Липсват убедителни и за професионалната общност, и в широк план за обществото доказателства какъв капацитет като юрист е Десислава Атанасова, кандидатът за член на Конституционния съд. Това заяви пред News.bg юристът по международно наказателно право и преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" доц. Христо Христев.

Той посочи, че номинациите на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС за членове на Конституционния съд - съдия Борислав Белазелков и Десислава Атанасова са две различни номинации сами по себе си. Съдия Белазелков е един уважаван и авторитетен юрист, съдия от кариерата, магистрат, който има дълъг път във времето. Ако говорим за госпожа Атанасова, положението е доста по-различно - не би следвало в Конституционния съд да се излъчват открити политически лица, каза доц. Христев.

Той допълни, че Конституционният съд е особен орган и не е обикновен съд, но от друга страна е гарант на спазването на Конституцията и върховенството на правото в България. Хора, които са проявили ясен, категоричен и политически ангажимент, не би следвало да бъдат в Конституционния съд, защото поставят под въпрос легитимността на институциите и способността и да защитава правото, а не да провежда една или друга политическа линия, подчерта юристът.

Доц. Христев намира кандидатурата на Десислава Атанасова за конституционен съдия за неудачна и за доста съществено предизвикателство към професионалната общност. "Господин Белазелков е бил съдия много и неговият личен и професионален интегритет може да се оценява обективно и не е бил политически ангажиран никога. А госпожа Десислава Атанасова не е просто народен представител, а е една от водещите фигури на ГЕРБ и на мен много ми е трудно да си представя, че може да се разграничи политически от тази формация, на която е била основна фигура години наред", каза той в отговор на запитване дали двамата кандидати ще се отграничат от политически натиск.

Доц. Христев отбеляза още, че Десислава Атанасова е един класически политически играч и няма убедителни доказателства за нейните юридически качества или качества като юридически аспект. Не може да има друго обяснение освен, че Атанасова отива в Конституционния съд като политическа кандидатура и като носител на определена политическа визия, добави той.

Доц. Христо Христев уточни още, че ако Атанасова бъде избрана за конституционен съдия, ще се види дали ще си направи отвод по определени конституционни дела. Самият факт, че си задаваме въпроса и трябва да коментираме, че тя е един от авторите в изменението на Конституцията, а след това да участва в преценката на тяхната конституционосъобразност, да съди собственото си дело, е достатъчно красноречив, че има проблем с нейната кандидатура, открои той.

Доц. Христо Христев не знае дали двамата кандидати за членове на Конституционния съд ще получат монолитна (пълна подкрепа) на народните представители. Най-малкото политическите формации (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС - б.р.), които имат реформата на правосъдието и отстояването на правовата държава като своя кауза е причина да съществуват и да осъзнаят, че минават линията, която ще им нанесе тежки щети по отношение на доверието пред твърдото ядро от хора, които ги подкрепят, изтъкна юристът.

Доц. Христев коментира и приетите промени в новата Конституция и има ли опасност те да паднат в Конституционния съд. Той обясни, че първо трябва да се види какво ще е произнасянето на Конституционния съд по спорните въпроси във връзка с изменението в Конституцията, за да се види и коя част от новите положения ще останат и какъв ще е общият ефект от резултата в измененията. Доц. Христев изтъкна, че изменението в досегашната уредба на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, засилването на квотата на излъчените от съдиите членове на ВСС несъмнено е едно положително развитие, но има много въпроси, които трябва да бъдат уредени на равнището на Закона за съдебната власт, как и дали изобщо ще сработи новата конституционна рамка, как ще бъде проведен изборът, какви гаранции ще има дали изборът няма да бъде манипулиран, посочи той.

Според него има въпроси, свързани с гарантиране независимостта на съда, които не са въпроси на конституционната и законодателната уредба - какъв е редът за назначаване на магистратите, как текат тези конкурси, какви са гаранциите за обективност на конкурсите, какъв е редът за атестиране и израстване на магистратите, как е уредено командироването на съдиите. Въпросите остават открити и там бих казал, че се наблюдават не по-малко съществени проблеми, които поставят под въпрос независимостта на съда, коментира доц. Христев.

Той е на мнение, че малко излишно се създава проблем с двойното гражданство за депутати и министри. "Ние се намираме в малко по-особен контекст и България има много голяма емиграция в последните 30 години, има значителен брой български граждани, които са се установили в други държави, но не са прекъснали връзките с България. Не виждам защо такива български граждани да бъдат третирани като второ качество хора, защото са граждани на друга европейска държава", каза доц. Христо Христев.

Той допълни, че обективно погледнато няма проблем с двойното гражданство, а качествата и способността на някого да служи на обществото по надежден начин, не може да се гарантира само и единствено с неговото гражданство.