Невропсихологът Софи Скот от Университетския колеж в Лондон (University College London), която дълго време се занимава с изучаването на този въпрос, отбелязва, че хората несъзнателно копират мимиката и гласовите интонации на човека, с когото общуват.
Същото се извършва и със смеха, но неговото влияние е много по-силно, тъй като той е позитивен сигнал, твърди екипът от учени под нейното ръководство.
Те са провели експерименти, възпроизвеждайки различни звуци, и едновременно с това са анализирали показанията на енцефалограмите на участниците.
"Звуците като смях или победен възглас се възприемат от мозъка като позитивни сигнали, а виковете от уплаха или рев като негативни. Всеки звук получава отклик от кората на главния мозък под формата на някакво движение на лицето, при това откликът на позитивните звуци е много по-силен, отколкото на негативните".
Д-р Скот обяснява този феномен с подсъзнателното желание на човека да избягва негативните емоции.
Учените подчертават, че заразителността на позитивните емоции е важен социален фактор, отбелязва още www.zdrave.bg. Те смятат, че в първобитните общества именно смехът е предшествал появата на езиковото общуване и е служел за установяване на контакт между членовете на племето, демонстрирайки единство и позитивно отношение в групата.
Нафърфорий
на 16.12.2006 в 20:07:52 #3@@@
на 16.12.2006 в 11:30:45 #2Kreten
на 16.12.2006 в 05:47:58 #1