Русия сега се нуждае от Китай повече, отколкото Китай - от Русия. Притисната от европейските санкции заради Украйна, единствената опция на Москва е да гледа към Китай. Това си личи и по едно актуално събитие. - констатира Дойче веле.

Повече от десет години Москва и Пекин безуспешно преговаряха за газопровод. Сега обаче всичко изведнъж потръгна бързо. По време на посещението си в Китай / 20 и 21.5./ Владимир Путин ще подпише милиардно споразумение за доставки на газ за Китай. А то несъмнено ще има отражение и над Европа.

Газопровод от Русия към Китай - години наред това беше проект, на който не се виждаше края, със стандартните уверения и успокоения от страна на Москва: "Още не сме подписали договора, защото не сме се споразумели за цената. Но проблемът ще бъде решен", заяви например руският премиер Дмитрий Медведев миналата година. Китай явно също не бързаше много: "Относно цената все още нямаме резултат. Готови сме да се съобразим с руските искания, но цената не бива да е по-висока от тази на нашия газ от Централна Азия", заяви също миналата година представителят на китайската страна Панг Чанквей.

Сега и двете страни очевидно са готови на споразумение. Планира се газопровод, по който от 2018 година нататък от Сибир към Китай ще текат годишно по 38 милиарда кубически метра газ. Договорът е за 30 години. Бързо растящ Китай спешно се нуждае от енергия. Освен това страната иска да намали зависимостта си от въглищата. С огромните си газови находища съседна Русия е на пръв поглед най-подходящият доставчик. Само че преговорите се проточиха повече от десетилетие. Проблемът винаги е бил в договарянето на цената, но и в дълбоко залегналите взаимни предубеждения на двете страни, както и в наличието на исторически конфликти и конкуренция за влияние и власт в Централна и Източна Азия. Москва е обезпокоена от шеметния възход на съседен Китай с неговото милиардно население.

Как се обяснява внезапното сближаване на позициите за газа?

"Китай и Русия говорят за газопровода още от 1997 година насам", казва Джефри Уу от хонконгския мозъчен тръст Тианда и добавя: "Но винаги досега е имало пречки. След кризата в Украйна, която доведе и до нов конфликт между Русия и САЩ, много руснаци преосмисиха отношението си към Китай. Украинската криза помогна, така да се каже, за създаването на новото газово споразумение."

Западът реагира на украинската криза, въвеждайки санкции срещу Русия. Според преценки на Европейската централна банка, от Русия вече са се оттеглили около 160 милиарда евро. Освен това Европа се опитва да постигне по-голяма независимост от руския петрол и газ в средносрочна перспектива. В подобна почти безизходна ситуация за Русия, Китай е нещо като спасителна сламка. А това, несъмнено кара Москва да направи някои отстъпки в преговорите с Китай, включително по отношение на цената на газовите доставки.

От началото на кризата в Украйна Пекин е в по-силна позиция от Москва. Докато Русия е в международна изолация, Китай разширява мрежата си от връзки. Дори по отношение на газовите доставки китайците отдавна са си осигурили алтернативи и не са зависими от Русия. Чрез свой газопровод Пекин се снабдява с газ от бившата съветска република Туркменистан. Миналата година беше завършен и газопровод от Бенгалския залив през Мианма до Китай. "Китай продължава да диверсифицира енергийните си източници и не залага само на една карта", казва Джефри Уу.

В Пекин очевидно ще се говорят възторжени слова за тясното сътрудничество между Китай и Русия. Само че междувременно Пекин е в по-силна позиция от Москва и със сигурност няма да пропусне да го демонстрира, включително и по отношение на украинския конфликт, смята Арне Уестад от London Scool of Economics: "От икономическа гледна точка за Китай е важен най-вече Вашингтон. Затова Пекин няма да подкрепи политика, която е скандална в очите на американците, а и на европейците, които за Китай също са много важен икономически партньор", казва експертът.