Редовният кабинет "Денков - Габриел" вече има своето първо външнополитическо постижение. Украинският президент Володимир Зеленски прие правителствената покана и пристигна в България. За втори път (след Полша) Зеленски е в държава от Източна Европа, откакто неговата страна беше нападната от Русия (24/02/2022) и войната навлезе в своята гореща фаза. За тези 16 месеца България е изминала сериозен път и това най-после стана ясно. Този път е изминат не толкова от хората. Мнозинство в подкрепа на Украйна в българския парламент винаги е имало, т.е. те винаги са предпочитали формации с такава насоченост. Сега стана ясно, че пътят е изминат и от политическия ни елит. По-голямата част от него вече последователно показва способност за институционално взаимодействие и активно използване на механизмите за вземане на решения в публичната сфера. Нито една от формациите, подкрепящи кабинета, не опита да си присвои идеята Володимир Зеленски да бъде поканен у нас. Тя беше представена като общо решение.

Този подход доведе до преодоляването на стените, които България сама беше издигнала около себе си, във външната политика, по време на служебните правителства, беше се сгушила зад тях и така обясняваше своя национален интерес. В същото време президент и служебни министри умуваха в края на миналата година - ама как така България и този път остава извън Шенген, ама нали сме изпълнили техническите изисквания и стандарти?!

Връщането на публичното управление в неговата конституционна рамка е първото условие, което трябва да бъде изпълнено, за да можем да говорим за създаване и реализиране на прозрачна политика. Български въоръжения и досега стигаха до Украйна, но така да се каже, по втория начин. От това някои може и да е печелил, но определено не е била България. Идването на Зеленски е ясен знак, че това вече се е променило и Украйна съвсем официално може да изрази своята признателност към страната ни за оказването на подкрепа в отбраната срещу агресора. Най-важното тук е да бъде разбрано обстоятелството, че посещението на украинския държавен глава е показателно преди всичко за симптоматиката, развивала се и развиваща в България. И едва след това на него може да се гледа в контекста на руската война в Украйна и на започналото контранастъпление на фронта, което освен от военнотехническа подкрепа, се нуждае също от морална и политическата такава.

Вдигането на самоналожените стени, за които вече стана дума, ще ни осигури и придвижването към Шенген и към еврозоната (в една малко по-далечна перспектива). Активното външнополитическо поведение в момента минава през ясна позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна. Пасивността или неопределеността ни изпраща, в най-добрия случай, в европейския миманс. Всъщност вече бяхме там. Точно по онова време, когато Радев и служебните му министри се опиваха да си отговорят за Шенген и това никак не им се удаваше. Освен технически изисквания и стандарти, Шенген също така е и доверие. Ако наричаш поддръжниците на жертвата войнолюбци, ако се опитваш да прехвърлиш проблема от болната глава на здравата, няма как да генерираш доверие. Просто няма как!

Настоящото правителство трябва да навакса най-вече що се отнася до дефицита на доверие, който страната ни натрупа пред европейските съюзници. Ако кабинетът е последователен спрямо тази цел, неминуемо ще се намерят и работещи решения относно темите, свързани с реформите в правосъдието и други въпроси, по който формациите, подкрепящи правителството, имат, повече или по-малко, разминавания. Посещението на Володимир Зеленски е голяма подкрепа за нашия кабинет именно по пътя на преодоляването на въпросния дефицит на доверие.

Важна част от програмата на украинския президент беше срещата му, заедно с Николай Денков и Мария Габриел, в Националния исторически музей с политици, журналисти и представители на граждански организации. На тази среща Володимир Зеленски показа забележително равнище на комуникационни умения и обстоятелствено отговори на въпросите, които му бяха зададени. Просто тук всеки наблюдател няма как да не си зададе въпроса би ли бил способен Радев да се държи по подобен начин в подобна среда?! Вече втори мандат не сме видели да покаже такива умения, а когато журналистите все пак получат някаква възможност да му задават въпроси, то тя е доста ограничена.

