Изборите за Камарата на общините във Великобритания, предизвикани от торите покрай неразборията около Брекзит, наближават. А с тях и минусовите температури, които за председателя на Лейбъристката партия, Джереми Корбин, могат да се окажат по-студени от обичайното. След изборния ден на 12 декември лидерът на лявата опозиция може не само да не се окаже близо до британския Железен трон - "Даунинг Стрийт" 10, но и да му се наложи да облече черното, заточен на Вала.

Няколко са причините, поради които подобна мразовита перспектива се очертава като възможна пред лейбъристите и техния клан.

На първо място, откакто Корбин стана председател на партията през 2015-та година, същата не спря да се тресе от скандали, които обикновено започваха като разногласия относно идеологическото позициониране на лейбъристите и приключваха като междуличностни конфликти. Вярно е, че лидерът на партията постепенно установи контрол върху нея, но за целта бе платена скъпа цена: редица нейни представители, свързани с по-умереното и центристкото й крило, я напуснаха или се дистанцираха в знак на протест срещу все по-фундаменталистката политика на председателя й. Днес корбинизмът е официална догма на партията, очертаваща се като радикалната и тясна секта на Врабците в Кралски чертог.

Toва естествено поражда напрежение в партията, която под ръководството на Тони Блеър развиваше идеята за "третия път", така че да стане по-атрактивна за Средна Англия и средната класа въобще. Напрежение, което продължава и през текущата 2019-та година, която стана свидетел на напускащи формацията нейни представители в Камарата на общините и извън нея (обикновено цитираните причини са анти-семитизмът на Върховния Врабец и липсата на ясна позиция спрямо Брекзит от негова страна). Последният такъв случай е от по-рано този месец, когато шапката си взе и заместник-председателят на партията Томас Уотсън (макар за неговото дистанциране да има и друга причина).

Второто препятствие пред лидера на британската опозиция е неговият личен рейтинг. На въпроса как Джереми Корбин си върши работата, преценката на респондентите е повече от показателна: ръководителят на лейбъристите е с отрицателен нетен рейтинг от -43%. Тази цифра се получава, когато се сумират противоположните - положителни (общо 25%) и отрицателни (общо 68%) - оценки. За аналогия, британският министър-председател Борис Джонсън е с нетен рейтинг от +4% (при него 49% са отговорили, че той си върши работата добре срещу 45% от анкетираните, които са дали негативен отговор). Данните са на Deltapoll, а изследването е проведено в периода 14-16-ти ноември, с представителна извадка от 1526 човека.

A на въпроса на друга британска агенция от началото на миналата седмица, YouGov, кой ще се справи добре като министър-председател, едва 16% от анкетираните поданици на кралицата заявяват, че това би бил Джереми Корбин (срещу 40% процента, отговорили в полза на Борис Джонсън).

Тези данни, съпоставени с паралелни такива, реферират към други проблеми, пред които е изправен лидерът на британската опозиция. Единият такъв е, че Корбин (радващ се на одобрение от около 21%) изостава след собствената си партия, нивата на подкрепа за която са около 26-30%. В сравнение, председателят на торите има рейтинг от 34%, по-скоро съизмерим с този на партията му, движещата се в порядъка на 35-40%. Вторият проблем за лейбъристите е вътрешно-политически: налице е липсата на високо доверие сред собствените им избиратели, че от техния лидер ще излезе добър министър-председател (едва 59% са склонни да се съгласят с това). На този фон, 91% от торите считат, че Борис Джонсън ще е точно такъв.

Третото препятствие пред Джереми Корбин е намаляването на нива на подкрепа за партията му в нейните северни крепости (в Североизточна и Северозападна Англия). Според данните на YouGov торите дори повеждат в електоралната конкуренция в Северозападна Англия, както и в Йоркшър и Хъмбър. В целия Север разликата между двете основни британски партии е в рамките на 6% в полза на лейбъристите (според данните на Deltapoll). Това означава, че ако домакинският мач в Южна Англия (Югоизточна и Югозападна) е вече спечелен от торите (50% срещу 26%), то те са изнесли битката на чуждия терен - този на Севера пред лейбъристката публика.

