Върховният касационен съд (ВКС) отмени своя присъда, потвърдена през 2016 г., след решение на Съда на Европейския съюз. Това съобщи правният портал Lex.bg.

Това е прецедент, тъй като за първи път след произнасяне на съда в Люксембург по аналогия се прилага предвидената в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) възможност за възобновяване на делото.

НПК (чл. 422) урежда шест хипотези, при които наказателното дело се възобновява и решение на СЕС не е сред тях. Състав на ВКС прие, че в конкретния случай следва да възобнови делото и да отмени осъдителна присъда именно след произнасяне на СЕС и стъпило на него тълкувателно решение на Наказателната колегия.

Въпросният случая е на осъден за лихварство по чл. 252, ал. 1 НК. През 2016 г. ВКС потвърди условната му присъда от 1 година затвор с три години изпитателен срок.

През 2023 г. СЕС даде тълкуване, от което стана ясно, че няма как лихварите, които дават в заем срещу лихва собствените си пари, а не набрани чрез публично влогонабиране, да бъдат преследвани по чл. 252 НК. През март 2024 г. последва и тълкувателно решение, в което Наказателната колегия на ВКС прие, че "Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК".

Така класическото лихварство се оказа, че не е престъпление по българския наказателен закон, въпреки че преди преобладаващата практика беше, че престъпление по чл. 252 НК е налице, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно - поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение. След постановяването на тълкувателното решение осъденият за лихварство през 2016 г. мъж внася искане за възобновяване на делото срещу него и оправдаването му, тъй като деянието, за което е осъден, не е престъпление.

НПК обаче не предвижда като основание за възобновяване на делото решение на СЕС. В чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК е регламентирано, че то се възобновява, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото.

ВКС отбелязва, че в решението на Съда на ЕС се констатира, че макар още да е възможно да се направи извод, че лихварството не е инкриминирано у нас, всички осъдени са узнали със сигурност за това от тълкувателното решение на ВКС - т.е. на 15 март 2024 г. И се заключава, че от тази дата тече 6-месечният срок да бъде поискано възобновяване на наказателното дело. Това означава, че на 15 септември 2024 г. "вратата" за тази възможност вече е била затворена и след това решение на ВКС няма как да последва лавина от искания на осъдени за лихварство.

След като установяват, че искането е допустимо, върховните съдии заявяват, че изводът, че мъжът е извършил престъплението по чл. 252, ал. 1 НК, е неправилен. Тъй като деянието на осъдения не е и не е било престъпление, делото е възобновено и той е оправдаван.