Спешната медицина трябва да бъде част от системата за национална сигурност, както са гражданската защита и пожарната. Спешната помощ не е приоритет за Министерството на здравеопазването и това е причината за изключително лошото й състояние в момента.

Това заяви проф. Милан Миланов, цитиран от health.bg. Той е един от авторите на реформата в спешната ни медицина в началото на 90-те години, а момента е ръководител на централната реанимация на МБАЛСМ „Пирогов".

Страната ни защитава проект за реформа на бързата помощ по програма ФАР, който през 1991 и  1992 г. е финансиран с 24 млн. долара.

Идеята на реформата е да се осигурят грижите за пациента от мястото на инцидента до болничните отделения. За да не къса връзката между отделните звена, е предвидено  спешните центрове и спешните отделения в болниците да бъдат компоненти от системата на спешната помощ заедно с координационните централи.             

„Сега тази връзка е прекъсната, пациентите се оставят на входа на болницата." - коментира проф. Миланов.

Според него, ако спешните центрове бъдат превърнати в отделения на многопрофилните болници, системата ще се върне в състоянието си от преди 90-те години, което е оценено от експертите на ЕС като много лошо.      

По думите му, ако един спешен център се трансформира в отделение на болница, той ще е просто едно от многото отделения и няма да бъде приоритет.

Проф. Миланов посочи като причина за финансовия колапс на спешните центрове  липсата на ясни приоритети в политиката на здравното министерство.

„Заплащането на специалистите в спешната медицина трябва да бъде аналогично на това в полицията. Спешната помощ е част от сигурността на гражданите."  - подчерта проф. Миланов.

Според него, с въвеждането на професията парамедик и замяната на лекарите с  парамедици, ще се понижи квалификационното ниво на кадрите в спешната помощ и това ще влоши работата й като цяло.

„Професията парамедик тръгва от САЩ. След завръщането на войниците от Виетнам, момчета, които са полагали медицински грижи във военните части, стават парамедици. Те дори нямат медицинско образование. В Европа само в Холандия и Великобритания има такава професия." - уточни проф. Миланов.

Той допълни, че спешната медицина във Великобритания и Холандия не е пример за подражание.

„Обучението на парамедиците в Англия продължава две години. Единият им изпит и медицински, другият е за управление на линейка." - поясни проф. Миланов.

Той изтъкна, че България е сред десетте страни в Европа, в които има специалност „Спешна медицина" и е неоправдано специалистите да бъдат заменяни с парамедици.