Главният прокурор Сотир Цацаров внесе искане в Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд да преразгледа тълкувателното решение за конкуренцията между административнонаказателната и наказателната отговорност, заради ново виждане на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), съобщи "Правен свят".

В искането си Цацаров посочва, че трябва да се вкарат нови критерии в становището на ВКС относно това как да се действа, когато административнонаказателното производство е приключило преди наказателното.

Припомняме, в края на 2015 година Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на ВКС излезе с тълкувателно решение по въпроса, което беше съгласувано с практиката на съда в Страсбург за спазването на принципа "ne bis in idem" (никой не може да бъде съден два пъти за едно нещо, но само след изтърпяно наказание) в подобни хипотези. В края на 2016 година обаче Голямата камара на Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) реши, че по въпроса трябва да има по- балансиран подход. Това е и основният мотив Цацаров да иска ревизиране и на практиката у нас.

Спрямо тълкувателното решение на ВКС от 2015 година, за да се избегне двойно наказване за едно и също деяние, за което вече е приключило административнонаказателно производство, а впоследствие е започнало наказателно производство, второто трябва да бъде прекратено.

"Деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите, когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и административно-наказателна норма с различни обекти на защита".

Според Цацаров след излизането на тълкувателно решение от 2015 година практиката дава превес на административнонаказателните санкции и изключва наказателната отговорност.

В решението на Голямата камара на съда в Страсбург по делото "А и Б срещу Норвегия" се приема, че няма основание да се отклони от решението си да избере критериите Енгел като водещ тест за определяне на това дали едно производство е наказателно. Според Цацаров едновременно с това е налице необходимост от балансиран подход относно начина, по който принципът се прилага при производства, съчетаващи административни и наказателни санкции.

По думите на Цацаров съдът в Страсбург е приел, че дадено правно укоримо поведение може да се санкционира едновременно чрез средствата на административното право и процес и чрез средствата на наказателната санкция. Тук условието е двете производства да са достатъчно близки по същество и време.

"Според Съда няма нищо укорително в това да се противодейства на едно противоправно поведение по един цялостен начин със средствата както на административното, така и на наказателното право и процес, и въпреки различните наказания, наложени от два отделни органа в различни производства (административно и наказателно), при наличие на достатъчно тясна връзка между тях, както по същество, така и във времето, те могат да бъдат разглеждани като част от една цялостна система от наказания за извършеното правонарушение", обяснява главният прокурор.

В искането си до ОСНК на ВКС Цацаров акцентира върху обвързващата сила на решенията на Голямата камара на ЕСПЧ и това, че те са задължителни за всички държави, които са страни по Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Главният прокурор допълва, че съществува належаща нуждата от прецизиране на допълнителни критерии за преценка дали е нарушена забраната за двойна наказуемост (каквито са въведени с Решението "А и Б срещу Норвегия").

Цацаров набляга и върху това, че наложилата се съдебна практика след тълкувателното решение на ОСНК на ВКС от 2015 г. противоречи на основните принципи в българското наказателно право за приоритет на наказателната отговорност пред административната. По този начин се създавала обществено неприемлива възможност деяния, които представляват престъпления, да се наказват с административно наказание или дори да останат несанкционирани.