През 2004-та година е извършена смяна на част от Управителния съвет на Топлофикация София.
Това стана ясно от показанията на председателя на Столичния Общински съвет от 2003 Владимир Кисьов, призован като свидетел по делото "Топлофикация".
От думите му се разбра още, че тогава в УС на дружеството е бил назначен Димитър Иванов, специалист по "Уши, нос и гърло", както и Николай Александров, управител на общински ресторанти.
Оказа се, че решението за тяхното назначение е с подписа на Кисьов. Той и към настоящия момент няма представа за тяхното образование и дейностите, с които са се занимавали.
Предложението за назначението на двамата е на СОС.
27-годишната деловодителка в дружеството Гергана Найденова заяви пред съда, че освен съдебните си задължения, е изпълнявала и други дейности. Тя е купувала сладки и сокове за апартамента на Вальо Топлото и е почиствала жилището му в Приморско. Посещавала е и апартамента му в София.
Кисьов допълни, че Димитър Иванов не е бил член на СДС, но не е сигурен дали Николай Александров не е членувал в синята партия.
Той не беше категоричен и дали общинският съвет е взел решение за освобождаване от отговорност на членовете на УС на Топлофикация София и на разпределяне на печалбите.
Преди Кисьов беше разпитан и Антоан Николов, също бивш шеф на общинския съвет. Стана ясно, че по времето, когато той е председателствал СОС в Топлофикация е имало проблем по отношение на събираемостта на задълженията.
Николов уточни, че специална дирекция в столична община се е занимавала с дейността на общинските дружества, като са правени проверки на Топлофикация София.
Николов допълни, че тези проверки са от различни държавни институции.
До СОС не е постъпвала информация за нарушения в Топлофикация София, каза още той. Той разясни, че по негово време е констатирана добрата работа на дружеството с Европейската банка за развитие за подобряване на техническото състояние на Топлофикация.
Защитникът на Валентин Димитров попита Николов какви са впечатленията му за бившия директор на дружеството.
Не много богати поради това, че той комуникираше предимно с кмета, отговори Николов.
От показанията му стана ясно още, че тогавашният кмет не е предлагал смяна на поста на Топлото.
Разпитана беше и 27-годишната деловодителка в дружеството Гергана Найденова. Пред съда тя заяви, че освен съдебните си задължения, е изпълнявала и други дейности.
Момичето купувало сладки и сокове за апартамента на Вальо Топлото.
Тя е посещавала и почивната база в Приморско. На въпрос на съда дали тя е била там, за да работи, Найденова отговори: Да работя - силно казано.
Изпълнявах дребни поръчки, каза още младата жена и допълни, че е почиствала апартамента на Топлото в базата.
Момичето уточни, че не е чистело апартамента на Димитров в София, но го е посещавала. Найденова допълни, че не е получавала пари на ръка от Валентин Димитров.
В началото на заседанието стана ясно, че заради Закона за амнистията от 26 март 2009 година, подсъдимите - без Вальо Топлото, попадат под неговите текстове.
Това означава, че могат да поискат прекратяване на съдебното производство.
Подсъдимите и техните адвокати се възползваха от това решение на законодателя.
Димитров обаче не може да се възползва от този закон.
Съдът прекрати съдебното производство по част от обвиненията срещу членовете на борда на директорите на Топлофикация София.
Става въпрос за безстопанственост по непредпазливост по отношение на представителните разходи на дружеството, или - както уточни наблюдаващият прокурор Божидар Джамбазов - около 450 000 лева.
Обвинението по този пункт остава за господин Валентин Димитров, тъй като той е отговарял за тези пари, обясни Джамбазов.
Припомняме, обвиняеми членовена борда на директорите са Илко Йоцев, Иванка Диловска, Георги Рогачев, Георги Ненков, Пламен Василев.
По сумите на прокурора остават обвиненията за умишлена безстопанственост, тъй като са одобрили договори с три фирми, за събиране на дългове на потребителите.
Според прокуратурата няма данни за ефекта от тази дейност, за която са похарчени 1 милион лева. Дружеството освен това има специален отдел, който отговаря за събиране на парите на клиентите и дейността му се дублира с тази на наетите фирми.
