Поредица от събития стартира днес по случай 100 години от рождението на Никола Вапцаров.
В тях се включиха висшите ни държавни ръководители, венци и цветя бяха поднесени на гроба му в София и на Мемориала „Гарнизонно стрелбище", където големият наш поет е разстрелян през 1942 година.
В „програмата" на честванията обаче се откроява научна конференция, организирана от БАН, секция "Нова и съвременна българска литература" и Националния литературен музей.
В рамките на два дни в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" известни наши литературоведи ще представят своите изследвания и виждания за творчеството, идеологията и личността на Никола Вапцаров.
Сред тези, които ще четат доклади са Милена Цанева, Светлозар Игов, Димитър Камбуров, Георги Господинов, Еднив Сугарев, Катя Янева, Михаил Неделчев и др.
Освен всичко друго, Вапцаров е и най-превежданият наш поет, като поезията му се чете на 40 езика, въпреки това обаче съществува една огромна дупка - между 1984 - когато излизат последните преводи на поета в Англия и 2007 година, когато британското издателство „Smokestack Books" издава 28 стихотворения на Вапцаров в книжката Kino: The poetry of Nikola Vaptsarov.
Тръгна подписка за отмяна смъртното наказание на Вапцаров
Още...
Това са нови преводи, дело на Калина Филипова, Евгения Панчева и Биляна Курташева, като по молба на британското издателство подборът и предговорът са на Георги Господинов.
Позволяваме си да представим един кратък откъс от този предговор - обединил историзъм и поезия и припомнящ за последните дни на големия български поет.
„Рано сутринта на 4 март 1942 година тайната полиция арестува Вапцаров. Полицейската снимка в ареста, последната, която имаме от Вапцаров и която стои на корицата на настоящата книга, е направена същия ден.
Оказва се, че провалът в организацията е наистина голям. В продължение на четири месеца Вапцаров е разпитван в Дирекция на полицията, прави самопризнания, като се опитва да поеме вината изцяло върху себе си.
Зад решетките Вапцаров възстановява по памет и записва в тефтера си „Байер" и тетрадката „Сампа" новите си стихотворения, които са останали вън от книгата му. По тези последни преписи познаваме окончателните редакции на стиховете му.
Остават му няколко месеца живот. Написва стихотворението „Прощално" („Понякога ще идвам във съня ти") и първата строфа от „Предсмъртно" („Борбата е безмилостно жестока..."). Прави неуспешен опит за самоубийство в килията.
По това време майката на Вапцаров търси среща с цар Борис, който някога е гостувал в дома им в Банско, но безрезултатно.
Процесът започва на 6 юли, води се от Военен съд. Обвиненията са сериозни - сформиране на бойни групи, въоръжаване, подготовка за въоръжено въстание, саботажи и пр. Законът за защита на държавата е свиреп, особено с новоприетите допълнения за военновременно положение.
Този път Вапцаров кани за свидетел по делото една от най-авторитетните български поетеси, Елисавета Багряна. Двата основни въпроса, които Вапцаров задава, са „Стиховете ми имат ли художествена стойност и патриотична наситеност?" и „Представят ли принос за българската поезия?". Краткият положителен отговор на Багряна едва ли би могъл да промени хода на един процес, чийто присъди вече са били ясни.
Този път поезията губи процеса. Но до последно Вапцаров е държал да бъде запомнен като поет.
На 23 юли 1942 г. съдът прочита присъдата. Никола Вапцаров, заедно с пет от задържаните по този процес се осъждат за „противодържавни деяния" на смърт чрез разстрел.
„Присъдата е окончателна, не подлежи на обжалване и следва да се изпълни незабавно...", както гласи решението. Няколко часа по-късно Вапцаров дописва втория куплет на стихотворението „Предсмъртно".
„Разстрел, и след разстрела - червей...
Това е толкоз просто и логично..."
