
Той е високообразован, но в същото време напълно бездуховен млад човек, ненадминат специалист по модно облекло, редовен посетител на нюйоркските шикозни заведения, любител на изисканите питиета, наркотиците и порнофилмите, фин познавач на попмузиката, прототип на съвременния антигерой, самопровъзгласил се за сериен убиец.
След поредната вечер, прекарана в иначе блестящо написани безсмислени ресторантски разговори, Бейтмън се забавлява, като изнасилва млади жени и убива когото свари, след което изяжда част от жертвите си сготвени или натюр.
Всъщност никой от неговото обкръжение не подозира за "страничната му дейност", а адвокатът му, пред когото той, в известна степен се изповядва, отказва да му повярва.
Границите се размиват и в един момент се чудите кое е истина и кое плод на отегченото въображение на свръхзадоволения американски финансист.
Романът на Брет Ийстън Елис често е схващан като сатира на юпи-културата и това би било възможно тълкуване, ако еротичните сцени и насилието не бяха повече от нормалното за подобен вид критическа литература.
Добавете и описанията, отличаващи се с гротесков натурализъм, който препраща към любимите на Бейтмън порнокасети и към филмите на Тарантино.
Издава "Колибри".
rusa
на 30.11.2007 в 18:32:51 #6pecata,
Отец Тодор
на 30.11.2007 в 18:26:15 #5pecata
на 30.11.2007 в 15:48:37 #4rusa
на 30.11.2007 в 10:39:28 #3непокорен
на 30.11.2007 в 09:25:13 #2devilfan
на 30.11.2007 в 02:00:44 #1