На този фон там, където обикновено се решават изборите във Великобритания - в Източен и Западен Мидланд, торите имат внушителна преднина от 53% срещу 23% за лейбъристите. А междувременно в Голям Лондон раздробяването на про-ЕС вота между лейбъристите и либерал-демократите може да донесе ценни пробиви за торите.

На четвърто място, пред Джереми Корбин се изправя изграденият срещу него тактически блок (The Brexit Party на Найджъл Фараж и Консервативната партия на Борис Джонсън), чиято еманация е заявеното намерение на първия да не издига кандидати в 317-те общини, които торите са спечелили на последните парламентарни избори. Това не е малък жест от страна на Фараж (особено когато говорим за суинг-общините в Централна и Северна Англия), но ако той искаше реално да помогне на торите, трябваше да направи по-скоро обратното: да не издига кандидати там, където консерваторите са в оспорвана битка с лейбъристите. Понеже Фараж и неговите кандидати не могат да бъдат истинска конкуренция на торите в Южна Англия, но могат да отнемат - макар и не много, но достатъчно гласове - от Консервативната партия в английския север, които гласове ще са от значение за разпределението на мандатите там. Лидерът на The Brexit Party оправдава решението си с това, че той може да спечели лейбъристки общини, които са гласували за напускане на ЕС, но грубата сметка показва, че на всеки получен глас за неговата партия, който преди това е бил лейбъристки, той печели по два такива от торите.

Допълнителен проблем пред Джереми Корбин, макар и не от такова голямо естество, е и про-ЕС коалицията, сключена между либерал-демократите, зелените и уелските "Плайд Камри". Този електорален блок обаче е с по-скоро ограничен капацитет, доколкото неговото съглашенство касае едва 60 общини.

Петото препятствие пред лейбъристите и техния председател е най-голямата драма от новата британска история - Брекзит, и това, че лейбъристите така и не успяха да преодолеят този разлом, позиционирайки се спрямо него. За разлика от другите основни партии във Великобритания - консерваторите, либерал-демократите, шотландските националисти и привържениците на Фараж, които се ситуираха ясно с оглед напускането на ЕС, лейбъристите останаха в разкрачена позиция. И това се отразява на поведението на техния електорат: едва 44% от гласувалите за напускане на ЕС избиратели на Лейбъристката партия заявяват, че ще я подкрепят на идващите парламентарни избори (останалите ще "мигрират" електорално почти по равно към Консервативната партия и тази на Найджъл Фараж).

В купестата облачност над главата на Джереми Корбин обаче от време на време се появява и лъч светлина. Торите ги очакват затруднения и вероятно загуба на мандати в Шотландия (макар и от местните националисти). Остава открит въпросът дали и това профилиране като про-Брекзит партия от страна на торите, което на този етап изглежда като повече от успешно за Англия, всъщност няма да бъде наказано в останалите части на Великобритания. А самата Лейбъристка партия изглежда не допуска чувствителен "теч" на своите про-ЕС избиратели към либерал-демократите (такова движение ще направят едва 7% от въпросния електорален сегмент).

Разбира се, социолозите понякога са като метеоролозите: по-достоверни са, когато коментират отминали, а не предстоящи времена.

Но ако социолозите бяха метеоролози, то те биха обещали студено и мрачно време на изборния ден за Джереми Корбин. За него като че ли "Зимата идва", но без северняците. Пътят му към британския Кралски чертог на ул. "Даунинг Стрийт" 10 ще е пълен с препятствия. При това с такива, от които разпънатият чадър не може да те спаси. Още повече, че от опит знаем, че когато става дума за игра на тронове, русите претенденти са фаворити.