На всеки 40 секунди някой слага край на живота си.

Броят на самоубилите се хора по света годишно е около един милион души. Тези данни бяха оповестени в Министерство на здравеопазването.

Срещу всеки човек, който е сложил край на живота си, още 20 правят неуспешни опити за това, посочват още данните на специалистите.

Най-често опити за самоубийство се правят в развиващите се азиатски държави.
В ЕС най-много хора искат да сложат край на живота си в Литва, Австрия, Унгария и Финландия. Заради значимостта на този проблем 10 септември е обявен от Световната здравна организация за Ден на суицидната превенция.

В България край на живота си от началото на годината до сега са сложили 337 души. Общият брой на опитите за самоубийствата е 1387.

Според огласените данни най-често на живота си посягат жените - 737 пъти. Техните опити обаче по-рядко завършват трагично - 69 случая.

В същото време от 316 опита за самоубийство при мъжете, 268 са били успешни.

Според специалистите обаче обявените данни не са представителни за страната ни. Реално броят на трагичните инциденти е много по-голям, но не се отчита, смята д-р Христо Хинков, зам. директор на Националния център за опазване на общественото здраве.

Той посочи, че за сравнение през 1996 г. смъртността от самоубийства у нас е била 21/100 000 души, а през 2008 г. тя е стигнала до 12/100 000.

Експертите допълват, че причините за самоубийствата са комплексни - социални, психологични и биологични. Според професор Вихра Миланова само една трета от инцидентите се дължат на психично разстройство като депресия или шизофрения.

Рискови фактори са различни кризи, в следствие на стрес, тежко заболяване, състояния на хронична болка. Значение за самоубийствата имат редица социални фактори и ситуации, с които някои хора се справят по-трудно от други. Влияние оказва дори времето и сезоните.

Експертите посочват, че контактът между лекаря и пациента е от съществено значение за предотвратяването на самоубийствата.

У нас обаче специалистите срещат доста проблеми в работата си. Сред тях са недостатъчно доброто финансиране на психиатричната помощ и липсата на координация между различните институции.

Поради тази причина в Министерство на здравеопазването се създава работна група, която да предложи варианти за решаване на проблемите.

В нея ще бъдат поканени за участие и експерти от Министерството на труда и социалната политика. Освен това ще се възстанови работата на Националния съвет по психично здраве към МЗ.

Създаването на мобилни екипи от психиатри и психолози, които да помагат на хората в риск по места е друга от посоките, по които ще се работи.