Но денят още не е свършил. Разрешават на един от осъдените на смърт, Антон Попов, да се ожени за своята годеница Росица. Вапцаров присъства на това кратко сватбено тържество. Успява да да се види за последно с майка си Елена и жена си Бойка. Час по-късно към 21,00 часа Вапцаров е разстрелян. Няколко часа след последната строфа, която пише."
nqgo
на 07.12.2009 в 13:37:12 #56урода "Вапцаров" си е получил заслуженото на времето(жалко ,че с днешните криминални престъпници не е така) ...какъв е смисъла от тази петиция... . Учениците от София едва ли знаят какво точно искат -сигурно някои от тях си мислят ,че става дума за жив човек дето е със "смъртното наказание" ... учениците днес се интересуват само от това да има повечко трева и пиене и им е през х*я за въпцаров,лайнаров,ленин и сталин...та полвината си мислят ,че "Левски" е само футболен отбор от София и "А"група...на това научи децата червената лъже демокрация последните 20-тина години Стига с тези вехти трикове извадени от г*за някой червен тъпак като този "марин"...така както са тръгнали утре могат да направят и една петиция с/у войната във Виетнам или кампания за набиране на срества за "децта" сираци на активните борци с/у капитализма и фашизма... пу ма*ка им да е*а проста
raylight
на 07.12.2009 в 13:36:49 #55Да добавя, че съм принципно против смъртната присъда и, че смятам, че Вацпаров е заслужавал затвор, а не смърт
velikiat
на 07.12.2009 в 13:31:34 #54kerranna
на 07.12.2009 в 13:22:37 #53извинявам се за някой грешки нямаше време да редактирам бързам за шопинг
Бойчо
на 07.12.2009 в 13:14:50 #52Марсианец, ти малоумен ли си да правиш сравнение между българите-патриоти от БРЦК и просъветските комунисти от БКП?
kerranna
на 07.12.2009 в 13:08:45 #51марсианец не си прав и аз съм демократ но още от ученическите години Вапцаров ми е любим наш поет.По закон той трябваше да е жив след като при изпълнението на смъртната присъда не е улучен от първи истрел.Но царя се е страхувал от него поради суеверие. Вапцаров като дете е заспал на трона на Борис III.Това е било изтълкувано от суевреното величество ,че това момче ще му завладее трона. Абе напълно луд като всеки цар!Пристига заповед от двореца Вапцаров да бъде убит и да се изпълн присъдата повторно.Ами то срещу фашисти не е провинение да се бориш все едно дали си комунист или демократ.Я се осъзнайде кого бомбиха демократите от Америка в София през Втората световна.
Как така сте забравили, че имаше фашизъм по това време в страната. 
kerranna
на 07.12.2009 в 13:08:36 #50марсианец не си прав и аз съм демократ но още от ученическите години Вапцаров ми е любим наш поет.По закон той трябваше да е жив след като при изпълнението на смъртната присъда не е улучен от първи истрел.Но царя се е страхувал от него поради суеверие. Вапцаров като дете е заспал на трона на Борис III.Това е било изтълкувано от суевреното величество ,че това момче ще му завладее трона. Абе напълно луд като всеки цар!Пристига заповед от двореца Вапцаров да бъде убит и да се изпълн присъдата повторно.Ами то срещу фашисти не е провинение да се бориш все едно дали си комунист или демократ.Я се осъзнайде кого бомбиха демократите от Америка в София през Втората световна.
Как така сте забравили, че имаше фашизъм по това време в страната. 
velikiat
на 07.12.2009 в 13:03:49 #49демокрация е първом икономическа независимост на свободни хора, но с клишета трудно може да се мисли, мисленето от памтивека служи да отделиш добро от злото, в несъвършен свят несправедливостта е висше право, а паметта народна висша благодат
alterin
на 07.12.2009 в 12:54:43 #48мешуга, как се понасяш? Или по-скоро как те понасят близките?