Добри Божилов
на 30.04.2009 в 14:59:46 #8Какво има да осветлявам. Тази амнистия е приета от парламента, където нито аз, нито вуйчо ми, нито който и да било от обвиняемите в момента има някакви връзки. Всеки нормален човек ще се възползва от такава възможност, вместо да се влачи 5-6 години по съдилища и да доказва, че не е "педал". Всички дела за "Топлофикация" вървят към пълен провал, защото всички доказателства са в полза на обвинените - дори доказателствата на прокурора. Той дори се опита да върне няколко негови собствени свидетели, след като част от другите свидетели - пак негови, му разбиха от всякъде обвинението. Тази амнистия донякъде помага и на прокурора - да не се излага със загубени дела. Сега ще може да вика, че ги е хванал, а те са ги пуснали. Всъщност нищо не е хванал. Това ще се види от резултатите от другите дела, които също идват скоро. Ще дойдат скоро, защото никой адвокат не прави никакви пречки, няма разболели се всеки път и т.н. Това би трябвало да ви говори достатъчно ясно накъде върви делото. Иначе чисто теоретично, това дело можеше да не тръгне и 10 години. При 5 обвиняеми и 7-8 адвоката, ако започнат да се редуват с болничните, това дело никога няма да тръгне. Но то върви и вече приключва на първа инстанция. Сещайте се защо...
Нео
на 30.04.2009 в 14:55:09 #7Кисьов да не се прай на утрепан.Димитър Иванов беше председател на парламентарната комисия по енергетика по времето на Костов тоест от 1997 до 2001 година.Срам и позор.Преди това беше съветник на Петър Стоянов в президенството и то съветник по енергетика разбира се.Тъй,че тоя си е чисто седесарско назначение навсякъде.
Miki
на 30.04.2009 в 14:10:31 #6strastnata Благодаря за добрата и точна информация но мисля, че липсва един анализ, който ще се опитам да прибавя. Господа реално властващите и богатите, един от които е и Александър Александров, са именно такива защото власт и богатство все още се взимат предимно със сила. Всичко съсипано в България от тези хора е следствие от алчността и некадърността им. Но всички знаещи и можещи хора у нас след като разберат, че работят за некадърници е нормално да престанат да работят и в резултат на това се получава срив на въпросните предприятия. Такива като А.А. са поставили едно негласно условие към целия народ:" Или работите за мен или загивате". Кадърните хора не загинаха. Те просто са в чужбина или не работят, но България загива!
Carlito
на 30.04.2009 в 13:34:15 #5АБСУРДИ_КОМ, стискаме палци на Добри
българче
на 30.04.2009 в 12:45:26 #4Какво значи престъпление по непредпазливост??? Доган застрелва Емин "непредпазливост". Тия кучки източват милиони "по непредпазливост"????????????? Егати НАГЛИТЕ КОМУНИСТИ!!!! Правят престъпление после си гласуват амнистии!!! НАРОДЕ!!??? НАРОДЕ??? ДО КОГА ще търпиш да те тъпчат????????????????????????????????????????????????????????
astroblaster
на 30.04.2009 в 12:21:13 #3статията под коментара е доста по информативна от публикуваната-благодаря
strastnata
на 30.04.2009 в 12:08:35 #2Масовата приватизация от средата на 90-те години не донесе панацея за българската промишленост. Повечето от предприятията не получиха свежи инвестиции, а от тях на пазара остана само старият им социалистически блясък. Така на практика се потвърдиха опасенията, че избрани хора ще получат контрол върху перли на българската икономика с ценните книжа на милиони българи. Рядко вече някой от сънародниците ни държи зелените книжки с 25 000 инвестиционни бона и чака дивидент. За сметка на това бившите приватизационни фондове, които водеха агресивна тв реклама, инвестираха книжките в избрани от тях икономически "перли". В повечето случаи, за да източат останалите капитали и да използват до дупка производствените мощности. Повечето от протежетата на бившите соцвеличия никога не успяха да съберат кадрови потенциал, за да направят приватизираните заводи работещи. Затова пък ги издоиха до последно. През 2009 г. повечето от тези предприятия са затворени. Мохиканите на шивашката индустрия понесоха и смазващ удар от световната финансова криза. Собствениците им печелят единствено от продажбите на дълготрайните материални активи - земя и машини. Александър Александров получи шанс да развие цветущи заводи, но за 14 години ги съсипа Цифрово програмно управление, разработени пазари и износ за световноизвестни марки на шивашката ни промишленост, необятни руски купувачи за продуктите на родната козметика. Това са очертанията на бъдещата бизнес империя, които чертае