Президентът Румен Радев налага вето и връща за ново обсъждане в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), приет от 49-ото Народно събрание на 2 юни 2023 година.
Държавният глава оспорва отделянето на Националната следствена служба и следствените отдели към прокуратурите в самостоятелни органи. Държавният глава посочва, че това е предишно положение и то вече е било променено през 2009 г. именно за да е по-ефикасно и прозрачно наказателното производство. Според президента без убедителни аргументи Народното събрание сега ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз.
В мотивите за ветото на държавния глава се подчертава също така, че при приемането на оспорените разпоредби от Закона за изменение и допълнение на ЗСВ не е съобразено императивното изискване на Конституцията законите да бъдат приемани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени важни положения в Закона за съдебната власт. Нарушени са и редица разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Държавният глава иначе приветства усилията на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. "Липсата на мотиви не позволява обаче да се прецени целесъобразността на оспорените разпоредби от § 3-10 от ЗИД ЗСВ, макар че такива мотиви са задължителни.
От изказванията в пленарна зала се прави извод, че целта на мнозинството се изразява във "възстановяване на независимия статут на следствието" и "изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга зависимост от прокуратурата". Организационната самостоятелност на НСлС и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел, а разследващите органи (включително и следователите) са функционално зависими от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане (чл. 127, т. 1 от Конституцията). Принципът на правовата държава изисква от законодателя както да бъде последователен и предвидим, така и да създава съгласувана правна уредба (Решение на КС № 9 от 1994 г. по к. д. № 11 от 1994 г.), а тези условия не са спазени, посочва държавния глава.
Припомняме, че отделянето на Следствието стана също изненадващо с приемането на предложението на "Възраждане", които бяха заложили това като част от механизма за контрол на главния прокурор и по-точно шефът на НСлС да може да разследва при нужда главния прокурор.
В мотивите си държавния глава припомня, че поправките през 2009 г. са били мотивирани и с "общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функциите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 г. при затваряне на Глава 24 - Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи". Също така се посочва и че през 2003 г. в Доклада за напредъка на България към членство в Европейския съюз, реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието изпълнение следва да се наблюдава за в бъдеще, с цел да бъдат преодолени актуалните структурни слабости на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби.
Сливането на прокуратура и НСлС също така е част от законодателните промени, с които приключват първите три години от членството на България в ЕС и отпада рискът от активиране на предпазните клаузи по Договора за присъединяване. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва логично от извършените три години преди това промени в Конституцията (обн. ДВ, бр. 27 от 2006 г.) и позволява "да бъде използван капацитетът на квалифицирани и опитни юристи, работещи като следователи, за засилване на противодействието срещу престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и очакваха". За което има решение и на Конституционния съд - Решение на КС № 5 от 9.07.2009 г. по к. д. № 6 от 2009 г.
В този контекст приетият от Народното събрание на 2 юни 2023 г. ЗИД ЗСВ (специално § 3-10) по същество ревизира ангажимент, който Република България е поела в преговорите за членство в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки както в способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти, така и в ефективността и безпристрастността на националната наказателно правна система.
Държавният глава също така оспорва и начина, по който са приети предложенията сега - предложение на народен представител, направено след първо гласуване на законопроекта в пленарна зала и част от предложението съдържа от друг законопроект (ЗИД ЗСВ от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 г. е бил отхвърлен от Народното събрание при първо гласуване. Също така този законопроекта вече е бил отхвърлен в Комисията по правни въпроси.
А и са допуснати и две други нарушения на Правилника за дейността на Народното събрание, включително и това, че липсва становище на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), който е компетентен.
Обособяването на самостоятелни следствени служби и промяната в статута на НСлС засяга функционирането на съответните органи на съдебната власт, от което следва, че като не е изискало становище от ВСС по § 3-10 от ЗИД ЗСВ, Народното събрание не се е съобразило с изискванията на Закона за съдебната власт. Допълнително гласуваното отделяна не е съобразено с други условия, включително и бюджетното и имуществено управление в съдебната власт, както и няма и финансова обосновка.
USD
CHF
EUR
GBP