Nigel
на 07.12.2009 в 12:54:10 #47Абе оставете му костите на Вапцаров, все едно - с драсканиците си тук няма да станете по-велики от него. По-добре кажете кой от вас преди 90-та е посмял да каже нещо срещу тогавашната система или и на зъболекар не сте смеели да си отворите устата. А човекът е умрял за това в което вярвал. Добро или лошо ще стане - тогава не е можел да знае. Ш какви сме ние сега че да го съдим! А за Багряна съм чувал от моята учителка по литература още през 70-те - отговорът и е бил "свиване на рамене" - така било записано в протокола. Не е посмяла да каже "да", но изглежда не е можела да каже и "не".
velikiat
на 07.12.2009 в 12:45:34 #46Горд Марсианец
на 07.12.2009 в 12:43:22 #45мешуга те и терористите от БРЦК се бориха и умряха за това в което вярваха

Горд Марсианец
на 07.12.2009 в 12:42:01 #44Браво Вапцаров ни е вкарал в оста

raylight
на 07.12.2009 в 12:38:34 #43http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F Соболева акция от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене Соболевата акция е пропагандна акция на Българската комунистическа партия (БКП) в подкрепа на предложения от Съветския съюз (СССР) на България пакт за приятелство и взаимна помощ. Предложението е направено на 26 ноември 1940 г. чрез Аркадий Соболев, генерален секретар на Министерството на външните работи на СССР. Пактът формално гарантира независимостта на България и подкрепата от СССР на нейните териториални искания, в замяна на което България трябва да предостави на СССР бази в Бургас и Варна. По същото време подобни предложения са направени на Литва, Латвия и Естония, които са анексирани от СССР през 1940 г. Както Прибалтика, така и Балканите, попадат в съветската зона на влияние в съответствие с тайните клаузи на съветско-германския Пакт Молотов-Рибентроп. Българското правителство отхвърля съветските предложения. БКП разгръща широка кампания за приемане на съветските предложения. Чрез многобройни позиви партията агитира в полза на съветското предложение. Провеждат се събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища, казарми. До Министерския съвет и Народното събрание са изпратени множество резолюции, писма и телеграми. В кампанията се включва и Никола Вапцаров, като в свое стихотворение обобщава: „Един е лозунгът: Терора долу! Съюз със СССР!“. Според просъветските историци, Соболевата акция допринася за временно отлагане на войната на Балканите и предпазва България от война с Турция. Според западни историци обаче съветският натиск и заплахата от анексия принуждава правителството в София да подпише Антикоминтерновския пакт с оста Рим-Берлин-Токио.
alterin
на 07.12.2009 в 12:36:29 #42ВЯРА Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! Да кажем, сега ми окачат въжето и питат: "Как, искаш ли час да живееш?" Веднага ще кресна: "Свалете! Свалете! По-скоро свалете въжето, злодеи!" За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора далечна планета. Но все пак ще чувствам приятния гъдел, да гледам как горе небето синее. Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда. Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? - Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право - миг след грабежа ще бъда аз нищо. Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити, моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър? А как ще щурмувате, моля? С куршуми? Не! Неуместно! Ресто! - Не струва! - Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!
Горд Марсианец
на 07.12.2009 в 12:33:21 #41Вижда се че както винаги запенените седерасти са най-активни
Вапцаров се е борил и умрял за това в което вярва а мишките като вас и вашите деди да седели на топло в дупките си и тихичко са разказвали вицове за царя а след това за тато. Мишките само това могат - да цвърчат! Страхливците викат само когато силата е в техни ръце иначе се крият по дупките и се мазнят на силните на деня. Продължавайте да сипвате пумия и без това само за това ви бива.
raylight
на 07.12.2009 в 12:31:59 #40Поет- терорист
dddddd
на 07.12.2009 в 12:20:25 #39Докато българите са се записвали доброволци и са участвали във войните за независимост и обединение, съветските коминтерновски утрепки са се занимавали с кражби, насилие и саботажи и виаги са били срещу България, в услуга на сърби, гърци, московци и всеки неприятел.
velikiat
на 07.12.2009 в 12:17:21 #38Бойчо
на 07.12.2009 в 12:12:20 #37Утре.