бившият финансист и аспирант в Института по международни отношения Александър Александров в началото на 90-те. Тогава той създава приватизационен фонд "Развитие" и купува 11 български предприятия - работещи и технологично добре оборудвани В тях тогава работят 1400 служители, а активите им са над 23 млн. лв. Всички негови блянове търпят провал, става ясно 14 години по-късно, когато заради лошо управление предприятията затварят едно след друго. Всичко започва в първите години на прехода. По това време Александров е аспирант на Тодор Вълчев, който малко по-късно става управител на Българската народна банка. Защитава дисертация и става доктор на икономическите науки. Александров притежава 3 чейндж бюра. През 1992 г. основава финансова къща ВИД-АБВ. Регистрира командитното дружество за търговия с акции "Развитие". Финансова инжекция в него наливат 3 големи тогава банки - Държавна спестовна каса, Обединена българска банка и ДЗИ, които му дават да управлява държавни пари. Каквото е спечелил за себе си, излиза наяве през през 1996 г. Чрез приватизационния фонд придобива перлите на българската шиваческа промишленост - поповската фабрика "Спорт", която шие за гигантите "Пума" и "Адидас", сливенската перла "Тони" за чорапи, старозагорската "Модно облекло", габровската "Буря" за трикотаж. Успява да вземе дялове и в малкотърновското предприятие "Адара", което в края на 80-те години получава супермодерно оборудване за производствени линии и лаборатории. Несъмнено обаче ударът му е един от гигантите на инженерната мисъл "Интрансмаш" в столичния жк "Бъкстон". Предприятието за технологичен инженеринг - проектиране, производство на лентов, въжен и пневмотранспорт, е соцгордост. Но Александров всъщност го използва, за да премести офиса си от чейндж бюрото на бул. "Христо Ботев" в южния столичен квартал. Фондът плаща дивиденти само 2 години и е един от първите, който спира да дава пари на акционерите си през 1998 г.14 години по-късно от империята на Александров "Развитие холдинг" не е останало нищо. Козметичният завод "Адара" никога не успява да открие собствената си пазарна ниша и е ликвидиран през 2007 г. Според доклад на община Малко Търново този случай е "пример за тезата, че приватизацията невинаги е най-удачният вариант за стабилизиране на предприятията". Чорапената фабрика "Тони" работи до миналата година, когато оборудването е продадено на разсрочено плащане на дотогавашния изпълнителен директор. Останалите цехове в областта на текстила, трикотажа и конфекцията - "Буря" в Габрово, "Спорт" в Попово и "Алена-Р" в Първомай, продължават да вегетират. "Интрансмаш инженеринг", което през 2006 г. прави продажби на стелажи за 1,6 млн., а през 2007 г. - за 1,381 млн. лв., на гиганти като "Монтюпе", "Макдоналдс", "Мотопфое" и "Балканстар", от 1 януари е затворило врати. В решението на Съвета на директорите на фирмата дружеството започва да се издържа, като започва да разпродава дълготрайните си материални активи - земя и сгради. Така независимо, че резултатите през 2008-а сочат общ оборот от 1,684 млн., от които 1,16 млн. са износ, холдингът реализира все по-лоши финансови резултати. Чувствителен е спадът в продажбите на трикотаж - от 1,46 млн. до 999 000 за една година. И то в годините - 2007 и 2008-а, които се считат за пикови в износа на българската текстилна и трикотажна промишленост. Всъщност тези финансови резултати са мижави на фона на притежаваните от холдинга дълготрайни материални активи от 8,68 млн. лв. Заетите във фирмите спадат драстично - от 1400 души сега в тях има не повече от 450 души. Докато срутените фабрики мизерстват заради некомпетентното управление на бившия чейнчаджия - работниците взимат заплати от порядъка на 250 лв. и минават на 4-часов работен ден, Александров, който е завършил освен политикономия и социология, се впуска в издателския бизнес, където е пренасочил новите си амбиции. Примерът с шивашките фабрики обаче, едва ли сочи светли перспективи и в това бизнес поле, смятат експерти. Горчивият опит показва, че след броени години неколкостотин души вероятно ще останат без работа, а новият бизнес ще се разпродава на парче. Г-н Александров обаче трябва да знае, че вече сме в ЕС и всичко се гледа под лупа. А издателският бизнес няма нищо общо с гащи и чорапи. Екип на "Стандарт"
babaiaga
на 30.04.2009 в 11:50:09 #1Как така амнистия бе? Искам и аз да открадна няколко милиона лева, и после да ме амнистират!!!! Моля ви! Кажете ми как да го направя, тези пари много ми трябват.