Ваньо Шарков

„Информацията за Фонда за лечение на деца беше твърде апокрифна. Нито педиатрите, нито лекарите насочваха децата към него".
Това заяви Красимира Величкова от Българския дарителски форум, цитирана от БНР.

Тя е член на работната група по оптимизиране на правилата за работа на Фонда.
"Всички знаеха за бюрократичните процедури, но досега нямаше воля това да бъде променено", отбеляза Величкова.

Според нея, Фондът трябва да има собствено деловодство и да се избегне неколкократното подаване на молби и документи до различни инстанции. Предвижда се молбите да се подават директно към Фонда.

Евентуален регистър на фонда пък би осигурявал оферти и чрез него могат да се търсят лечебни заведения, вместо това да правят родителите на болните деца.

"Когато родителите сами търсят оферта и частно лице иска да се лекува, ефектите са от друг порядък, отколкото ако държавата се договори", подчерта Красимира Величкова.

Тя допълни, че чрез регистъра ще може да се прави анализ на най-често срещаните заболявания и за тях да се обучат български специалисти за лечение на място. По думите й, в регистъра ще има данни за това къде са били проведени успешно лечебните процедури.

Проф. Драган Бобев:
Сметната палата не разбира от здравеопазване, затова да не бърка в работата на Фонда за лечение на деца в чужбина.
Още...

Д-р Ваньо Шарков, заместник-председател на парламентарната здравна комисия каза, че смяната на един човек не решава който и да е проблем, визирайки оставката на шефа на Фонда за лечение на деца.
Той запита защо трябва да е толкова сложна процедурата по подаването на документи и финансирането на лечението.

"Къде беше сметната палата предните години", бе другото питане на депутата. Ваньо Шарков смята, че от една страна държавата липсва при лечението на болните деца, а от друга няма контрол върху изразходването на парите.

"Няма достатъчна публичност на дейността на фонда, а това поражда съмнения за изразходването на средствата", смята още Шарков.

Той коментира оповестените преди дни данни, че над 25 милиона лева не са били усвоени за лечение на деца в чужбина от 2005 г. до сега.

Това са около 40% от средствата, с които разполага центърът. Данните станаха ясни при представянето на одит на Сметната палата, в който се посочва, че за периода 2005 - 2008 година центърът е разполагал с 9,5 млн. лв. - субсидия от държавата. От тях обаче са изразходвани едва 5,8 млн. лв.