ЮлианЩе ви разкажем историята на едно парче и кратката история на няколко наши блус рок групи.
Ще чуете това парче, след което ще ви кажем, че най-вероятно то ще „повлече крак" и скоро ще се появи цял албум със здрав блус рок - такъв, какъвто най-вероятно скоро не е записван в българско студио.

Няколко имена - Тони Чембъра, Юлиан Константинов, „Кокаин", „Бади Бенд", „Монолит", Клуб 113.....

И парчето - ето го: "I wanna make love to you", записано преди дни от Чембъра - вокал, Юлиан - китара, Дейзата - барабани и Владо - бас.
Зад тези четири имена стоят посочените по-горе групи, което за по-лесно и достоверно, може да бъде представено така - Изпълнение: Кокаин + Тони.

Текстът и музиката са на Чембъра, а аранжиментът на Юлиан.

Помолен - като „двигател" на всичко, което се случва - да разкаже нещо „по-така", Юлиан Константинов взе, че се върна в 1989 година - всичко тръгнало тогава.

За първи път, спомня си той, чух Тони Чембъра през есента на 1989 година в кино „Влайкова" - на концерт, в който дебютираха много от станалите известни в началото на 90-те български групи.

Имам много визуални спомени от този концерт, но единственият звук, който помня и до сега, е от гласа на Чембъра.
Едно пеене като това от записите на любимите ми групи и което с едно-две изключения и до сега не може да се чуе от българските рок певци.

Много малко истина според Юлиан има в историята, че българският език е причината да нямаме рок певци.
По думите му винаги, а най-вече в последните години, е имало вокалисти, надарени от природата с героични (понякога патетични) гласове, с целия необходим диапазон и сила за рока.

Юлиан обаче е категоричен, че тези природни дадености са скрити дълбоко под лъскавия костюм на естрадния (поп) маниер - и резултатът е налице.
Смешен, или тъжен - както ви харесва, добавя Константинов.

Тони ЧембъраИ това не се отнася само за певците, категоричен е той - една китара с дисторшън, едни късащи главата барабани или гъргорещ бас не правят рок музиката.
По думите му е необходимо нещо по-просто - стил, маниер на музициране, като тук не става въпрос за вкус, тъй като това е относителна категория.

След това „теоретично отклонение" Юлиан отново се върна 17-18 години назад, спомняйки си как е събрал „Кокаин" - трио, в което освен той - китара и вокал, свирят още Владо - бас и Емо - Бокси, на барабани.

Триото е по принуда, тъй като - по думите на Юлиан, той никога не е изгарял от желание да бъде основен вокал - както в Кокаин.

В скоба трябва да отбележим, че между онези бурни години на демокрация и блус и настоящия момент Константинов здраво стъпи в оперното поприще, като успя да мине през най-митичните световни сцени - Миланската скала, Метрополитен в Ню Йорк, лондонския Ковънт Гардън, пя с най-великите диригенти и се утвърди, като един от големите оперни баси в последните години.

Но рокът е страст и затова сега  - използвайки малко свбодно време - той хвана здраво китарата и е на път да осъществи още една мечта - албум.

Та, за Чембъра, Кокаин и 1989 година.... След като чул Тони, който на въпросния концерт в кино „Влайкова" пял с Медикус, Юлиан си казал - това е певецът, ще бъде супер, ако се навие!

Попитал за него, тъй като не го познавал и научил - по думите му - добра и лоша новина.
Добрата - Чембъра не искал да пее в Медикус и лошата - имал си група, казвала се „Монолит".

Въпреки това, станали приятели, свирили на много концерти заедно - до 1995 година, когато на Блус феста в Бургас „Кокаин" излизат за последен път.
Монолит обаче свирят и до днес, създавайки 7 албума.

Преди година обаче Юлиан решил да събере групата и да посвирят, както се казва - за кеф и без големи очаквания.

Естествено първо вика Владо и Бокси, но....не се получило. Владо не бил свирил отдавна и вместо кеф свиренето му донесло болки в пръстите, а като се прибави, че бил много зает...
Бокси пък имал една основна и още 2-3 други групи, къде по-напред да свири?!

Затова Юлиан се обърнал към двама други добри негови познати от групарските години - басиста Орлин Маринов и Дейзата - барабанистът на „Бади бенд".

Хубаво е, коментира той, че те двамата са свързани здраво с предишните момчета от „Кокаин" - Орлин е ученик на Владо, а Дейзата и Бокси са неразделни приятели от края на 80-те, освен това и тримата сме комшии, а дебютът на Бади бенд на сцена е именно като подгрупа на Кокаин в Клуб 113.

Та, миналата година, след като се събрахме в този състав, разказва Юлиан, аз направих 7 нови парчета и заедно с две стари и един кавър на Bad Company ги записахме - по-скоро от любопитство, да видим как звучи.

Е, на мен ми хареса, истинско е и е яко! Без пудра и въпроси - кой ще го слуша? Без стремеж за първенство в класации, супер въртян хит по радиата и пробив в MTV.

Не съм чак такъв наивник, споделя Юлиан. Музиката, която записваме е била №1 преди 30-40 години. Оттогава много вода е изтекла, а и сигурно прилича на до болка познати неща.

В същото време, не трябва да бъда разбиран погрешно, казва Константинов - естествено, че ми пука дали ще се хареса на хората и естествено, че искам да се хареса на повече и повече...Иначе защо ще я записвам?

Че нали мога да си свиря вкъщи и да досаждам на съседите (да са живи и здрави, че ме търпят).

Но, подчертава Юлиан, искам да стане ясно, че парчетата са записвани така, както ги харесвам аз, а не с цел да бъдат харесани от възможно най-голяма аудитория.

И...отново за Чембъра - след като е взето твърдо решение да се правят записи и да се издаде албум, Юлиан отново се сблъсква с досадата да бъде соло вокал. Макар, че в пробните записи пее той, непрекъснато го човърка желанието са друг певец.

Всъщност има и друго - след толкова години в оперното пеене, то е на път да се превърне в занаят, който не позволява такова стилово смесване - тъй като нито едното, нито другото ще е като хората, категоричен е Юлиан.

И затова - след повече от 17 години, той отново решава да поговори с Чембъра, който от своя страна приема поканата с удоволствие.

Тогава Юлиан се сеща за едно парче на Тони, записано с Монолит през 1992 година от албума „One more chance", което звучало мелъди рок, а той си го представял по-китарно и по-блус - парчето от началото на настоящия текст - което най-вероятно вече сте чули.

Сложих му нов риф на китарата и го опростих максимално. Важното за мен беше да звучи истински, разказва още той.

След това идва записът - от раз.

Записахме го в едно студио, което не се намира в LA, а в Младост - M&D и със сигурност там не са записвали Deep Purple - и кво от това, получи се музиката, която слушате в момента, отчита Юлиан Константинов.

Важно за отбелязване според него е, че стилът на парчетата, които ще са в тавата на „Кокаин" не е съвсем същия като този запис.
Но основното е било да се направи запис - това е първото изсвирено заедно с Чембъра, за да се види как се получават нещата.
Най-вероятно въпросното парче ще бъде бонус към бъдещия албум.

А той ще започне да става факт, след като в края на месеца басистът Орлин се върне от странство и четиримата влязат заедно в студиото.

Дотогава оставаме с очакването дали най-сетне може да се надяваме на истински здрав български блус рок, изсвирен без претенции, но откровено, с много душа и желание.