Не беше предварително известно дали ще има среща между Зеленски и Радев. Такава се проведе, но по-скоро беше формална, отколкото съдържателна. Радев беше решил да спази протокола - когато държавен глава на друга страна е на посещение, редно е да има среща с държавния глава на страната домакин. Освен това Радев вероятно е преценил, че може да използва ситуацията да покаже на симпатизантите си, че е достатъчно смел да каже пред самия Зеленски това, с което занимава българското общество по темата за войната в Украйна. Т.е. в случая Радев просто излъчи сигнали към последователите си и нищо повече. Може би тези дни ще имаме възможност да чуем и видим как близките до президентството коментатори интерпретират срещата на Радев и Зеленски. Определено това ще бъдат интересни и вълнуващи интерпретации.

Борбата със страховете на един народ трябва да се води последователно, упорито и с много търпение. Ефективното противодействие на дезинформацията е възможно тогава, когато с това се ангажира целият държавен апарат. Посещението на Володимир Зеленски у нас може да стане повод за разпространението на нови обеми от фалшиви новини или да даде нов живот на някои от вече познатите. Например, че предоставянето на въоръжение въвлича България във война или пък че може българи да бъдат изпратени на фронта или че ако двата руски ядрени реактора бъдат продадени на Украйна, страната ни ще остане без ядрена енергетика. Вероятно могат да се изфабрикуват и още ред несъстоятелни твърдения. Кабинетът е отговорен за това подобно нещо да не се допусне, а посещението на Зеленски да бъде използвано като начало на ефективна борба срещу страховете на нашия народ.

Подкрепата за Украйна има стратегически характер, нашата национална сигурност е тясно обвързана със сигурността в Черноморския регион. Идването на Володимир Зеленски, само по себе си, потвърждава, че въпросът е стратегически. Тук не става дума за симпатии и антипатии, не става дума за събития от миналото и интерпретацията им. Въпросът е в настоящата ситуация, такава каквато тя е. А тя няма аналог в миналото. Една суверенна и демократична страна е нападната от авторитарен и агресивен режим, който има претенцията да я освобождава от несъществуващи в нея явления. Освобождаване означава осигуряване на възможност за независимо и демократично развитие. Възможност, която е налична в Украйна и напълно липсва в Русия, т.е. руските твърдения са нонсенс. Няма как да осигуриш на някого това, с което самият ти не разполагаш.

Президентът Радев има конституционната възможност да прави обръщения към нацията, т.е. той разполага със законен инструмент, чрез който може да помага за подобряването на информираността на българските граждани. Засега обаче очевидно предпочита да е пасивен в това отношение. Той така и не подкрепи активно усилията на премиера, министъра на отбраната и началника на отбраната, които неколкократно заявиха, че български военнослужещи няма да бъдат изпращани на фронта в Украйна и че подобна информация не е нищо повече от фалшива новина. Противодействието на дезинформацията е важна част от гарантирането на националната сигурност и е напълно в унисон с националните интереси.

След като вече страната ни официално се е ангажирала с военнотехническа подкрепа за Украйна, ще започне да става ясно, че няма въвличане във война. За да има обаче ефективност по отношение на това разбиране, ще е необходимо активно да се говори по темата. Тези резултатите се постигат посредством качествени публични комуникации, ориентирани ясно и последователно към разясняването на фактите и обстоятелствата, такива каквито те са в действителност.

Използването на определени думи и понятия в контекста на руската война в Украйна също трябва да бъде обяснявано. Например, когато се говори за победа на Украйна, какво се има предвид?! Тук става дума за изтласкване на руските формирования от територията на Украйна, а не за историческото разбиране за победа, когато загубилата страна се разделя с част от територията си, получава ограничения върху суверенитета си и т.н. Де факто, ако Украйна постигне целите си, Русия нищо няма да загуби. Губещ би бил единствено Кремълският режим, защото така ще се разкрие безсмислието на войната, която той започна. А Русия дори може да се окаже печеливша, тъй като ще има шанса да тръгне по един различен път на развитие. Една евентуална подобна възможност наистина би била шанс. Реализацията на шанса обаче е по-различна и доста по-сложна тема.