Депутатите одобриха създаването на Национална здравна карта.
Това стана възможно след гласуване на промени на второ четене в Закона за лечебните заведения.

Парламентът удължи пленарния си ден, за да може законът да бъде приет.
По картата ще се определя необходимостта от лечебни заведения за всеки район в страната. Според вносителя, Министерски съвет, Националната здравна карта ще се изработва въз основа на областни здравни карти.

Конкретно за изработването на областната здравна карта министърът на здравеопазването ще назначава комисия във всяка област, която включва областния управител, двама представители на регионалната здравна инспекция, двама представители на РЗОК, двама представители на районната колегия на БЛС, един представител на районната колегия на БЗС, един представител на регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и един представител на представителните организации за защита правата на пациентите.

Запазено бе изискването директорите на Диагностично-консултативните центрове да са специализирали в здравната сфера.

По-рано депутатите се поувлякоха в дебатите по отношение на един от спорните текстове в болничния закон, свързан с болници, чиито брой легла надвишава потребностите според Националната здравна карта, и дали те да сключват договори със съответните регионални здравни карти.

БСП и ДПС критикуваха Москов, че така отваря вратата за притискане на едни болници и толериране на други. Според здравния министър пък лечебните заведения били място за политически назначения или отчисления към някои партии.

В дебата се намеси и депутатът Димитър Байрактаров, който изтъкна, че е бил жертва на политическа репресия в болницата. Малкият му син бил записан при раждането като момиче.

БСП и ДПС застанаха срещу твърдението за политизиране на болниците. Според Хасан Адемов това са празни приказки и клишета. "Ако не посочите какви са корупционните практики, кои са партиите, които са се възползвали от тези назначения, това означава, че говорите празни приказки", изтъкна председателят на социалната комисия.

Социалистът Красимир Янков пък уточни, че който и да е български гражданин, ако има факти за корупция, е длъжен да ги предостави на разследващите органи. Приемайки този текст, създаваме корупционна среда", заяви Янков, опасявайки се, че ще бъдат подписвани договори с удобни лечебни заведения или обединения.

Текстът обаче мина с 83 подкрепящи гласа.