След близо пет часа дебати, с огромно мнозинство 203 гласа "за" от 221 гласували, 12 "против" и 6 "въздържал се" парламентът прие на първо четене четвъртата поправка на Конституцията.

Против конституционните промени гласуваха депутатите от Атака.

По време на дебата за предлаганите промени настоя председателят на парламентарната група на Коалиция за България Михаил Миков, който е вносител заедно с група депутати на проектозакона за поредните конституционни промени.

Той поясни, че Четвъртата поправка е наложителна и важна на прага на членството на страната в ЕС.
Тя предвижда отпадането на наборната военна служба и професионализацията на армията.

Част от новите текстове се отнасят до Народното събрание, например премахва се изискването за кворум през цялото времетраене на пленарните заседания.

Според вносителите изисквания постоянен кворум затруднява дейността на парламента и води до изопачени обществени представи за дейността на депутатите.
Новите текстове предвиждат да се изисква кворум при откриването на заседанията и при гласуванията.

Най-съществената промяна, предвиждана в законопроекта, се отнася  до съдебната власт.
С новите текстове се цели постигане на повече публичност, прозрачност и отчетност на съдебната система чрез обсъждане в парламента на годишни доклади на висшите магистрати.

Най-критикуваната от предлаганите промени е тази за създаването на нова структура към Висшия съдебен съвет - Инспекторат, който да наблюдава всички органи на съдебната власт.

Проектозаконът предвижда и регламентация на Конституционно ниво на финансовата децентрализация, като се възлагат на общините компетенциите да определят местните данъци и такси.

По време на дебата Анелия Мингова обяви, че НДСВ ще подкрепи законопроекта във всички пунктове.
Тя поясни, че промяната е продиктувана от необходимостта да се отстранят съмненията, наложили се у европейските партньори и в обществото след третата поправка в Конституцията.
Мингова поясни, че с предлаганите текстове висшите магистрати ще внасят докладите си не в парламента, а във Висшия съдебен съвет и така ще се избегне внушението, че Народното събрание се намесва в съдебната власт чрез пряк контрол на висшите магистрати.
Освен това предлаганите промени издиган на конституционно ниво функциите на Висшия съдебен съвет, което според Мингова повишава неговата роля и я гарантира.

Тя изтъкна и факта, че законопроектът предвижда отпадане на наказателната неприкосновеност на магистратите, което е знак за узряла политическа воля.

Издигането на конституционно ниво на специална структура „Инспекторат" за мониторинг на органите на съдебната власт Мингова обясни като опит да бъде гарантирана независимостта на тази структура и невъзможността тя да попада под влияние на тези, които инспектира.
Според нея липсата на властнически правомощия на инспекторите опровергава твърденията, че се създава супер орган.

"Конституцията може да не е свещена крава, но не е и стара „Лада", за да я ръчкаме и ровичкаме всеки месец и да поправяме нещо в нея."

Сидеров от пленарната трибуна. 

Категорична подкрепа за четвъртата поправка от името на ДПС изрази Лютви Местан.
Той изтъкна важността да бъде намерена конституционна формула за съдебната власт като едновременно независима и ефективна и изтъкна ограничителните условия това да бъде направено от обикновено Народно събрание.
Местан призова за подкрепа на четвъртата поправка, както и да не се допуска анексиране на членството ни чрез задействане на предпазни клаузи.
Той припомни, че третата поправка на Конституцията се оказа недостатъчна за доверието на европейските партньори в реформата на съдебната власт у нас и подчерта, че това доверие минава през тази четвърта поправка.

Доверието в съдебната система освен всичко друго е и мощен инвестиционен ресурс, защото инвеститорите търсят сигурност.

По думите му проблемът с европейския атестат на съдебната ни система не е само политически, а и икономически и обществено-граждански.

СДС и ОДС ще подкрепят на първо четене конституционните промени, обяви по време на дебата от парламентарната трибуна Петър Стоянов, който подчерта, че са мотивирани от голямото значение на тези промени за България, българските граждани, чак след това за Европейския съюз.
Стоянов не пропусна да отбележи, че сегашната четвърта поправка се налага и от недоверието на Европейския съюз след третата поправка и добави, че сега променяме Конституцията, защото се учим от собствения се опит и от собствените си грешки.

Екатерина Михайлова обяви преди дебата, че ДСБ ще подкрепи поправката.
Тя заяви отново, както и при обсъждането вчера в комисията, че ДСБ ще подкрепи на първо четене предлаганите промени и изтъкна, че тези текстове поправят критикуваните от ДСБ пасажи от третата поправка на Конституцията.
Михайлова не спести и слабостите на предлагания сега законопроект, като посочи предвиденото създаване на самостоятелни бюджети на Народното събрание и на новия орган на съдебната власт - инспекторат.

Тя разкритикува предвидения начин за избиране на инспекторат към Висшия съдебен съвет - след като Конституционният съд и Висшият съдебен съвет се избират с обикновено мнозинство според нея няма логика инспекторатът да се избира с 2/3 мнозинство, още повече, че Висшият съдебен съвет управлява, а инспекторатът само наблюдава.

Няма разпоредба за предсрочно прекратяване на пълномощията на член на инспектората, дори той да е с влязла в сила присъда, посочи още Михайлова и призова между първо и второ четене на четвъртата поправка текстовете да се коригират.

По време на дебата Волен Сидеров предупреди, че Атака ще гласува „против" и изтъкна, че така тя се противопоставя най-вече на начина, по който се правят тези поправки в Конституцията.
Това е начин на диктат от страна на чужди партии на България, заяви Сидеров.

Депутатите отхвърлиха втория предложен законопроект за промени в Конституцията, предвиждащ заседания на парламента във Велико Търново.