Бившето столично кино „Витоша” е единственто, останало културно средище, след като днес там бе открита книжарница Хеликон.

В приветствието си президентът Георги Първанов – определен за любимия политик на книжарите - той изрази надежда, че в навечерието на 24 май, когато общественото пространство ще бъде пренаситено с патетични речи, ще има и делова част и онези, които имат ангажимент да правят законите, трябва да поемат ангажимент за една политика, която да поощрява и авторите, и издателите, и разпространителите, и всички, които са по цялата верига.

“Не бих могъл да давам рецепти, но това, което е необходимо, е да има някакви поощрения – да кажем данъчни поощрения за издателите на българска литература”, поясни след официалното откриване Първанов.

Според него трябва добре да се разбере, че онова, което ще ни изтегли като нация е духовността, образованието и културата - затова, ако направим компромис – отстъпки за бизнеса, който е готов да инвестира в книгоиздаването и разпространението на книги, мисля, че инвестицията ще се възвърне многократно, поясни още Първанов.

Той посочи като пример Ирландия, в която образованието е изиграло ролята на локомотив, който изтегля икономиката й. “Мислейки за българската икономика, за социалната политика, аз предлагам да инвестираме в духовността”, каза Първанов.

Първанов предложи да започне мащабна обществена кампания за възобновяване интереса на българина към четенето.

Пред журналисти той поясни, че би могло тази кампания да се нарече условно „Дарители”.

„Бих подарил книга на децата си, на любими хора, на обществени институции”, поясни той. „Знам, че много читалища в България имат нужда от нови заглавия по рафтовете си”.

Първанов се надява да има такава кампания и в нея да се чуят мнения за необходимата политика за поощряване на четенето.

Той посвети много време на разглеждане на всички щандове на трите нива на новата книжарница Хеликон, а на излизане каза, че в момента чете „Историкът” на Елизабет Костова.

Държавният глава коментира видяното в книжарницата - има почти всичко излязло на българския книжен пазар в последните няколко години, това е шанс за клиентите, пропуснали търсено заглавие.

Книжарницата Хеликон предлага 12 000 заглавия в момента, които са тематично обособени в 12 секции на три полуетажа.

При откриването писателят Георги Данаилов започна словото си, цитирайки Олвин Кърнан, който в книгата „Смъртта на литературата” предупреждава още през 1990 г.:
„Някогашната мечта на хуманизма за обучението, за достигане на някаква окончателна истина посредством много четене и писане, днес се проваля.”

Виновникът за тази драма била телевизията, Георги Данаилов обаче коментира, че образите не могат напълно да изместят думите.

Откакто човек е проговорил, той облича мислите си в думи. Поезията краси човешкия разум повече от 2500 години, изтъкна Данаилов. Тя е най-големият синтез на мисъл и чувство и нейният електронен еквивалент ще трябва доста да почака, докато я измести, каза писателят.

Екранизацията сама по себе си е посегателство спрямо нашето въображение и ограничение на човешката свобода, коментира още Данаилов, но призна, че е вярно, че е по-добре да видиш „Война и мир” на екрана, отколкото изобщо да не прочетеш книгата.

Според неговия коментар „стилът на писателите остарява и съвременният читател няма нерви да изтрае обличането на Наташа Ростова за първия й бал”.

Но какво са латино-гръцките сапунени сериали, които се проточват години наред, добави Данаилов. Те не са изкуство дори само заради своята умишлена мудност и протяжност, обясни той.

Създаването на една голяма книжарница е красиво дело, понеже е рисковано, коментира Георги Данаилов и подчерта ,че всички ние се нуждаем от способността да рискуваме, защото, обясни той - обичният ни Юнак Балкански продължава сладко да спи пред своя телевизор.

Според последната класация на книжарница Хеликон за периода 24 април – 30 април най-продаваните заглавия за художествена литература са „Дневникът на един маг” на Паулу Коелю, „Шифърът на Леонардо” на Дан Браун и „Историкът” на Елизабет Костова.

В Топ 10 за най-продаваните заглавия на нехудожествена литература пък на предно място е трудът на проф. Божидар Димитров „12 мита от българската история”.