатлантическото единство. Въпреки това той предупреди за продължителен конфликт и подчерта, че Германия "не е страна в тази война" и не иска да стане такава, като изтъкна опасенията относно икономическите смущения и регионалната нестабилност.

Обединеното кралство също предприе подобен предпазлив подход. Премиерът Киър Стармър настояваше целите и правната обосновка на САЩ да бъдат изяснени, преди да се ангажира с военна подкрепа, като наблегна на дипломацията и морската сигурност, а не на прякото участие в конфликта.

Италианският премиер Джорджа Мелони изрази загриженост относно законността на войната, но не осъди открито Вашингтон. Нейното правителство наблегна на зачитането на съществуващите споразумения, които регулират американските военни бази, вместо директно да блокира използването им, което отразява както силните връзки на Италия със Съединените щати в областта на сигурността, така и политическото обвързване на самата Мелони с трансатлантическите консерватори.

Цялостната картина е на една фрагментирана европейска реакция. На целия континент правителствата претеглят собствените си вътрешнополитически ограничения спрямо по-широки международни стратегически съображения.

Педро Санчес: Войната срещу Иран е сериозна грешка

Напрежение между Испания и САЩ

Изпитание за Европа

Реакцията на Испания на войната в Иран може да предложи най-ясния пример досега за това как вътрешната политика оформя реакцията на Европа на конфликта. Времето ще покаже дали позицията на Санчес се оказва политически устойчива във вътрешнополитически план и дали Испания повежда към по-настоятелен европейски подход към Вашингтон, или е просто изолиран случай.

Ако стратегията успее, тя би могла да насърчи други европейски лидери да се изправят срещу Вашингтон. Ако обаче се провали, предпазливата реакция на Европа вероятно ще се затвърди още повече.

Във всеки случай, това показва по-широка реалност на международните отношения. Решенията във външната политика могат да бъдат представени като въпроси на международното право или принципи, но в демократичните системи те обикновено се определят, преди всичко, от натиска на вътрешната политика.

Испания "изгони" 15 американски самолета от военните си бази

Страната не позволява базите ѝ да бъдат използвани за атаки срещу Иран