Онлайн търговията и т.нар. „споделена икономика” са двете основни нови предизвикателства пред защитата на потребителите.

Това стана ясно по време на представянето на 13-ия брой на Юридическия барометър, който на 6 месеца изследва състоянието на правния ред в България. Във фокуса на Юридическия барометър за периода януари-юни 2016 г. е именно защитата на правата на потребителите.

Все по-добре развиващото се пазаруване в интернет крие и рискове за потребителите.
Затова сред основните задачи на Комисията за защита на потребителите (КЗП) е превенцията, за да бъдат потребителите добре запознати с какво да внимават в електронното пространство. От друга страна, превенцията спомага и за това търговците да знаят за правилата и да ги спазват стриктно.

Статистиката на КЗП сочи, че на годишна база с около 10% намалява броят на нарушенията като цяло в търговията. По-малко са и нарушенията в онлайн търговията. Председателят на КЗП Димитър Маргаритов бе категоричен, че проверките на комисията не са занижени.

Второто предизвикателство пред КЗП е свързано с развитието на споделената икономика. Това са формите, при които потребителите един към друг насочват различен тип оферти за предоставяне на стоки и услуги. Развитието на тези услуги е все по-бурно и социалните мрежи също представят тази възможност. Поставя се обаче въпросът за бъдещата регулация и контрола.

„Когато някой извършва подобна дейност, трябва да има правила, по които той да бъде контролиран дали е коректен към държавата и потребителите“, коментира Маргаритов.

По последни данни малко над 10% от жалбите, които постъпват в КЗП, касаят пазаруването в интернет. Най-често хората се оплакват от това, че търговците препятстват правото на отказ.
„Всички, които пазаруваме в интернет, имаме право в 14-дневен срок да върнем стоката“, коментира председателят на КЗП. В някои сайтове дават възможност за връщане на стоката, но със скъсен наполовина срок - 7 дни. Маргаритов подчерта, че до 2014 г. този срок действително е бил 7 дни, но след това е променен.

По думите му понякога търговците допускат нелоялна търговска практика не умишлено, а поради непознаване на закона. Примерът с правото на отказ от стока бил типичен.

Затова и КЗП се заема да „ограмотява“ търговците по отношение на законодателството. Комисията ще реализира проект, финансиран по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, чиято основна цел е да се проведат информационни кампании сред малките и средни предприятия, които имат и по-малко опит в познаването на нормативната уредба. Спадът на нарушенията се дължи и на доброто познаване на правилата, смята Маргаритов.

В комисията постъпват и жалби от „опарени“ потребители, които са попаднали на мним търговец, плащат за определена стока, а не я получават. По тези казуси КЗП работи съвместно с органите на реда, за да се установят измамниците и да понесат наказателна санкция.
Най-важното предимство на онлайн търговията е, че потребителите могат да направят съпоставка на различни оферти за едно и също нещо. Маргаритов обаче съветва потребителите да внимават дали търговецът реално съществува. Добре е потребителят да осъществи някаква комуникация, дори по електронен път, и да проследи дали на сайта всички съществени елементи са налице - освен цена на стоката, също и разход за доставка, срок за доставка и изричното посочване, че потребителят има право на отказ от стоката.

„Гражданите стават по-активни и готови да отстояват правата си. Информационните кампании и дейността по превенция на КЗП също дават резултати“, изтъкна шефът на КЗП. Според него търговците могат да имат по-голяма полза, ако са коректни, защото тогава ще им спечелят повече клиенти.

Той изтъкна, че е много важно да се намерят онези правила, които да регулират адекватно пазара.

За финал Димитър Маргаритов припомни санкциите за нелоялна търговска практика. За първо нарушение търговецът може да бъде глобен с до 30 000 лв., а при повторно нарушение - до 50 000 лева.

„Едно е, когато си купувате от български сайт, съвсем друго е когато си купувате от сайта „Али Баба“, коментира и проф. Даниел Вълчев от Центъра за правни инициативи, който изготвя Юридическия барометър. Той подчерта, че във втория случай възможността за един обикновен човек да потърси своите права е много ограничена.

Вълчев изтъкна също, че експериментално в няколко държави във Фейсбук стартира възможността всеки потребител да може да продаде на всеки друг потребител стока или услуга. По думите му, тези все нови и нови форми тепърва ще се създават правни проблеми.

За добро или за лошо законодателството винаги изостава от реалния живот, заключи Вълчев.