Ако попитате производител, търговец на едро или паралелен търговец на лекарства, че дори Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерство на здравеопазването, ще чуете, че основна причина за изчезването на медикаменти са производствени проблеми и затруднени доставки. Покрай пандемията това стана много удобен лайтмотив винаги, когато се установи дефицит на даден медикамент. Ще ви обяснят, че активни съставки за производството на лекарствени продукти се осигуряват основно от Индия и Китай, а те бяха тежко ударени от коронавируса. Индия и Китай се посъвзеха, но това не се усети в нашите аптеки.

Ще ви кажат и че в Европа усилено работят по система, която да следи движението на лекарствени продукти в съюза, даже най-сетне има и единна дефиниция какво е недостиг, като че ли недостигът може да има различни дефиниции. Сега вече производители и притежатели на разрешение за употреба - т- нар. доставчици, ще предупреждават минимум два месеца предварително, ако се задава дефицит.

Както виждаме, в Европа сериозно са се хванали да борят дефицита. Долу-горе в същата готовност са и у нас: публичен дебат за недостига, подкомисия в здравната комисия, работните групи не ги броим - те са дежурни. Всички с една цел - да преборят недостига на лекарства.

Както сме се убедили с времето - тази извънмерна ангажираност е сигнал, че нищо няма да бъде свършено. А обяснението е толкова елементарно, че дори не е необходимо да си кой знае колко компетентен, за да стигнеш до него - никой в системата на лекарствоснабдяването не желае статуквото да се промени.

Това стана особено видно преди седмица, когато здравното министерство организира дебат по темата с недостига на лекарства. Край масите седнаха представители на компании - производители, вносители, търговци на едро, паралелни търговци, фармацевти. Дори непредубеден зрител би забелязал, че при всяко предложение за промяна присъстващите видимо стават нервни. А обясненията им за дефицита се свеждат до вменяване на вина на другите присъстващи.

Версиите защо няма лекарства (производствените проблеми ги отбелязахме)

Първо. Цените, на които се внасят медикаментите у нас (тези, за които Касата плаща напълно или частично) са толкова ниски, че веднага стават обект на паралелен износ, тъй като търсене в Европа има. С една дума, попаднали в складовете на едро те не потеглят към аптеките, а поемат обратно извън страната.

Второ. За всичко е виновна системата за контрол и проследяване на заплащани от НЗОК лекарства - СЕСПА. Тази система би трябвало да следи количествата на медикаментите, които се изписват на хронично болни хора, на поддържаща терапия, изобщо на пациенти, които не биха могли да се лишат от тях при никакви обстоятелства. Ако установи недостиг, системата генерира списък на лекарствените продукти, които временно не могат да бъдат предмет на износ. Въпросната система стана основен аргумент в спора между бивши здравни министри, намеси се доклад на ДАНС, но досега никой не е видял резултат от констатациите на проверяващите.

Проблемите около системата са много - като започнем от основния - формулата, по която се определя кои лекарства са дефицитни, и стигнем дотам, че всъщност тя не показва реалните наличности, той като не всички притежатели на разрешение за употреба подават данни в нея. Нито пък аптеките имат видимост към наличностите в складовете на едро, за да знаят задава ли се дефицит.

Изобщо създаването на тази система можем да определим като имитация на мерки в "борбата с недостига".

Трето. Представителите на паралелната търговия къде напълно законно, къде не, освобождават място в складовете на едро. Но, ако се чуе медиен вой за определен медикамент, веднага заявяват готовност да го внесат. Те поддържат версията, че Европа е единен пазар, който подпомага регулацията на цените с конкуренция.

Четвърто. Интересно е и при търговците на едро. Тези със складовете. Там са създали друго интересно явление "вертикална интеграция". На прост език един вносител на лекарства притежава и верига от аптеки и понеже на може да разкрива повече от четири, го прави чрез свързани лица. Някои от тях вече са разширили дейността и по посока частни болници. Това ако не е монопол, значи не сме наясно със значението на думата. Но, ако ги питате вертикалната интеграция, е нещо много позитивно за фармацевтичния пазар, защото осигурява икономия от мащаба, по-голямо портфолио, осигуряване на финансов ресурс, за да могат скъпоструващи лекарства да стигат до българските пациенти.

Пето. Същата мътилка е и при аптеките. Претендират за категорични правила, изсветляване на процеса, но продават лекарства с лекарско предписание без рецепта, "защото не могат да върнат клиента".

Шесто е много кратко - мижав контрол от ИАЛ и МЗ.

Същевременно сме свидетели на пореден опит за въвеждане на електронна рецепта поне за изписване на антибиотици и на антидиабетни лекарства. Никой не е учуден, че обявеният старт на 1 октомври, за пореден път няма да се състои. От здравното министерство обясняват отлагането с нуждата от време за обработване на всички становища. Това е поредно отлагане, опитите се правят от пандемията насам. Което идва да подскаже, че никой в системата не е заинтересован движението на медикаментите да е видимо за всички в нея и за контролните органи.

Докато върви този безкраен дебат, лекарства продължават да липсват и не става дума само за тези, които са в ограничителния списък на СЕСПА, липсват и медикаменти, които не са отразени във въпросната система. Как се спасяват пациентите - с презапасяване, когато им се появи възможност, или с екскурзия до Турция и Гърция, където могат да ги намерят, често по-евтини.

Иначе в бюджета на НЗОК за 2023 г. парите за лекарствени продукти, медицински изделия и храни и т. н. са над 1 млрд. и 700 млн. лв. Въпреки това доплащанията от пациентите са почти 50%.

Вероятно става ясно колко струва въпросът "защо липсват лекарства у нас".