„О, хора в следствените арести ще има! Окото ми няма да трепне, ако изпълнителната власт е в ръцете ни." Звучи доста познато, а? Особено гарнирано от заканата: ако определени прокурори и съдии се опитат да бламират борбата на държавата срещу корупцията, организираната престъпност и източването на пари, ще има задържани магистрати...

Не познахте. Това не е ранният Министър-на-Всичко-в-Републиката от периода, когато само замечтано бе вперил взор - хайде да не е в кормилото, но поне в ръчната спирачка на властта. Въпреки че остава усещането за повтаряни като от ехо думи, горните диктаторски мъдрости са изречени от човека, когото днес Цветанов има повод да мрази поне колкото ято Октоподи. Човекът, който е на път да детронира най-рейтинговия политик в България към момента...

Това е Яне Янев през юни 2009. През пролетта оранжево-синьо-редово-законно-справедливият народен трибун е достигнал върха в политическото си битие на социологическо ниво - рейтингът на смятания за партиен въжеиграч специалист по димки в тоалетните заковава на една броня растояние от силните на деня: невзрачният младеж сменил N-броя формации се нарежда четвърти в държавата след Борисов, Първанов и Станишев. И към лятото вече точи зъби за власт. Не подозира, че конят на който е заложил - ГЕРБ - ще спечели изборите, но в хора на допуснати да пеят „Осанна" край управленската софра ще се подредят други, по умерени (неуместна дума, като се има предвид „Атака") формации.

Предателствата, станали нарицателни за политическото развитие на Янев, явно не допадат на Борисов: той предпочита верноподаниците. Нито дуетът Костов-Мартин Димитров, нито Сидеров ще попаднат във властта: на тях вождът ще отреди скромната роля на коалиция на желаещите клакьори. Янев няма да попадне дори в този кръжец. Нещо повече - има съмнения, че още тогава съдбата на неговата нестройна парламентарна група е предрешена.

Вероятно Янев с лека ръка ще махне на кончината на групата си, ако тя ме му струва поста на председател на парламентарната комисия „Антикорупция". Място за което екс земеделецът и досега въздиша. Защото именно антикорупционното говорене, демонстрацията за „топла връзка" с коридорите на ДАНС и еквилибъра с папки и документи го изведе в политическия топ-5 и в крайна сметка той успя да се просули в Народното събрание.

Постът в комисията му осигурява два плюса: възможност явно да се занимава с корупцията и престъпността по високите етажи и да играе любимата си роля на говорител на най-младата абревиатура сред спецслужбите. В същото време същата тази служба (чети А.П.) има свой полузаконен представител, чрез който да се намесва в реалната политика, да държи нащрек нужните политици и бизнесмени. Което от днешна гледна точка си е било дългосрочна инвестиция...

За Янев ръсенето на компромати се превръща в професия. Едва ли има сфера, където всевиждащото му око - въоръжено със специфичната ДАНС-лупа - не надникна: изборни манипулации, финансиране на футбола, бивши управляващи, НАП, царски имоти, ислямски заплахи пред националната сигурност...

За първи път обаче Янев си позволява да удари толкова високо. Той подлага под съмнение почтеността на човека, който трябваше да се превърне в знаме на почтеното управление на ГЕРБ, в символ на решителното скъсване с предишните форми на двоен стандарт в политиката: не ме гледай какво правя, слушай какво ти говоря, в паметник на безпощадната борба с организираната престъпност и корупцията на всички нива: от главата на „Октопода" до изрезките от европейски салами, именувани поетично „дупета".

Да постави под съмнение Цветанов. Цветанов, който от времето когато ГЕРБ проплакваше в политическите си пелени (че и преди това) се къпе в лъчите на благоволението на самия Шеф. Цветанов, който председателства партията, докато Шефът бе зает да кметува. Цветанов, който гради тухла по тухла (пагон по пагон) основата на любимия проект на Шефа. Цветанов - любимата кукла на конци на Борисов.

За това се изисква зад гърба ти да стои нещо повече от един бивш Алексей Петров под домашен арест. И една партия с рейтинг, поддържан на трупчета от полусекретни папки. За това се изисква зад гърба ти да стои сила, която най-малкото да е равностойна на тази, срещу която вдигаш ръка. Или да имаш - както обичат да казват на Пиринеите - доста здрави cohones. Качество, което човекът, построил политическите си възходи и падения на принципа на топчето във флипера, едва ли притежава.

Вероятността Яне да служи за маша за отстраняването на Цветан Цветанов от реалната власт е доста очевидна. Но кому е нужно това? Не по-малко от Янев вътрешният министър днес е повече човек на говоренето, отколкото на действията. Не че няма екшън - има, но практическите ползи от него отиват към нулевите стойности.

Няма организирана престъпност, която да има интерес от махането на Цветанов - туку виж дойде някой, който повече ще работи, а по-малко ще приказва. След всичките зрелищни акции и безсмислено проточили се задържания в обществото се наслагва усещането, че всичките „жертви" на министъра са нарочени: бизнесконкуренция, политически противоречия. Нещо, което на наглите октоподи с трактори им идва отръки: престъпността все пак пере не само пари, но и имидж. Не случайно и Петров даде заявката си: съдът още не си е казал окончателно думата, но той вече напира към политиката...

В същото време на пазари и тържища, трамвайни и автобусни спирки маргинализирани субекти са побили синьо-оранжения байрак на РЗС и събират подписка за намаляване на броя народни представители, промяна на Конституцията и президентска република. Подписката на Яне има многобройни привърженици: електорални единици, за които политиката е мръсна дума, депутатите - шайка престъпници, политическата класа - сбирщина тунеядци, ояли се бандити, уредили живота си за три поколения напред. Електорат, който гласува не по съвест и убеждения, а предимно по първични инстинкти или срещу кебапчета, бира и сухо в брой...

Перспективата пред Цветанов, след кофата помия излята от Яне, е доста дълго да се почиства от неприятната миризма, като кученце, наказано за прегрешение върху килима. И да се прости дори с хипотетичната (и преди доста съмнителна) вероятност да бъде номинацията на ГЕРБ за президентските избори. Полугласната подкрепа, която дясната ръка на премиера получи от своя иначе речовит патрон, е симптом, че дори бъдещето му на „6-и септември" 29 не е сигурно. Борисов маха глави и за много по-малко...

Но кой има интерес от елиминирането на първия по рейтинг политик в държавата? Логично - вторият политик в същата тази държава. Кой има интерес с чужди ръце да пробутва идеите за конституционни промени към президентска република? Със сигурност не сегашният държавен глава, който отмята в календарчето последните работни дни и си събира куфарите. Със сигурност не и левицата, която е толкова оплетена в собствените си кълчища, че едва ли би успяла да излъчи избираем портиер за „Позитано" 20, камо ли президент. Сините са демонстрирали, че когато трябва да се издигат безумни идиоти, нямат равни на себе си. ДПС не играе на президентски избори - тя само донарежда пасианса според интереса си. Остава „Атака" с единствения възможен кандидат. Който обаче при всички положения ще загуби срещу възможния кандидат на ГЕРБ...

А все по натрапчиво започва да става усещането, че инициалите на този претендент ще са Б.Б. Или - като резервен ход - негово „алтер его": Цветанов-2, който да мисли мислите на Шефа, да повтаря думите на Шефа, да изпълнява желанията на Шефа, да е лицето на Шефа...

Тогава излишно задаваме въпроса защо Яне смело хвърли лайното във вентилатора?