Варненският окръжен съд (ВОС) определи най-тежката мярка „задържане под стража" на 57-годишен софиянец.

Обвинението срещу него е, че е застрелял зет си със законно притежаван пистолет. Според материалите по делото Румен Иванов се е намесил в битова свада между дъщеря си и зет си в неделя вечер в частен имот в местността Кабакум край Варна.

Той сам се е обадил на полицията, за да съобщи за деянието и пред полицай е направил първоначално признание, че е решил да застреля зет си „за да не пострада някой друг".

В съдебната зала стана ясно, че обвиняемият живеел в София, а от няколко дни прекарвал отпуската си на морето. Той бе представен от адвокатите като личност с висок социален статус и дългогодишен успешен бизнес и висше образование, който се грижи за дъщеря си, внуците и родителите си. Предоставени са и множество документи, подкрепящи тези твърдения.

Защитата поиска гледането на делото при закрити врата, като се обоснова с авторитета на 57-годишния мъж в обществото и бизнеса.
Съдът счете, че социалният статус на обвиняемия не е основание за каквито и да е привилегии в съдебната зала и отхвърли искането.

В залата стана известно, че Иванов е имал 1,22 промила алкохол в кръвта, отчетени с „дрегер". Към делото не са приложени документи за резултати от направена кръвна проба.

Обстоятелствата, при които се е случила трагедията, ще станат известни, когато делото се гледа по същество. На този етап, съдът счете, че са налице достатъчно основания за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража".

Първоначалното самопризнание на обвиняемия, както и събраните доказателства на този етап в досъдебното производство, са основание да се приеме, че е налице обосновано предположение, че е извършител на деянието, определи съдът.

Според ВОС няма опасност лицето да извърши друго престъпление, което е второ условие за налагане на най-тежката процесуална мярка за неотклонение, но се касае за тежко престъпление.

Обаче Иванов е привлечен като обвиняем за извършване на деяние, което се наказва с лишаване от свобода от 10 до 20 години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

За такова престъпление законът приема, че съществува реална опасност лицето да се укрие, освен ако няма категорични доказателства в обратна посока, а такива по делото не са приложени.Съдът счете, че към момента законосъобразна е най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража".